Аруба e американското Илиянци!
Аруба e американското Илиянци! До този
екстравагантен извод достигнах, когато посетих блажения остров. У нас той стана
символ на близка екзотика след отстрела на български гражданин с криминален
привкус. За американеца пък островът с
площ 193 кв. км. е нещо като филиал на
Илиянци. „Шопинг-посланикът” (да, на круизните кораби има такава длъжност)
създава у пасажерите убеждението, че тук цари
безмитен алъш-вериш с ниски цени и диаманти на кило. Не знам как вървят брилянтите
у нас, та нямам база за сравнение, но ви уверявам, че аналогични модели
плазмени телевизори са по-евтини. Почти всички стоки, дори сувенирите с надпис
„Аруба”, бяха белязани с етикет Made in China, от което приликата с Илиянци
стана направо парлива. Китайски беше
дори... индианският капан за сънища!
Колкото до банките, арубците са прави. В стаичките
колкото телефонна кабина, гръмко наречени "Международна карибска
банка", да речем, изобщо не питат откъде са куфарите с милиони
долари в брой. Просто си прибират 20-процентовата комисиона с усмивка.
А населението от около 100 000 души, струпано главно
в градовете и в столицата Оранжестад (кръстена на първия крал Вилем Оранжки),
се скъсва да хвали "забележителностите си" - най-високата точка връх Яманота - 188 м,
Казибари Рок - нещо като морени, една от които наподобява черепа на Кинг Конг и
е обект на специално туристическо посещение, Калифорния Хайлайтс - местния
Бевърли Хилс, където богати американци в пенсия са си построили имения и махат
от басейните си към туристите с бира в
ръка. За важни туристически обекти минават още фарът, вятърната мелница от 1804
година, пренесена от Холандия камък по камък през 1960 г. и балсамът от алое
вера.
Като изключим ситния бял пясък на Палм бийч и чудовищно големите
петзвездни хотели, останалите притегателни места са все "музеите на леката
промишленост" - моловете.
Но какво да очаква човек от остров, където за забележителност
са обявили дори труднопреодолимите
огради от живи кактуси. Цената им също боцка – 25 долара за метър.
Цели редици магазини с пури, обзаведени като
хюмидори (шкаф, в който се поддържа специална температура за постоянно
овлажняване на скъпата стока), примамват
с недоказано кубински артикули. Статистиката показва, че 90 на сто от
„истинските хавански пури”, които в Щатите се продават контрабандно по 600
долара парчето, всъщност са правени на Карибите. Кубински емигранти си донесли
разсад и машини, издирили острови с почва точно толкова киселинна, колкото на
Острова на свободата, и започнали масово производство на пури менте. Или, както
е популярно да се наричат, по-скъпите имитации – реплики.
Българската следа на Аруба проблясва и в името на
Алонсо де Охеда - първият европеец,
посетил острова през 1499 г. Испански
мореплавател и мъдрец, когото нашенски доморасли учени преди години разконспирираха като Драган от Охрид.
Единственото оригинално нещо, което видях (и придобих) на Аруба, бяха
дървените пластики от дървото мопа-мопа. Външно те напомнят типичните руски
дървени лъжици „Суздал”. Само дето не се
правят така. Пъпките на дървото мопа-мопа се късат, преди да разцъфнат, и се
варят в казан на водна баня, докато не се получи маса като дъвка. Тя се смесва
с различни природни минерали. Върху скулптираната фигура на тотем или ритуална
маска се наслагва разноцветният
„латекс”, като с нож се очертават елементите от нужния нюанс и се отстраняват излишните. Резултатът е
поразителен!
