Аруба e американското Илиянци!

 Аруба e американското Илиянци! До този екстравагантен извод достигнах, когато посетих блажения остров. У нас той стана символ на близка екзотика след отстрела на български гражданин с криминален привкус.  За американеца пък островът с площ  193 кв. км. е нещо като филиал на Илиянци. „Шопинг-посланикът” (да, на круизните кораби има такава длъжност) създава у пасажерите убеждението, че тук цари  безмитен алъш-вериш с ниски цени и диаманти на кило. Не знам как вървят брилянтите у нас, та нямам база за сравнение, но ви уверявам, че аналогични модели плазмени телевизори са по-евтини. Почти всички стоки, дори сувенирите с надпис „Аруба”, бяха белязани с етикет Made in China, от което приликата с Илиянци стана направо парлива.  Китайски беше дори... индианският капан за сънища!

Колкото до банките, арубците са прави. В стаичките колкото телефонна кабина, гръмко наречени "Международна карибска банка",  да речем,  изобщо не питат откъде са куфарите с милиони долари в брой. Просто си прибират 20-процентовата комисиона с усмивка.

А населението от около 100 000 души, струпано главно в градовете и в столицата Оранжестад (кръстена на първия крал Вилем Оранжки), се скъсва да хвали "забележителностите си" -  най-високата точка връх Яманота - 188 м, Казибари Рок - нещо като морени, една от които наподобява черепа на Кинг Конг и е обект на специално туристическо посещение, Калифорния Хайлайтс - местния Бевърли Хилс, където богати американци в пенсия са си построили имения и махат от басейните си към  туристите с бира в ръка. За важни туристически обекти минават още фарът, вятърната мелница от 1804 година, пренесена от Холандия камък по камък през 1960 г. и балсамът от алое вера. 

Като изключим ситния бял пясък на Палм бийч и чудовищно големите петзвездни хотели, останалите притегателни места са все "музеите на леката промишленост" - моловете.

Но какво да очаква човек от остров, където за забележителност са обявили дори  труднопреодолимите огради от живи кактуси. Цената им също боцка – 25 долара за метър.      

Цели редици магазини с пури, обзаведени като хюмидори (шкаф, в който се поддържа специална температура за постоянно овлажняване на скъпата стока),  примамват с недоказано кубински артикули. Статистиката показва, че 90 на сто от „истинските хавански пури”, които в Щатите се продават контрабандно по 600 долара парчето, всъщност са правени на Карибите. Кубински емигранти си донесли разсад и машини, издирили острови с почва точно толкова киселинна, колкото на Острова на свободата, и започнали масово производство на пури менте. Или, както е популярно да се наричат, по-скъпите имитации – реплики. 

Българската следа на Аруба проблясва и в името на Алонсо де Охеда -  първият европеец, посетил острова през 1499 г. Испански  мореплавател и мъдрец, когото нашенски доморасли учени преди години  разконспирираха като Драган от Охрид.

Единственото оригинално  нещо, което видях (и придобих) на Аруба, бяха дървените пластики от дървото мопа-мопа. Външно те напомнят типичните руски дървени лъжици „Суздал”.  Само дето не се правят така. Пъпките на дървото мопа-мопа се късат, преди да разцъфнат, и се варят в казан на водна баня, докато не се получи маса като дъвка. Тя се смесва с различни природни минерали. Върху скулптираната фигура на тотем или ритуална маска се наслагва  разноцветният „латекс”, като с нож се очертават елементите от нужния нюанс  и се отстраняват излишните. Резултатът е поразителен!