В Покана за пътуване на 13 юни по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: С художничката Петя Илиева до екзотичната част от Поднебесната империя. Златин Цветков – как се изучава театър на импровизацията в Чикаго
Художничката Петя Илиева преди време разказа в Покана за пътуване за султаната Оман факти и случки, които знае само човек потопил се в тамошните нрави. Днес тя ще сподели впечатленията си от Вътрешна Монголия.
Ако не сте чували за тази китайска автономна област, не се депресирайте. И аз не бях. А Петя не само е ходила там, ами е показвала и свои картини.
Някои наричат мястото Вътрешна, а други – Южна Монголия. Площта й е малко над 1 млн. квадратни километра, а столицата й носи странното име Хохот.
А Петя, която неотдавна облепи с шевици от цял свят столичен тролейбус има идеята да почете 100-годишнината на теснолинейката от Септември до Добринище с подобни мотиви.
Логиката на инициативата й е желязна – всяко от посолствата, чиито фолклорни елементи греят по вагоните ще напише доклад до страната си и така по целия свят ще научат за нашата теснолинейка.
Да се надяваме, че с разказа й за Вътрешна Монголия и Покана за пътуване ще влезе в китайско дипломатическо донесение.
https://www.facebook.com/petya.ilieva.555/posts/10220532037830722
Не съм убедена, че бих се заселила точно там, но със сигурност след разказите на художничката и автономната област ми влиза в списъка с желания.
В състава на Външна Монголия влизат независимата държава със столица Улан Батор и руската република Тува.
Куриозното е, че в нея живеят повече монголци, отколкото в самата република Монголия. Ами да, населението на провинцията е близо 24 млн. души.
Едни актьори смятат, че е достатъчно да си обичаш професията, за да ставаш по-добър. Други са убедени, че за да ставаш по-добър актьор, трябва да живееш интересен живот. Златин Цветков е от вторите.
Работил е в здравна телевизия, три години е водил заедно с Мария Андонова сутрешно шоу по БНТ1. Шест години е бил симултанен преводач в кабина на какво ли не – от Луфтханза, през хранителни добавки, медицински, юридически и междуправителствени срещи.
И някак естествено стига до театъра на импровизацията. Златин, който е завършил интензивен курс в iO Theater, Chicago – родното място на лонгформ импровизацията, твърди че в този жанр винаги си на границата на неудобното.
Аз пък го разпитах по телефона какво е да те обучават на импровизация в Америка и срещал ли е нашенци в Чикаго, градът с най-много българи в САЩ.
„Животът е огромно любопитство и импровизацията е лесен начин да научиш неща за хората около себе си“, казва създателят на театър ШиЗи Златин Цветков. В духа на импровизацията разговорът ни от Чикаго прехвърча към Австралия.
Актьорът е един от лекторите на предстоящия Тедекс Витоша. У мен обаче той събуди спомени от Чикаго и нямам търпение да ги споделя с вас.
Чикаго е най-българският град в Америка. Официално са четвърт милион, но никой не знае колко точно са с бабите, надошли да гледат внуци, полулегалните братовчеди и други приходящи роднини.
И понеже ги друса носталгията, българите там си правят всичко що ги гони сърбелът да похапват – сирене с мичиганско мляко, джуркат лютеници и слагат туршии в промишлени количества.
Интересното е, че чикагските луканки са доста по-качествени от нашите.
Само боза не им дали да произвеждат. Просто американците не успели да вденат как едно сладко питие има слаб алкохолен градус и се чудели дали се налага ДЕА (Агенцията за алкохола и наркотиците) да им издава лиценз.
Решили въпроса кардинално като… забранили бозата. На мен тези благини не ми звучаха настървяващо – все пак идвах от България.
Достави ми огромно удоволствие да бродя сама с раница на гърба из чикагския център. Да мина между небостъргачите с корабче по Чикаго-ривър и да лентяйствам в Милениум парк.
Е, той ми легна на сърцето. За създаването му са били необходими 7 години и 100 милиона долара, дарени от фирми и организации.
