Войвода оженил Вапцаров насила за Бойка

Войвода оженил Вапцаров насила за Бойка

Вестник ПРЕСА

Преди разстрела поетът е влюбен в актрисата Иванка Димитрова

Магдалена ГИГОВА

Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в престола, което според законите на царството се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е прост моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в „Евксиноград“, понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове „Дебне враг, в ръката с парабел…“ Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му „Прощално“:

Прощално
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

И тук се стига до едно от скритите семейни скърцания. Съпругата на Вапцаров – Бойка, се опитва да замени думата „неискан“ с „далечен“, докато кръвните роднини на поета държат на оригинала и се отнасят хладно към нея. „Тя може би е била много привлекателна за него, била е една невероятна красавица. Но, от друга страна, чувственото, интелектуалното ниво, ценностната система е била различна“, добавя в интервю Мая Вапцарова. Майката на поета Елена публично не казва лоша дума за снаха си, но и нищо добро. Разделят се мненията и дали стихотворението „Прощално“ има посвещение „На жена ми“, или то е дописано от Бойка допълнително, а всъщност е писано за актрисата Иванка Димитрова.

Като поетична и романтична натура Вапцаров често се влюбвал и изливал чувствата си в стихове. Но, както казват, първите любови са репетиции за голямата. А тя може би наистина е Боя, както поетът наричал жена си. Иначе в Разложката гимназия ученикът в шести гимназиален клас Никола се влюбва за първи път в две години по-малката Кина Рупова. Той е председател на ученическото въздържателно дружество, а тя е в контролната комисия. На Кина той посвещава първите си малко неумели любовни стихове:
Ти помниш ли любимото ни място?
На пролет тиха розова градина
и старата протегната камина,
където ние се срещахме тъй често.
Ти помниш ли? Аз няма да забравя
когато ти за пръв път ми се врече,
но всичко туй е толкова далече
и всичко се измени оттогава.
Рупова обаче отива да учи право в София, а Кольо се колебае дали да не замине при двамата си чичовци в Америка и пътищата им се разделят. През една от отпуските си като курсант във Военноморското училище във Варна на излет в Пирин Вапцаров се запознава с Анна Мицова от Горна Джумая (Благоевград - б.а.). Родителите му одобряват красивото, свенливо и ученолюбиво момиче. Срещат се повече от две години в Банско, София, Варна, Русе, но разстоянията и дългите раздели си казват думата. Вапцаров написва:
… Иди си!… Ти си толкоз светла, толкоз нежна
и твоя млад възторг добре разбирам,
и любовта, която ще изчезне…
Не виждаш ли, крилата ми сломени,
забравих всичко, даже моите спомени,
които сам се мъча да презирам.
Когато през лятото на 1932 г. среща Бойка Димитрова, поетът вече се е „специализирал“ в любовта от пръв поглед и романтичното идеализиране. Двамата се запознават на събор. Тя е студентка по математика в София, „светлоока, височка и тънка, мило усмихната девойка“, както я описва биографката на Вапцаров Мария Радонова. По онова време Никола работи във фабриката на братя Балабанови и живее в село Бараково. Избухналата любовна стихия рязко променя живота и на двамата. Бойка напуска университета, за да бъде близо до любимия си.

Времето е размирно и смутно. Във ВМРО има междуособици и бащата на поета – Йонко, е отвлечен от крилото на Ванче Михайлов.
Единствената утеха на Никола са разходките с Бойка в гората над Горна Джумая. Наслаждават се на чувствата си, търкалят се в снега, рецитират любовни стихове. Веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността Баларбаши. Там ги сварват трима въоръжени мустаклии. Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща й. Уставът на организацията бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако уличат дама в „неморално поведение“, я наказват с 50 тояги на голо. За мъжа е същото плюс солидна глоба. Ако няма пари, тоягите стават 100. Барбата свъсва вежди към Вапцаров: „Или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин.“

Родителите на Бойка, и без това разгневени от напускането й на университета, отказват да дадат дъщеря си на бунтар с неясно бъдеще. Още на другата вечер обаче Никола спира файтон пред дома на любимата си и съпроводена от неистовия плач на майка си, Бойка му пристава.
Сватбата също не минава безпроблемно. Вапцаров е убеден атеист, но в кръщелното му пише „протестант“. (Майка му Елена е една от ученичките на мис Стоун, завършила е протестантския колеж и говори перфектен английски - б.а.). За да има мир, Никола отива в Банско и взема разрешение от протестантския пастор да приеме източноправославната вяра.

Проблем има и с кръщелното на Бойка - годината на раждане в него не съвпада с датата от църковната книга. Тя се води още малолетна. Неврокопският митрополит като приятел на баща му Йонко се намесва и оправя неточността. Дава благоволението си за венчавката като по изключение разрешава 40-те молитви по три пъти на ден, които задължително се четат преди сватбата, да се отложат за след нея. На сватбата в село Бараково на 17 февруари 1934 г. идва само майката на Вапцаров, баща му още се води в неизвестност.
Идилията свършва! Уволняват Никола от мукавената фабрика в кочериново, останало без репитание младото семейство заминава за София. Бойка не си е представяла семейния живот като безработица и мизерия. На 4 януари 1936 година им се ражда синът им Йонко. Но след седем месеца детенцето заболява и умира от недохранване. През 1941 г. Бойка ражда преждевременно втората им мъжка рожба, но бебето живее само няколко часа. По онова време отношеният им са изтънели драматично. Подривната дейност, която Никола крие от жена си, доразрушава брака им. Вапцаров пренася динамит и оръжие, организира атентати срещу немците в България. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 г. го арестуват в жилището им в София. Старото приятелства но Йонко Вапцаров с цар Борис Трети не е достатъчно за да спаси Никола. Разстрелват го на 23 юли 1942 г. нощта преди смъртта си поетът написва „Прощално“, а посвещението е „на жена ми“.
Това е официалната версия. На 23 юли 1953 г. обаче журналистът Атанас Тончев успява да разговори Елена Вапцарова, която споделя съкровената тайна за последната любов на поета и разбива мита за щастливия му брак: "Личният живот на Никола не беше лек. Лутане насам-натам, безработица, битови, политически и литературни проблеми, а после и семейни. Също и в интимните му отношения… Той беше много чувствителен и обичлив, но и лесно раним. Когато обикнеше някого, чувствата му бяха безрезервни, от цялото му сърце и ако не срещнеше същото отношение към себе си, страдаше дълбоко. А разочарованията му и в тая насока бяха повече от сполуките. От книгите, които четеше, бе си изградил един идеален образ на жената и любовта. За такава жена и такава любов жадуваше душата му“, казва пред Тончев майката на Вапцаров.

Според нея отначало Бойка внася голяма радост в сърцето му. След сватбата обаче разбира, че са от два различни свята. Никола е духовен човек, който мисли за добруването на хората изобщо, а Бойка е загрижена главно за удобствата на семейството. “Нейната нагласа бе твърде практическа и нямаше нито мисловните криле, нито духовния полет на Никола. В това е разликата им, която той все по-ясно виждаше и се измъчваше. Защото чувствата му към нея не бяха угаснали“, казва баба Лена, както всички наричат майката на Вапцаров и обяснява: „По онова време разводът сред македонците се смяташе за неморално нещо. Пък и Бойка вече чакаше дете. Не беше Никола човек, който ще пренебрегне това. След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. Така изтече доста време. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно… това беше Иванка Димитрова. В последствие - актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите и идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Пресекли се пътищата им с Никола в нелегалната борба, общите им цели и духовната нагласа - той в поезията, тя в изкуството, ги сближили още повече и неусетно пламнала обичта в сърцата им. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му“, признава Елена Вапцарова.

Иванка Димитрова е подсъдима по процеса на Никола - наказателно дело № 585/1942 г. Мара Междуречка, която е била в с нея в съседна на поета килия разказва, че двамата общували с почукване на стената чрез морзовата азбука. Според проф. Чавдар Добрев Междуречка била натоварена от партийното ръководство в затвора да им каже да крият н интимните си чувства. Когато чул какво го съветват, Вапцаров възкликнал, че това е непосилно за него. “Ти била ли си истински влюбена – запитал я поетът. Иванка Димитрова, която изпитвала същите чувства отвърнала, че сърцето не й позволява да се държи отчуждено и привидно студено към “толкова милия и нежен Никола“.

Според мара Междуречка любовта между двамата си остава неосъществена. Иванка Димитрова никога не признава открито връзката им. Може би за да пощади чуствата на Бойка Вапцарова или понеже пази любовта им като нещо съкровено в сърцето си. Седмината други арестувани в килията на поета свидетелстват, че при морзовото общуванепрез стената, „позивната“ му към любимата Иванка била „жена ми“. Така че за коя от двете е посвещението на стихотворението „Прощално“ остава под въпрос.

Може би отговорът се крие в онези неизвестни осем стихотворения на Вапцаров, които се пазят в сейф. През 1962 г. Бойка Вапцарова разказва пред Радио София как пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище, в единия от ъглите на мазето – под въглищата. Сложила ги била в тенекия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето – „платно, да не ги изяде влагата“. Листчето с „Предсмъртно...“ и „Прощално“ Бойка, че непрестанно носела в себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини.