Благодарности към Емералд травел и Яна Хитова
За турците закуската е онова благословено
ядене, което се сервира по всяко време чак до ранния следобед и има задачата да
засити глада и да даде сили за остатъка
от работния ден. Затова трапезите са тучни и малцина се задоволяват само с
глътка кафе и залък набързо. Понякога към дъхавия хляб, ароматните маслини и
тоновете чай прибавят и щипка история с природни красоти – колкото поеме.
Това кулинарно
приключение изживяват всички, имали късмета да кацнат на летището в Даламан,
недалеч от курортите Мармарис и Фетие. Пътят им задължително минава през
Далян. В превод името на градчето
означава точно това, което си знаем от нашите рибари – разположени вертикално
мрежи, които улавят пасажите от цаца,
сафрид или хамсия. Селището във вилает Мугла преди повече от 30 години е в
центъра на екологичен скандал, който вдига на крак любители на природата от цял
свят. От векове на плажа Изтузу достигащите до 1 метър дължина морски
костенурки карета идвали да снасят яйцата си. Проект за построяването на
хотелски комплекс заплашил съществуването на и без това изчезващия вид. Под
напора на международния натиск, строежът е спрян, а плажът – обявен за защитена
зона, посещавана от хиляди туристи. Впрочем, доста от местните сувенири са с
изображения на симпатичните корубести животинки.
През 1995 Плажът на костенурките печели приза за
най-доба пясъчна ивица в света. Но ако той е притегателен най-вече през
октомври, когато еколозите правят живи вериги и дават дежурства за опазване на
ценните яйца от хищници и бракониери, ликийските гробници са неизменно в
скалите от 400 години пр. Хр. насам.
И тъкмо те са вкусната подправка към
пищната закуска в ресторанта на брега на реката. За да се наслаждавате
едновременно на каменните релефи и лишените от всякакви ГМО местни гозби
заведението е със стъклени стени. За посещение на ликийските гробници, обаче,
можете само да мечтаете. И то единствено поради неизбежно натежалите стомаси
–те са издълбани филигранно, но на 150 метра нависоко в непристъпните скали.
Така душата на мъртвия щяла да полети директно към небето. Архитектурата им силно
напомня на каменните приказки на набатейците в древния град Петра.
Колоните на гробниците са високи по 5
метра. Местата за вечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните
с праха на бедните жители на близкия древен град Каунос били зазиждани в малки ниши. Тленните останки
на царе и велможи са полагани в саркофази със специфичните за ликийците остри
покриви.
Но преди да раздиплим какво са открили и
над какво още си блъскат главите учените, които са намерили в Каунос следи от
10 век пр. Хр., да наблегнем на земните радости.
Закуската
в нозете на ликийския цар на брега на река Далян е не само ритуал, тя е кантата за небцето: няколко вида сирена, масло с аромат на бабина приказка, сладко от зелени орехчета с
карамфил и канела, восъчна пита с типичния за района боров мед, дебел колкото палец каймак в чинийка, яйца с нереалистично оранжев
жълтък, бюрек, банички с тахан,
маслини, хрупкав топъл хляб, несметни количества чай…
Любителите
на нови вкусови усещания могат да рискуват и с шалгам – сок от лилав морков,
който силно напомня нашенската армеева чорба, но ако се вярва на диетолозите изчиства токсините в организма, регенерира клетките, подобрява функциите на стомаха и черния дроб.
И цялата тази хранителна вакханалия протича
дълго, с наслада и мерак при максимално удоволствие от всяка хапка.
Успокояващата гледка на поклащащите се в реката рибарски корабчета, танца на
тръстиката и оглеждащите се във водата ликийски гробници са като медитация за
вечно забързания съвременен нервак.
Жителите на Далян гордеят, че звездата от „Спасители на плажа“ Дейвид Хаселхоф
е съсобственик на сладоледения бар „Гердерс“ в тяхното градче и все
се намира по някой „очевидец“, който го е виждал да стои зад бара.
Но ако за Дейвид Хаселхоф сме изчели тонове
клюки, то древните ликийци си остават
загадка – не е ясно как са се появили и защо са изчезнали, обаче са оставили загадъчното наследство на погребалните си
обреди - необичайни по архитектура
гробници, изсечени в
скалите.
Ликия е обхващала южното крайбрежие на Турция, днешните Анталия, Мугла и Бурдур. Данни за
тази цивилизация черпим от исторически свидетелства от древните египтяни и
хетите.
През VI в. пр.н.е. Ликия става част от империята на Ахеменидите. Убедени, че
митично крилато същество отнася духовете им в задгробния живот, ликийците се
стремели гробниците им да бъдат възможно най-високо в зъберите. Най-ранните от
тях са от 5-и век пр. Хр. Те силно наподобявали с релефите си фасадите на
къщите в Ликия. С идеята за вечен дом събирали телата на покойници от едно и
също семейство.
Както вече споменах, подобни гробници има в
Петра в Йордания, но и в Киренайка в Либия. Онова, което отличава ликийските са
огромните саркофази, които в тази част на Турция са над 20.
Почитателите на
историята (и на… Дядо Коледа) могат да отскочат до скалните
гробници в град Мира, които са в същия вилает - близо до Анталия. Скалните ниши са издълбани
в отвесна скала
през 4-3 век пр.Хр., заобиколени са от буйна растителност и гледат директно срещу амфитеатър от римско време.
Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа по никое време – изключително пряка е. Негов прототип е Свети Николай. Той проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски. Светецът е служил като епископ в малка църква, чиито останки могат да се видят в непосредствена близост до ликийските гробници. Обителта на Свети Николай в Мира е била разграбвана и разрушавана от земетресения. За последно е въздигната през 1042 година, но в руините й могат да се различат запазени фрески.
Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа по никое време – изключително пряка е. Негов прототип е Свети Николай. Той проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски. Светецът е служил като епископ в малка църква, чиито останки могат да се видят в непосредствена близост до ликийските гробници. Обителта на Свети Николай в Мира е била разграбвана и разрушавана от земетресения. За последно е въздигната през 1042 година, но в руините й могат да се различат запазени фрески.
Преди да бъдат
преместени в италианския град Бари, тук са се съхранявали мощите на светия
човек. Той е раздал наследеното си богатство на бедните и се е прочул с
умението си да цери и най-нелечимите болести.
В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от цял свят се стичат в Турция, за да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия средиземноморски бряг на древна Ликия.
В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от цял свят се стичат в Турция, за да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия средиземноморски бряг на древна Ликия.
През лятото
курортите Мармарис и Фетие примамват далеч не само със закуската в подножието
на ликийски гробници, ами с ласкавото Средиземно море, вкусната храна,
отличните хотели и възможността за пълна почивка на достъпна цена.
ЗА РЕЗЕВРАЦИИ:
