Краси Тодоров е художник-изследовател на N-мерните пространства. Директор на Център за научни изследвания и иновация „ZN ART”, София. Автор на “ZN ART – Музей на хартия“, Регионален исторически музей – Враца. Независим директор на Глобалната асоциация на художниците акварелисти (GAWA ) и лидер за България.
Директор в Международен институт за нови образователни технологии, РГГУ, Москва. Носител на множество награди и отличия, сред които наградата „Отлична работа“ от „Езерото – рай в синьо“ : Кингдао международна акварелна изложба 2019, и „Първо място за акварелна скулптура“, представена в COD, Тирана, Албания.
„АКВА_РЕЛ. Царството на водата и светлината. Магията на материалността.
Водата рисува и оставя следи, запечатва като стъпки в снега. След време стъпките изчезват, но продължават да са там. Ако се замислим, ще осъзнаем, че една капка вода съдържа необходимите кодове, които въздействат и променят същността на океани и морета.
Самата тя е код, който се разпространява и трансформира. Така както една капка, изпита от нас, се превръща от капка вода в капка кръв, така и творческият процес е неизмерим и многопластов, защото той е свързан с дълбокото познание и преноса на истинска духовност.
Трепетите на сърцето и безкрайните пътувания на ума и фантазията, нанесени със силата на нашата енергийна същност, в съчетание с водата и нюансите на светлината, създават геометрия на едно ново пространство. Нашето пространство в акварела.
Водата върху листа разказва за цял един друг свят, осъществява прехода от фино-материалния към реалния свят. Това е движение на енергията и уславянето й в авторски кодове.
Акварелът е миг на безвремие; водно огледало, в което душата и нашето съзнание се оглеждат. Няма как да се скрием, защото това е миг на откровение.
Това е нашата енергийна следа в търсенето и осмислянето на безкрайността. Дълго пътуване, концентрирано в един миг. Акварелът е религия.
Безпощадно откровена и открита, тя отваря нашия личен храм за външния свят.
Акварелът е свещенодействие. Ритуал, който създава необходимите връзки и структурира своеобразно пространство между материалния и духовния свят. В него търся идеи, с които искам да разширя съзнанието си, за да мога да намеря изказа, средствата и внушението на общото съзнание и познание.
