Да
се ожениш в ледена пещера
В
селцето на шампиона по ски Пирмин
Цурбриген покривите са като ръце за
молитва
Магдалена
Гигова
Живата забележителност на малкото швейцарско селце Заас-Фее е многократният шампион по ски Пирмин Цурбриген. Но освен с него местните се гордеят особено много с факта, че по улиците им никога не е преминавал автомобил. В началото зъберите били толкова непристъпни, че пощата и английските скиори идвали с мулета. А преди Втората световна война си направили традиционния за Швейцария референдум и решили да превърнат селото в затворена за коли зона. Сега дори най-платежоспособният милионер оставя „Мазератито“ си на паркинг извън Заас-Фее и разчита на електромобилния превоз.
Друг
повод за гордост (и източник на доходи)
на 1600-те жители е ледникът на 3500 метра
височина, който позволява там и през
август сутрин да карате ски, а следобед
да играете тенис или голф. Но заас-фейци,
които се изхранват само от туризъм, не
разчитат единствено на прочутия си
съселянин за реклама, а и хотелът на
Пирмин Цурбриген не блести с нищо освен
с известния си собственик, който има
пет деца. От една и съща жена, представете
си.
В селото
да построиш къща е много по-трудно,
отколкото да прокопаеш метро. За да се
запази естественият чар на скиорското
Заас-Фее, сградите не бива да са по-високи
от четири етажа, задължително покривите
трябва да са с плочи от местен гранит,
а точно определен процент от фасадата
да е облицован с дърво. Дори хотелът от
обикновено помпозната петзвездна верига
„Шангри-Ла“ се е съобразил с това.
Другото изискване към потенциалните
строители е задължението поне най-малко
две от жилищата да се дават под наем на
местни жители.
Впрочем
метрото в скалата също не е утопия. От
Заас-Фее до връх Алалин (3500 м) се стига
с най-високата подземна железница в
света. А на върха е въртящият се ресторант,
който за час прави пълна обиколка с
изглед към снежните зъбери. Пак в Заас-Фее
мармотите не правят шоколад, а пачки.
Симпатичните животинки, които джуркат
сладости в рекламата на „Милка“, и на
живо в Алпите са почти толкова питомни,
колкото по телевизията.
С
тренирания талант да правят пари от
всичко, но с луксозен финт, швейцарците
са превърнали дори мармотите в атракция.
Около ресторанта на връх Ханинг (3000 м)
волно подскачат косматите животинки и
се хранят от шепите на планинарите.
Разбира се, надлежно нарязаните моркови
и ябълки се купуват в кръчмата на
баснословни цени.
Под
глетчера няма дори мисъл, че от мармотите
(известни и като мурмели) се правят
кожени палта. Те са бая тантурести,
колкото едър дакел. Оказа се, че трупали
мазнина както мечките за зимата и през
есента били като космати бъбречета. А
за да не останете само със спомена, че
сте хранила дебелодупест мармот от
ръка, от Заас-Фее-туризъм организират
екстремни преживявания като спускане
от върха с тротинетка през лятото. Или
с шейна по естествени улеи и бабуни през
зимата. Ако оцелеете, ще сте достатъчно
зашеметени да се размечтаете за венчавка
на 3500 м в ледена пещера, там където
свършва гореспоменатото метро. Представете
си: сватбари тракат зъби и потропват с
крака, незабележимо от зъзнещия свещеник,
докато младоженците се гледат влюбено
в очите и не усещат студа.
Действието
се развива не на Северния полюс, а в
параклиса, издълбан в най-голямата
ледена пещера на света под връх Алалин
(3500 м). Сред мистичната и почти призрачна
атмосфера с издялани в скалите фигури
на светци брачната клетва звучи като
завинаги. Параклисът си има олтар,
художествено осветление и да се надяваме,
студоустойчив поп.
Планини,
поляни, разкопки, природа, история и
архитектура, плюс обслужване на ръба
на раболепието - не стигат! Ще усетиш,
че си в Швейцария по изпипания детайл,
който ще драска като котенце в дъното
на спомените ти. И всяко кътче в
благословената с красоти и богатство
земя под Алпите е намерило своето възелче
от общия гоблен. На връх Алалин не е
достатъчно да караш ски през август, а
по обед в Заас-Фее да играеш тенис,
приключението е да се смъкнеш по зъберите
с тротинетка, след като си се оженил в
ледена пещера.