„Сънят на Пилат” завършва с вярата, че любовта продължава и в смъртта…
Интервю на Уляна Кьосева
Световната премиера на танцовата мистерия „Сънят на Пилат” ще се състои на 16 октомври, от 19.00 часа на сцената на зала1 на Националния дворец на културата. Спектакълът се реализира от Старозагорската опера, фондация „Ценности”, Палмс Мюзик, с подкрепата на Министерството на културата, Столична община и Община Стара Загора.
Хореографията на „Сънят на Пилат” е напълно поставена с многонационалната балетна трупа на Старозагорската опера от световния балетмайстор Василий Медведев и неговия асистент Станислав Фечо, финални щрихи върху костюмите и сценографията полага художника Павол Юраш, текат усилени музикални репетиции на хора и оркестъра под вещото ръководство на диригента Владимир Бошнаков. Откъсваме Маестрото за малко от неговата пълна вглъбеност в нотната партитура, за да разберем повече за музиката на Стефан Димитров в „Сънят на Пилат”.
Маестро Бошнаков, може ли с няколко думи да се разкаже, да се опише музиката на балета „Сънят на Пилат”?
С няколко думи няма да е много лесно. Музиката на „Сънят на Пилат” е много въздействаща и ярко изобразителна. Всички може би познават творчеството на Стефан Димитров – той е композитор-мелодик, музиката му е красива с присъщата ѝ лирика. Но спецификата, че тук говорим за танцова мистерия, за музикалното изграждане на персонажите в балета, композиторът майсторски използва и много други похвати.
Като симфонично произведение „Сънят на Пилат” е написан в три части – и в балета ли са същите части и в същия ред?
Балетът е изграден в две действия – „Lux Aeterna“ (Вечна светлина) е първата част, а втората е “Misericordia Pro Nobis“ (Милост за нас). Това са двете основни действия, но вътре има много части, в които се експонират образите на Маргарита, на Майстора, на Мария Магдалена, на Исус, на Пилат, на Воланд.
Може ли да се каже, че някоя от двете части е „по-любовната”?
Идеята на Стефан Димитров в този балет е, че любовта продължава и след смъртта? Любовната тема присъства от началото до края на балета. Тя еволюира благодарение на противопоставянето ѝ на негативните сили и персонажи в танцовата драма, които се опитват да попречат на тази любов. И „Сънят на Пилат” завършва по този начин – не с някакъв „хепиенд”, а с вярата, че любовта продължава и в смъртта.
Има ли запомнящо се балетно адажио?
В балетния вариант, спектакълът завършва точно с такова адажио – изключително красива тема, която Стефан Димитров развива и като песен с текст, която може би ще бъде изпълнена след спектакъла по време на поклоните.
Любопитно ми е, как този сюрреализъм в произведението на Булгаков „Майстора и Маргарита”се пресъздава с музика?
Музикално е изобразен чрез големите контрасти между частите, продиктувани разбира се от големите контрасти между протагонистите. Балетът започва в настоящето време, а после действието се пренася 2000 години назад, където се появяват образите на Мария от Магдала и на Пилат Понтийски. Сюрреализмът по-скоро е изобразен в сценографията, както и в хореографията на танца, а музиката само обогатява и допълва сюжета на балета.
За Вас кои инструменти се чуват най-отчетливо, кои от тях кои образи пресъздават?
За любовните теми Стефан Димитров използва нежните инструменти като флейта и обой, виолончело и цигулка. Докато за всичко и всички, които се противопоставят на тази любов, използва инструментите като бас кларинет, тромпети, тромбони, туба. Аз мисля, че чисто музикално той категорично е постигнал този контраст между любов и агресия.
Когато е създавал „Сънят на Пилат” Стефан Димитров е работил с музиканта Пламен Велинов, усеща ли се влиянието на класическия музикант?
Пламен Велинов чисто технически е бил в помощ на Стефан Димитров, за да може музиката, душата и експресията на композитора да придобие вариант, в който да бъде оркестриран. Какво е участието на хора? В кулминациите на частите композиторът почти винаги добавя човешкия глас, защото явно се нуждае от него като тембър, по този начин музиката става още по-въздействаща. Хорът има участие от първата до последната част на балета с малки изключения, било то с латински текстове или само вокал.
Оркестърът бързо ли възприема тази музика, интересна ли му е? Оркестърът е впечатлен от музиката – абстрактна и въздействаща на подсъзнателно ниво. Смея да твърдя, че всички работят с огромно удоволствие по партитурата на Стефан Димитров.
Визитка
Владимир Бошнаков завършва през 1990 музикалното училище „Панайот Пипков” в родния си град Плевен и през 1995 г. се дипломира като магистър по хорово дирижиране и кларинет в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София. В периода 1999-2001г. специализира оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Васил Казанджиев.
Дебютира на сцената на Плевенска филхармония със солист проф. Петко Радев през 1996 г. Дирижира филхармониите в Плевен, Пловдив, Шумен, Видин, камерния оркестър в Добрич, оперите във Варна, Русе, Стара Загора, Бургас, Благоевград и на сцената на Музикално-Драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново. През 2002 – 2008 г. с камерния оркестър „Студио Примо” реализира концерти с Васко Василев, Светлин Русев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов и др.
Главен диригент на Музикално-Драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново (2005-2010) и на Плевенска Филхармония (2011-2012). От 2013 г. е диригент в Държавна опера – Русе, а от 2017 – и в Държавна опера-Стара Загора. Артистичен директор на фестивала „Сцена на вековете” от 2016 година.
Осъществява множество гастроли в чужбина в страни като, Австрия, Германия, Люксембург, Холандия, Швейцария и др.
В репертоара на маестро Бошнаков влизат заглавия като „Набуко“, Травиата“, „Трубадур“, „Аида“ на Верди, “Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Турандот” на Пучини. „Мария Десислава“ на П. Хаджиев, балета на П.И. Чайковски „Спящата красавица” и много други.
