За 35-и път фестивалът „Процес – Пространство“ в Балчик събира артисти от различни националности и държави, а за втори път в него е включена и лекционна част фокусирана върху проблематики в областта на съвременното изкуство в региона.
Д-р Надежда Джакова, комисар на Българския павилион във Венеция, представи предизвикателството на създаването на разпознаваем арт бранд, след дългогодишно отсъствие на България на този най-голям форум за съвременно изкуство и при липсата на ресурс за голяма международна кампания за участието ни.
И все пак инсталацията „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и автори Лилия Топузова, Джулиан Шехирян, Красимира Буцева успя да влезе в топ 5 на най-интересните проекти на тазгодишното биенале, а има дни, в които посетителите на нашия павилион са над 500.
Д-р Надежда Джакова, която ръководи Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство на Националната галерия подчерта, че изложбата е 11-то участие на България на престижния форум и 3-то без прекъсване. Организира се от Министерство на културата и Националната художествена галерия, а тя като комисар е оторизирана да осъществява връзката между държавата и Фондация „Венецианско биенале“.
Последното Биенале и посетено от 800 000 души, а на това се очаква публиката да надхвърли 1 милион.
Д-р Джакова интерпретира темата „Чужденци навсякъде“ и начина, по който българският проект „Съседите“ присъства в общия облик на Биеналето, механизмите, по които се осъществява трансмисията на памет, работата с документа като изкуство, и тематичното поле на съвременното изкуство.
Тя разказа, че за инсталацията са направени 240 интервюта с хора, оцелели от лагерите и техни близки и разкри, че повечето от тях не са излизали от домовете си след това и са прекарали живота си между 4 стени.
Творческият екип на Топузова-Буцева-Шехирян откриват обща, повтаряща се обстановка и усещане в средата, в която пребивават тези хора, което е пресъздадено в инсталацията. Забравата се усеща със всички сетива, включително като аромат.
Арт програмата на фестивала преминава под мотото „3+5=∞/Допустимо бъдеще“. Куратор е Христина Бобокова, а артистичен директор – Рада Якова. Фокусът на това издание е изкуството от Балканите, неговите проблеми, възможности и бъдещо развитие. Планирани са допълнителни съпътстващи събития – филмови прожекции, работилници, презентации. Участниците са от България, Турция, Сърбия, Гърция, Румъния.
Проектът „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян ще представи България на 60-ото издание на Венецианско биенале за изкуство през 2024 г.
Победителите в конкурса, организиран от Министерството на културата, бяха обявени на пресконференция в БТА. В събитието взеха участие г-жа Амелия Гешева – зам.-министър, Министерство на културата, д-р Надежда Джакова – комисар и завеждащ филиал към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, проф. д-р Венелин Шурелов – председател на журито и кураторът на спечелилия проект. Модератор на пресконференцията бе Евгения Атанасова, журналист и продуцент в БНТ.
Кураторът Васил Владимиров разказа за проекта лично, а останалите творци бяха включени от Торонто, Филаделфия и Лондон онлайн.
„Тези етнографски и исторически изследвания проследяват, както реалните преживявания, така и дълбоките следи и рани оставени от арестите и лагерите. Проектът представя последиците от общественото, умишлено премълчаване на десетилетия държавно насилие и отсъствието на памет в съвременното публично съзнание“, каза кураторът и добави:
„Създавайки пространство, в което посетителите могат да станат свидетели на историите на хора заклеймени като чужденци в рамките на българските граници проектът е директен отговор на призива на Адриано Педроза за разглеждане на темата “Чужденци навсякъде”.
60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 (предварително откриване на 17, 18 и 19 април) под мотото Stranieri Ovunque –„Чужденци навсякъде“.
Фокусът на изданието са темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“. „Биеналето за изкуство – международно събитие с множество официални участия от различни страни, винаги е било платформа за представяне на творби на чужденци от цял свят.
Така 60-ата международна художествена изложба на La Biennale di Venezia ще бъде празник на чуждото, далечното, аутсайдерското, странното, както и на местното“, споделя Адриано Педроза.
През 2024 е единадесетото национално участие на България (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022) и ще се реализира в експозиционното пространство Зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията.
„Това е една устойчива политика, започнала през 2019 година, когато България поднови участието си в Биеналето по изкуствата, а по-късно и в Биеналето по архитектура. Няколко правителства поред отделят бюджет за това представяне“, каза заместник-министър Амелия Гешева.
„Венецианското биенале е най-старият и престижен форум за съвременно изкуство, основан през 1895. Той е и платформа – най-голяма за представяне на изкуство, създателите му както и на срещата им с публиката. Чест, удоволствие и огромна отговорност е да ръководя оперативно организационния процес, подготовката и осъществяването на националното участие.
Да отговарям за българската експозиция съгласно изискванията на организаторите, както и да съгласувам работата по проекта с офиса на биеналето“, сподели комисарят на българското представяне д-р Надежда Джакова.
Д-р Джакова представи проекта с думите: „Това е мултимедийна и интерактивна инсталация, която изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България, пресъздава частично домовете на оцелелите, където се случват срещите и разговорите с тях. В тези лични пространства са поставени интервютата, водени от авторите на проекта, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене“.
Според нея тук имаме специфични исторически наративи, но и най-различни начини на боравене с камерата – трезво регистриращи, биографично разказващи, исторически анализиращи или пък улавящи следата на едно действие или спомен.
„Работата на журито беше сложен процес. Качеството и нивото на всички кандидати беше изключително високо. Ние следвахме протокола по демократичен начин, с две гласувания и изключвам всяка възможност изборът да бъде манипулиран. Този проект е много силен знак за една идеологическа контраофанзива срещу заличаването на едни много важни събития от нашата близка история“, уточни председателят на журито проф. д-р Венелин Шурелов.
Васил Владимиров представи себе си и участниците в спечелилия проект „Съседите“:
Кураторът
Васил Владимиров е завършил бакалавърска степен по модерна история и политика в Royal Holloway, University of London и магистратура по политическа социология в London School of Economics and Political Science. Неговата практика като куратор е на границата между изкуството, политиката и историята.
Художниците
Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и писател, живее между София и Лондон. Красимира е старши лектор в Лондонския колеж по комуникации, част от Университета по изкуства в Лондон (University of the Arts London). Трудовете ѝ присъстват както в галерийни пространства, така и в академични списания.
Лилия Топузова е професор по история в Университета на Торонто (University of Toronto). Тя е историк и режисьор, чиято работа е разположена между историята и паметта, особено във връзка с политическото насилие, мълчанието и травмата.
Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, изследовател и писател, който живее между Филаделфия, САЩ, и София. Той е докторант по история на науката в Принстънския университет (Princeton University).
В своята художествена практика Джулиан създава сайт-спесифик и пространствени мултимедийни инсталации, които използват архитектурни пространства, предмети и обекти чрез артистични намеси, видео, звук и експериментални технологии.
Седемчленното жури оцени 17-те претенденти. За първи път на сайта на Министерството на културата могат да се видят останалите проекти и да се прочете протоколът от заседанието на журито.