HITACHI кръстоса багер с мобилен телефон

Шефът на концерна за Европа Макото Ямазава: Харесвам България. Обичам хората и тяхното гостоприемство. И бих искал да продължим да работим заедно

Благодарности към Николай Младжов и Z&M Private Co

Танцът на една фадрома може да бъде…секси. Уверявам ви, не съм се побъркала. Нито съм прихванала някоя от онези обсебености със сложни латински имена, които обясняват нездраво влечение към огромни машини.

Но нека започна малко по-отдалеч. От градчето Хаарлем в Нидерландия. Негови жители, преселници в Америка, преди няколко века са кръстили на родното си място доста по-прочутия  днес квартал в Манхатън. Но за разлика от известния с най-висок процент престъпност в Съединените щати, в холандския Хаарлем цари провинциален пасторал. На 17 км от Амстердам сякаш потъвате в ласкаво безвремие. 

Край река Спаарне се нижат старинни къщи и вятърни мелници. В кадаифа от кокетни улички надничат картинни галерии и приветливи ресторантчета. Тук още от 10-и век правят вълнен текстил и бира, през 17-и век преминават към по-изтънчени стоки като коприна, дантели и дамаски, в последствие стигат до корабостроене, печатарство, обработка на какао и шоколад и производство на машини. Та до ден-днешен. И ако църквата на Свети Баво в центъра на Хаарлем ни връща в ранните години на 15-и век, то японският завод за тежкотоварни чудовища на HITACHI ни изстрелва право в бъдещето.

Започнах своя разказ с пасторални образи от Хаарлем. В покрайнините му, където е японският завод за хидравлични багери, фадроми и машини за дълбоко копаене в мини или прокарване на метро на HITACHI … идилията е почти същата. Зеленина, ведри полянки, бухнали дървета и халета в приветливи цветове, пред които са спрели сякаш на припек новички, грейнали в портокалово  многотонни зверове. В задния двор – странна на пръв поглед картина – разорана пръст, изкопи. Дали не строят нещо ново и заразени от българския обичай не са го обезопасили. Нищо подобно! 

Това е … сцената, на която ще ни танцуват багерите и фадромите, докато ние им пляскаме от ложата – специално оборудван амфитеатър с безупречно чисти стъклени стени. Но това ще стане ясно малко по-късно.

Все още не съм изучила японския работен протокол, обаче от бизнесмена Николай Младжов, си знам, че в Страната на изгряващото слънце не е прието да си губиш времето в разглеждане на забележителности, ако си дошъл на работно посещение. Долиташ, виждаш, преговаряш и отлиташ.  Половината от посетителите бяха дошли направо от летището и не съм сигурна дали в края на деня не се отправиха обратно натам. Другата специфична особеност е деловитата приветливост – кратки послания, стегнати обяснения и… демонстрацията е най-доброто убеждение. Тогава разбрах, че оранжевите тежкотоварни бижута на HITACHI могат да бъдат секси, а времето на Гошо Багериста е отминало безвъзвратно. 

Представете си машини за строителна механизация по 5-6 тона всяка, които танцуват, докато загребват от рехавата холандска пръст.  Въртят се кокетно, намигат с фаровете и с хирургическа точност изкопават бразда, дълбока точно 22 см. По какво разбирам ли? Ами на голям екран се вижда детайлно тъчскрийна на багера, на който са зададени нужните параметри. Точно в този момент осъзнавам, че  дните на Гошо Багериста са преброени. Не във физически смисъл. Нека да си е живи здрав човекът.  Просто на мястото му вече ще седи г-н Георгиев с искрящо бяла риза и компютърно образование. Той не сменя лостовете, а само докосва леко дисплея и многотонажното чудовище му се подчинява. За жалост, и времето, в което можеш да оставиш фадромата да работи, а ти да се излегнеш в сянката й  също е вече в архива.

Яките машини имат сателитен джипиес и от завода-майка на HITACHI в Япония  по всяко време се информират къде се намират, какво вършат в момента и какво е нивото на горивото в резервоара или на тока в батерията, защото повечето са хибриди. Да не говорим за безжична интернет връзка, специален датчик за разпознаване на пешеходци и трева. С което и репликата на Гошо Багериста „Шефе, не видех оградата“ също отива в историята.

Докато разсъждавам на тема технологичен прогрес, гигантските машини продължават елегантния си танц, командвани от… смартфон, а собственикът им със специално приложение ги следи в реално време.

Запознавам се с г-н Макото Ямазава, директор на японския концерн HITACHI за Европа. Той с усмихнато благоразположение даде интервю за Епицентър.бг:

-        Господин Ямазава, може ли да се каже, че това навлизане на високите технологии в тежките машини е революция в бранша?

-         Точно така. България е пазар преди всичко за механизация за минната индустрия. Дилърът на HITACHI у вас се нарича Z&M Privat Co върши великолепна работа и  има изключително висока репутация в бранша. Минната индустрия е „високата топка“, висшата лига на пазара за машини за строителна механизация. Необходимостта от по-голяма сигурност, продуктивност, ефикасност, нивото е много високо. Затова започнахме иновацията на технологията от машините за минната индустрия и след това преминахме към строителната механизация.  Специално за България, ние имаме много сериозно присъствие в минната индустрия и мога да кажа, че новостите у вас ще навлязат по-бързо, отколкото в останалата част на света.

-        Откакто видях, че големите тежкотоварни машини се командват с тъчскрийн както на мобилните телефони, започнах да се притеснявам, че могат да бъдат обект на хакерска атака. Давате ли гаранции, че са обезопасени и няма да се случи нещо опасно?

-        Разбира се, сигурността е важна. HITACHI е компания с високо ниво на кибер сигурност, защото от години произвеждаме висококачествена електроника.  Ако не бяхме убедени във високото ниво на сигурност, нямаше да предлагаме тези машини на пазара.

-        Сигурен ли сте?

-        Абсолютно! Твърдя го отговорно.

-        Как се чувства един японец в Европа, място с толкова различни навици, манталитет и  светоусещане?

-        Разбира се, културите ни са различни, но аз се наслаждавам на тези различия. Бил съм и в източната част на Европа, опознал съм западната култура и все пак много неща са нови за мен. Едно от хубавите неща да съм базиран в Холандия е, че са необходими само два часа шофиране, за да видя друга култура в Германия, в Белгия. Или само два часа полет, за да се озова в България.

-        Били ли сте някога в нашата страна?

-        Да, бил съм в София. Харесвам България. Обичам хората и тяхното гостоприемство. И бих искал да продължим да работим заедно. У вас се чувствам различно и това ми харесва. Както вече казах, обичам различията. Дори ако сравняваме със Съединените щати, всяка европейска страна уж прилича на другата, но си има отличаващи я детайли – хората, езика, обичате… това събужда апетита на моето любопитство. 

-        Аригато, г-н Ямазава!

Вижте и чуйте интевюто на английски:

 От толкова високи технологии човек ожаднява и къде може да опита от местната холандска бира, ако не… в църквата.  Йопен керк е стар храм и манастир, превърнат в заведение, където варят пиво по рецепта от 1407 година направо пред очите на посетителите. Името идва от 112-литрови бурета, с които монасите са превозвали прочутата хаарлемска бира.  

И понеже в Холандия очевидно свещениците са по-широко скроени, спомената вече църква Свети Баво керк е приютила модернистични инсталации под надслов „Черната Мадона и истината“. Върху 7-вековни надгробни плочи  са разположени две огромни обувки с токчета, шал и надпис „Пепеляшка в полунощ“. Под витраж на средновековни светци е инсталирана закачалка с овесена на нея черна престилка, наречена „Мадоната не работи вече тук“. Пред кутия за дарения за сираците от 1434 година авангардистът Кевин Пауър е поставил приведено чучело с метла – Чистачката. И това не предизвиква религиозен гняв, а само търпимост към изкуството, което води млади хора в църквата.

Амстердам за напреднали: Узаконяването на търговията с плът докара стари труженички в Квартала с червените фенери

Защо девизът на холандците би трябвало да бъде „Затварям си очите“

Благодарности към Николай Младжов и Z&M Private Co

Както приляга на любители на пътешествията, сигурно доста от вас са ходили в Амстердам. Но се надявам да ви изненадам с разказа си. Ако все още не сте посетили холандския град, който се слави с по-фриволни нрави, силно ви препоръчвам фрийдам турс – зад съкращението се крие безплатна обиколка на центъра. Стига да сте готови да ходите два часа и половина пеш.  Подобни обиколки в София тръгват от Съдебната палата. В Амстердам сборната точка е старата църква или казано на холандски Оуде керк, в сърцето на квартала с червените фенери. Добре е да регистрирате присъствието си онлайн, за да сте сигурни, че ще се включите в желания от вас час. Паролата е „Жълтият чадър“ – студентите, които обикновено развеждат туристи се познават по този аксесоар.

Докато чакам Джой да преброи групата, която по национален състав напомня Обединените нации, обикалям старата църква. Уж широко скроените ми възгледи са пред колапс – в двора на храма има кафене, чиито маси са разположени сред свободно растящи стръкове марихуана. Уличките, опасващи храма изобилстват от витрини, на които се предлага полуоблечена плът. Между тях – детска градина.

Чак след като Джой започна да разказва историята на Амстердам осъзнах защо това тук се смята за… ако не нормално, то поне приемливо. А в главата ми като дяволче от кутия ще изскача фразата „Затварят си очите“, винаги щом стане дума за този град от тук нататък.

Оказва се, че през средните векове на река Амстел е имало две селища – едното, около Старата църква, която по онова време е носела името на Свети Николай. В него живеели праведни католици, скромни девойки, почтени търговци и свещеници, които много внимавали да не преминат моста към другия град. Друг във всякакъв смисъл. Той бил по-близо до морето и там от корабите се изсипвали жадни за забавления моряци след дългите и тягостни месеци далеч от сушата. Още повече, че по онова време около 70 на сто от морските труженици не се завръщали от плаване. Пиянството и похотта свършвали едновременно с парите, а страхът от Бога оставал. Затова преди да тръгнат отново на път, моряците си купували индулгенции от свещениците оттатък моста  - признавали греховете си и искали опрощение, та ако загинат в морето, да умрат като праведници. Както вече споменах, обаче, те пропилявали заплатите си за алкохол и жени, а божиите служители отказвали да издават пропуски за рая без пари. Тук за първи път се появява изразът „Затварят си очите“. Свещениците го правели в аванс. Моряците първо си плащали за заветния документ, а после отивали да трупат греховете, за които са се покаяли.  

От 2002 година проституцията в Амстердам е узаконена и на това се дължи… твърде целулитната и попрехвърлила „трудовата“ си възраст плът зад витрините в квартала на червените фенери. В ранния следобед иззад пердетата надничат стегнати в мрежести бодита лелки, предимно от бившите нидерландски колонии, които отегчено говорят по скайпа с близките си, чатят или придремват с отворени очи. Къде изчезнаха свежите украинки във фертилна възраст?! Според приетият закон за легалната проституция, труженичките трябва да са над 21 (ама тук са го прекалили с предлога „над“), да имат паспорти от Европейския съюз и да се осигуряват на пълен работен ден. Срещу което придобиват всички облаги на класически чиновник. Освен това, освобождавайки се от сводниците, заработката им се оказва твърде привлекателна ,за да искат да напуснат „службата“. 10 часов работен ден с между 8 и 10 клиенти, на които отделят по десетина-петнадесет минути. А всеки оставя най-малко 50 евро. А понеже законодателството ги пази, я се опитайте да уволните поради „старост“ някоя. Ще вдигне врява до Бога и дори ще ви съди за възрастова дискриминация. 

Мантрата „Затварят си очите“ с пълна сила важи за т.нар. кофишопове. Да не се бъркат с кафенетата, където наистина можете да пийнете живителната напитка. В гореспоменатите заведения се предлага канабис във всичките му проявления, понеже в Холандия и меката дрога е узаконена.  Екскурзоводката Джой твърди, че откакто е така нидерландците са слезли от непрестижното първо, на 12 място по употреба на наркотици в Европа. Начело били италианците, следвани от испанците. Според Джой майката на най-добрата й приятелка я почерпила с първия й джойнт, та ако започне да повръща или да прави глупости, поне да е в домашна и добронамерена атмосфера.

Но защо „Затварят си очите“ важи при търговията с леки опиати, щом тя е разрешена? Ами понеже можете да имате пет стръка у дома или пет грама в джоба за лична употреба. Кой, обаче, снабдява кофишоповете и откъде, остава в графа „Затварят си очите“. А в квартала с червените фенери ароматът на марихуана се стеле във въздуха, плътен като вълнен шал. Не само в местата за пушене, ами  дори в семейните бакалнички се продава бира с дрога, весели кексчета, близалки… Да не говорим за семена, разсад и упътвания как да си отгледате у дома.

Както стана ясно преди малко, холандците са нация практична, търговски настроена, на чиито герб би трябвало да пише „Затварят си очите“. По същия начин обтекаемо приемали собствената си конституция през 17-и век, когато са били република.  Според основния закон, официалната религия била протестантството, но с малки букви към алинеята добавили, че всеки у дома може да изповядва каквото си иска. И тъй като католиците били доста сплотена и голяма общност, някои от по-състоятелните направили църкви в къщите си. Джой ни показа храм, разположен на втория и третия етаж в типичен дом на богат търговец, в който на неделна меса се събирали над 200 богомолци. Между другото, църквата функционира и до днес. На оплакванията от протестанти, че там се нарушава конституцията, полицаите по стар холандски обичай си затваряла очите с думите, че в неделя не работят. А когато отивали в понеделник, виждали просто празен храм.  Причината? Имотните католици плащали по-големи данъци…

Кокетните, но тесни фасади на старите амстердамски къщи около каналите, които днес вървят по 10 000 евро квадратния метър, не са приумица на архитектите. Просто навремето данък сгради се е плащал според ширината на фасадата. Затова някои постройки са дълги по 20 метра в дълбочина, но отпред са тесни като спагети. А властите си… затваряли очите. Друга типично холандска привичка е складовете на търговците да са… на таваните в собствените им къщи. Така хем стоката им е под ръка, хем при наводнение е по-практично да  ти се наводни холът, отколкото да  пострада търговията. Затова от покрива на всяка стара сграда стърчи макара, която върши чудесна работа и в наши дни при пренасяне на мебели. Я се опитайте да вкарате пиано по тесните и извити стълби на типичен холандски дом.

Единственото, пред което старите амстердамци не са си затваряли очите, това е частната собственост. Всеки може да види нейния апотеоз, щом излезе от гарата. Точно срещу нея стърчи луксозен хотел в стил сецесион. Навремето собствениците му изкупили къщите наоколо, за да построят страноприемница на кьоше, но един притежател на сграда им се опънал. И се наложило да издигнат хотела, заобикаляйки от всички страни инатливата постройка, която и до днес стои като кръпка на пищната фасада. В Амстердам мантрата „Затварям си очите“ наднича от всяка история, но останалите ви оставям да научите сами, от първо лице.