Шефът на концерна за Европа Макото Ямазава: Харесвам България. Обичам хората и тяхното гостоприемство. И бих искал да продължим да работим заедно

Благодарности към Николай Младжов и Z&M Private Co

Танцът на една фадрома може да бъде…секси. Уверявам ви, не съм се побъркала. Нито съм прихванала някоя от онези обсебености със сложни латински имена, които обясняват нездраво влечение към огромни машини.

Но нека започна малко по-отдалеч. От градчето Хаарлем в Нидерландия. Негови жители, преселници в Америка, преди няколко века са кръстили на родното си място доста по-прочутия днес квартал в Манхатън. Но за разлика от известния с най-висок процент престъпност в Съединените щати, в холандския Хаарлем цари провинциален пасторал. На 17 км от Амстердам сякаш потъвате в ласкаво безвремие.

Край река Спаарне се нижат старинни къщи и вятърни мелници. В кадаифа от кокетни улички надничат картинни галерии и приветливи ресторантчета. Тук още от 10-и век правят вълнен текстил и бира, през 17-и век преминават към по-изтънчени стоки като коприна, дантели и дамаски, в последствие стигат до корабостроене, печатарство, обработка на какао и шоколад и производство на машини. Та до ден-днешен. И ако църквата на Свети Баво в центъра на Хаарлем ни връща в ранните години на 15-и век, то японският завод за тежкотоварни чудовища на HITACHI ни изстрелва право в бъдещето.

Започнах своя разказ с пасторални образи от Хаарлем. В покрайнините му, където е японският завод за хидравлични багери, фадроми и машини за дълбоко копаене в мини или прокарване на метро на HITACHI … идилията е почти същата. Зеленина, ведри полянки, бухнали дървета и халета в приветливи цветове, пред които са спрели сякаш на припек новички, грейнали в портокалово многотонни зверове. В задния двор – странна на пръв поглед картина – разорана пръст, изкопи. Дали не строят нещо ново и заразени от българския обичай не са го обезопасили. Нищо подобно!

Това е … сцената, на която ще ни танцуват багерите и фадромите, докато ние им пляскаме от ложата – специално оборудван амфитеатър с безупречно чисти стъклени стени. Но това ще стане ясно малко по-късно.

Все още не съм изучила японския работен протокол, обаче от бизнесмена Николай Младжов, си знам, че в Страната на изгряващото слънце не е прието да си губиш времето в разглеждане на забележителности, ако си дошъл на работно посещение. Долиташ, виждаш, преговаряш и отлиташ. Половината от посетителите бяха дошли направо от летището и не съм сигурна дали в края на деня не се отправиха обратно натам. Другата специфична особеност е деловитата приветливост – кратки послания, стегнати обяснения и… демонстрацията е най-доброто убеждение. Тогава разбрах, че оранжевите тежкотоварни бижута на HITACHI могат да бъдат секси, а времето на Гошо Багериста е отминало безвъзвратно.

Представете си машини за строителна механизация по 5-6 тона всяка, които танцуват, докато загребват от рехавата холандска пръст. Въртят се кокетно, намигат с фаровете и с хирургическа точност изкопават бразда, дълбока точно 22 см. По какво разбирам ли? Ами на голям екран се вижда детайлно тъчскрийна на багера, на който са зададени нужните параметри. Точно в този момент осъзнавам, че дните на Гошо Багериста са преброени. Не във физически смисъл. Нека да си е живи здрав човекът. Просто на мястото му вече ще седи г-н Георгиев с искрящо бяла риза и компютърно образование. Той не сменя лостовете, а само докосва леко дисплея и многотонажното чудовище му се подчинява. За жалост, и времето, в което можеш да оставиш фадромата да работи, а ти да се излегнеш в сянката й също е вече в архива.

Яките машини имат сателитен джипиес и от завода-майка на HITACHI в Япония по всяко време се информират къде се намират, какво вършат в момента и какво е нивото на горивото в резервоара или на тока в батерията, защото повечето са хибриди. Да не говорим за безжична интернет връзка, специален датчик за разпознаване на пешеходци и трева. С което и репликата на Гошо Багериста „Шефе, не видех оградата“ също отива в историята.

Докато разсъждавам на тема технологичен прогрес, гигантските машини продължават елегантния си танц, командвани от… смартфон, а собственикът им със специално приложение ги следи в реално време.

Запознавам се с г-н Макото Ямазава, директор на японския концерн HITACHI за Европа. Той с усмихнато благоразположение даде интервю за Епицентър.бг:

- Господин Ямазава, може ли да се каже, че това навлизане на високите технологии в тежките машини е революция в бранша?

- Точно така. България е пазар преди всичко за механизация за минната индустрия. Дилърът на HITACHI у вас се нарича Z&M Privat Co върши великолепна работа и има изключително висока репутация в бранша. Минната индустрия е „високата топка“, висшата лига на пазара за машини за строителна механизация. Необходимостта от по-голяма сигурност, продуктивност, ефикасност, нивото е много високо. Затова започнахме иновацията на технологията от машините за минната индустрия и след това преминахме към строителната механизация. Специално за България, ние имаме много сериозно присъствие в минната индустрия и мога да кажа, че новостите у вас ще навлязат по-бързо, отколкото в останалата част на света.

- Откакто видях, че големите тежкотоварни машини се командват с тъчскрийн както на мобилните телефони, започнах да се притеснявам, че могат да бъдат обект на хакерска атака. Давате ли гаранции, че са обезопасени и няма да се случи нещо опасно?

- Разбира се, сигурността е важна. HITACHI е компания с високо ниво на кибер сигурност, защото от години произвеждаме висококачествена електроника. Ако не бяхме убедени във високото ниво на сигурност, нямаше да предлагаме тези машини на пазара.

- Сигурен ли сте?

- Абсолютно! Твърдя го отговорно.

- Как се чувства един японец в Европа, място с толкова различни навици, манталитет и светоусещане?

- Разбира се, културите ни са различни, но аз се наслаждавам на тези различия. Бил съм и в източната част на Европа, опознал съм западната култура и все пак много неща са нови за мен. Едно от хубавите неща да съм базиран в Холандия е, че са необходими само два часа шофиране, за да видя друга култура в Германия, в Белгия. Или само два часа полет, за да се озова в България.

- Били ли сте някога в нашата страна?

- Да, бил съм в София. Харесвам България. Обичам хората и тяхното гостоприемство. И бих искал да продължим да работим заедно. У вас се чувствам различно и това ми харесва. Както вече казах, обичам различията. Дори ако сравняваме със Съединените щати, всяка европейска страна уж прилича на другата, но си има отличаващи я детайли – хората, езика, обичате… това събужда апетита на моето любопитство.

- Аригато, г-н Ямазава!

Вижте и чуйте интевюто на английски:

От толкова високи технологии човек ожаднява и къде може да опита от местната холандска бира, ако не… в църквата. Йопен керк е стар храм и манастир, превърнат в заведение, където варят пиво по рецепта от 1407 година направо пред очите на посетителите. Името идва от 112-литрови бурета, с които монасите са превозвали прочутата хаарлемска бира.

И понеже в Холандия очевидно свещениците са по-широко скроени, спомената вече църква Свети Баво керк е приютила модернистични инсталации под надслов „Черната Мадона и истината“. Върху 7-вековни надгробни плочи са разположени две огромни обувки с токчета, шал и надпис „Пепеляшка в полунощ“. Под витраж на средновековни светци е инсталирана закачалка с овесена на нея черна престилка, наречена „Мадоната не работи вече тук“. Пред кутия за дарения за сираците от 1434 година авангардистът Кевин Пауър е поставил приведено чучело с метла – Чистачката. И това не предизвиква религиозен гняв, а само търпимост към изкуството, което води млади хора в църквата.