Една слънчева, многоцветна книга със 70 стихотворения и пет поетични импресии ще излезе след няколко дни от печат!
„Загадката Венера“ на Явора Стоилова всъщност е загадката Жена от всички времена – от раждането на Ева, през европейския Ренесанс, създал образите на Ботичелиевата Венера и Леонардовата Джоконда до красавицата появила се на българска земя в Богомилските легенди, в които Жената е сътворена преди Мъжа.
Не са забравени и Яворовите Музи – Мина и Лора и Мадоните на художника Васил Стоилов, както и ангелския образ на изгубеното дете – дъщерята – художничката Василия Стоилова.
Предговорът е написан от поета Димитър Манолов, който е и редактор на книгата, а послесловът от поетесата Лиляна Кънева.
В книгата „Загадката Венера“ авторката е събрала текстовете, избликнали в душата й и събрали възторзите на интелектуалните приятели на Явора във Фейсбук. Под техния натиск тя решава да ги издаде в квнига.
В разговор по телефона Явора Стоилова сподели: „Трудно е да определиш в думи поезията. Защото тя е усещане, докосващо всичко в живота – на границата между видимото и невидимото, между преживяното и почувстваното, между възвишената философия и философията на делника. Какво значение има дали е изразена в метрична или неметрична реч, в слово, живопис или музика…
Изкуството е общ светлинен поток – универсален език на копнежа по духовното съвършенство.
Във финала на книгата се опитах да преплета моята поетическа проза със стиховете на трима поети, двама, от които българи – съвременният бард на любовната лирика – Димитър Манолов и майсторката на кратката поетическа форма – Лиляна Кънева. А третият е японският поет, съпругът ми Кен Нагай.“
Ето какво пише поетът Димитър Манолов в предговора към „Загадката Венера“: “ Мисля, че не са необходими много думи за представянето на неуловимата женска същност в поезията на Явора Стоилова. Тя е бездна! Стиховете говорят по- добре от всякакви домогвания на разума и аналитичната критическа мисъл – така, както добрата храна за душата сама препоръчва себе си. Нека пребъде вдъхновението, родило тези прекрасни, дълбоко и мъдри слова! Попътен вятър към безкрая на поетичните хоризонти, приятелко!“
