неделя, 15 април 2018 г.

Различната Патая

Различната Патая 
Special thanks to Qatar Airways and TAT
Напоследък Тайланд е на път да измести Дубай от мечтите на средностатистическата кифла. Иначе българи от поне 20-тина години посещават Страната на усмивките. В съзнанието на повечето от тях Патая е курорт с две коренно противоположни превъплъщения. Разстоянието от столицата Банкок до крайбрежния град е 147 км по магистралата и… попадате в плен на раздвоението.
Ако целта на почивката ви е изумруденото око на Индийския океан, което намига с приятелски блясък – избирате залива Жомтиен. Там са разположени предимно големи хотелски комплекси на прочути туроператори или вериги. Можете да не ставате от шезлонга или да отидете на коралов остров, до който се стига с лодка с прозрачно дъно, през което се виждат приказни плантации и стрелкащи се тропически риби.  На 25 км от Патая е Сатахип Бийч с почти призрачното си спокойствие. За любителите на тютюна вмятам, че от 2017 година на повечето тайландски плажове пушенето е забранено.


 Ако сте решили да обогатите интимния си жизнен опит и да разширите еротичния си мироглед, просто отседнете в центъра на Патая. Това, обаче не ви дава мигновен пропуск за разюздано поведение. Извън зоната на порока ако си позволите да закачите тайландка, рискувате стълкновение с полицията и местните закони.
Вашето време е по здрач, когато се гмурвате в гмежта на уокинг стрийт.  Пешеходният филиал на Содом и Гомор едва ли е по-дълъг от километър, но неподготвеният психически и ранимият морално има опасност наистина да изпадне в потрес. Няма форма на човешко падение, която да не се предлага в заведенията, клубовете и залите от двете страни на човекопотока. Срещу заплащане, естествено. Самостоятелно работещите нощни пеперудки и независимите „лейди бой”, както тук наричат травеститите, се борят за препитание в кратък участък на крайбрежната алея. И толкоз. Сякаш някой с нож изрязва „туморното образувание” и Патая отново се превръща в уютното обиталище с репутацията на един от по-достъпните финансово курорти на Тайланд.

Аз, обаче, обещах да ви разведа из различната Патая. Приключението започва още от центъра, където на хълм между двата градски плажа се издига 15-метровата статуя на Буда. Тя не е древна, построена е през 1977 година със средства на местни бизнесмени (в разказа ми често ще чувате това словосъчетание).


Планината на Златния Буда е на тридесетина минути шофиране извън чертите на града. Отвесната скала, върху която с чисто злато е очертан образа на божеството е висока 130 метра. Възвишението се охранява строго, защото драгоценният метал е на стойност 3 млн. долара. Разбира се, на тайландците дори не би им минало през ума да си откършат парченце за спомен, но монументът е посещаван от хиляди туристи от цял свят. 
В задния двор на Златния Буда е Силвър лейк. Повечето европейци в началото се питат „Защо се довлякох в това подобие на Тоскана насред Азия”, но после любопитството надделява. Известна в миналото тайландска киноактриса се влюбила в лозята на Калифорния и решила да си посади свои. Купила червени, бели и розе сортове от Австралия, поканила тамошен майстор винар, но когато започнала да строи имение европейската еклектика ескалирала – холандски вятърни мелници, господарска къща от Италия, цветни градини тип „Версай”, древногръцки колони… Електрически влакчета разхождат гостите и те попиват усещането за покой, за обгръщащ съзнанието аромат, заедно с дегустацията на виното, което без да е шедьовър е прилично пивко.
Впрочем, Силвър лейк е любимо място на азиатските туристи, защото в тази част на света гроздето е един от скъпите плодове, за разлика от папаята, да речем. Пък и в момента на мода е да пиеш вино…

Недалеч е Аквапаркът Рамаяна. Представят го като най-голям в Тайланд, трети в Азия и 17-и в света. Той е едва на една годинка, но вече е придобил статута на задължителна забележителност в Сиамския залив. Водният парк е построен от канадска фирма, най-старата в света за подобни атракциони, която държи правата за повечето пързалки и изкуствени вълни. Различното тук е традиционният за югоизточна Азия стил и наличието на най-малко трима спасители на всеки обект, които бдят над предозиралите с адреналин.

И докато сме на водна вълна, да спомена и  Океанариумът Underwater World – царството на морските обитатели от Сиамския залив и Южните морета. Несвойствен гъдел предизвиква поканата да погалиш питон албинос още на входа, но като претръпнеш ваденето на морски звезди от ваната и храненето с пилешки хапки  на водни костенурки (на дълги пръчки, че могат да клъцнат и някой пръст)  си стават част от обиколката.  В откритите басейни всеки може да гали безопасните животинки, стига да не ги вади от водата. Тунелът на смъртта е фуния със стъклени стени, дълга 105 места. Единственото смъртоносно в нея са преминаващите над главите ви многозъби акули и опасни скатове, които оглеждат посетителите като потенциалната си вечеря.



Ще бъде жалко, ако не видите филигранните резби на Светилището на истината. Фактите около него ме накараха да го оприлича на тайландската версия на катедралата на Гауди в Барселона. Постройката също е частна инвестиция и строежът й се точи с десетилетия – започната е през 1981 година и според плановете трябва да е окончателно готова през 2050, затова ми нахлузиха предпазна каска.  Бизнесменът Лек Вирияпант възнамерявал да вложи пари в апартаменти за туристи, но будистки монаси го убедили да съгради по-одухотворено съоръжение. Според  легендата, срещу това пророчица му обещала дълголетие и мир в душата с уговорката, че докато върви строителството собственикът ще е жив. И той създал дом за няколко азиатски религии като място за поклонение, магия и покой.
Въпреки пророчеството, човекът се споминал през 2000 година, а синът му хич не бърза с довършителните работи.
Светилището на истината, което е най-големият дървен храм в света, построен без нито един пирон, е разделено на четири зали – тайландска, индийска, китайска и камбоджанска. Четирите стихии огън, вода, земя и въздух са в основата на идеята за обителта, където всяка миниатюрна фигура е изпълнена с философски смисъл и послание. За строежа е използвана най-скъпата дървесина – желязно  и тиково дърво.

Може би тук е мястото да спомена, че във всички храмове входът за местните е безплатен, което далеч не важи за туристите.

Ако сте в Тайланд с децата си или просто обичате вълшебни приказки, не пропускайте спектакъла Каан. Модернистичният театър е построен само и единствено за тази постановка, която надхвърля въображението. Сюжетът е простичък и натъкмен така, че да изпъкнат свръхсложните високотехнологични ефекти. Нещо като тайландски Цирк дьо Солей, ама освен летящи метални дракони, които с бръснещ полет кръжат над главите на публиката и изкусни акробати, които извират отвсякъде, на сцената излизат истински слонове.

Така и така стана дума за слонове, аз да си кажа за най-любимото ми място в Патая – зоопаркът Као Кеоу. 8000 относително свободни животни на 800 хектара девствена джунгла! Повечето са отделени от посетителите само с ров, пълен с вода. Единствено големите котки се радват на специално отношение с решетки. В Зоологическата градина човек се чувства като герой от детска приказка – сприятелява се отблизо с обитателите и се зарежда с положителна енергия за месец напред.
На входа си купувате торба с плодове и зарзават, качвате се на количка за голф и… внимавате досадните маймуни да не ви откраднат плодовете, обиците или мобилния. Целувка с жираф, гуш със слон, почесване на виетнамско прасе, снимка с надничащо в обектива фламинго, азиатски тапир, хималайска мечка, вписани в червената книга елени-лира, кенгуру албинос – все отлично позиращи екземпляри.
И това е Патая, онази, която рискувате да пропуснете. 

Публикуване на коментар

В Покана за пътуване: Ендокринолог прелетя 60 000 км за месец, за да снима вулкани. Шри Ланка – люта и магична

Помните ли онова стихотворение на Валери Петров, в което той като млад студент сравнява трахеите с брезички, а когато в...