Деляна Маринова-Джуджи, водеща в „На кафе“ и „Какво искат жените“:
Отвръщам на злобата с усмивка
- След смъртта на Грашнов бях в депресия две години
- Наричали са дядо ми царя на шоколада
Магдалена ГИГОВА
Като Деляна Маринова я знаят само близките й. Като Джуджи я познава цяла
Блъгария. От 2009 г. всяка сутрин тя представя светската си рубрика в „На
кафе“, а отскоро се опитва да разбере какво искат жените в едноименното шоу по
Нова тв. Малцина знаят, че Джуджи е внучка на царя на шоколада - Аврам
Чальовски. Той е създател на сладкарската фабрика „Победа“ в Бургас, която
работи и до днес. Там пръв и единствен в България е започнал да прави мляко и
кръв на прах. Двата му завода в София пък са произвеждали растителни масла,
тахан, какао и бисквити. Чальовски е изнасял шоколад и за... Швейцария.
-
Джуджи, вярно ли е, че си на крачка от уволнение от „На
кафе“, защото Гала те ревнува от участието ти в новото шоу „Какво искат
жените“?
-
(Смее се.) Ако съм на крачка от уволнението, не знам. С
Гала сме приятелки от 2000 г., много преди дори да мечтая, че мога да работя в
телевизия. Никога не сме се карали. Смятам, че тя се радва на успеха ми. А и
преди да дам съгласието си за новото предаване, попитах продуцентите на „На
кафе“ дали са съгласни. Те нямаха нищо против. Те възприемат участието ми там,
в „Шатра“, в „Черешката на тортата“ или в „Стани богат“ като допълнителна
реклама на нашето шоу. „На кафе“ е абсолютен феномен в ефира. Толкова години да
е всеки ден на екран и да продължава да има такъв рейтинг... Защото Гала никога
не се отпуска, не лежи на стари лаври, винаги е подготвена, обича си работата и
това много личи. Аз съм голяма късметлийка да се уча от една от най-добрите
водещи у нас.
-
Спомена „Шатра“. Как ти, светската хроникьорка, се
съгласи да живееш три дни в ромска колиба?
-
Явно бях дошла до такъв етап на живота си, че имах нужда
от отрезвяване, да спра, да се огледам и нещо да ме приземи. Предложението от
продуцентска къща „Паприка латино“ дойде точно навреме. Бях забравила какъв е
животът извън телевизията, светските
събития, на които ходя по задължение, и сърфирането в интернет, докато готвя
всекидневната си рубрика. Беше ми безкрайно приятно, интересно и необходимо да
видя как хората, които се хранят само с хляб и картофи, са щастливи с малкото,
което имат. Колко позитивно гледат на живота.
-
Как се почувства в къщата им?
-
Като при приятели. Ние живяхме с тях, спахме в дома им в
ромската махала на Кюстендил. С нас тримата (Джуджи, Андрей Слабаков и Любо
Киров - б.а.) цялата ромска фамилия стана 27 души, събрани в четири стаи. Е, на
нас ни отстъпиха леглата, но много от домакините спаха на земята.
-
С това ти опроверга слуховете, че като Памела Андерсън
във „ВИП брадър“, която отиде да се къпе в хотела си, и вие нощем сте си спели
по къщите в меките легла.
-
Няма такова нещо. И не изпитах никакво неудобство.
Единствено ми беше доста студено, защото не съм свикнала да се обличам дебело.
Третата нощ почти не можах да спя, само зъзнах.
-
Нямаше ли хигиенни предразсъдъци?
-
Не, изобщо! А и къщата беше много чиста. В дома нямаше
баня, но в махалата има минерална вода и дори ме поканиха на ромско СПА (смее
се), ама им отказах.
-
Този престой отключи ли нещо в теб?
-
Отключи убеждението, че можеш да бъдеш щастлив и с малко
и трябва да цениш подаръците на съдбата.
-
Е, ти не можеш да се оплачеш.
-
Нямам очи да го правя. На мен много ми върви в живота.
Съдбата ме среща с правилните хора. Току-що завършила университета, станах
секретарка на Владимир Грашнов. Една изключителна личност, оставил най-дълбок
отпечатък върху мен, характера ми, развитието ми, оформянето ми като човек. Той
ме научи да живея пълноценно.
-
Наближава Великден, време, когато хората развързват сърца
и кесии да правят добро. Ти ще се
отблагодариш на съдбата, като помогнеш на някой ощетен от нея?
-
Аз съм член на Лайънс клуб и ние от години помагаме на
незрящи деца, но не го правим само по празници, а постоянно. В „На кафе“
непрекъснато призоваваме хората да пускат SMS-и и ние самите го правим
за някоя кауза. Смятам, че когато вършиш
добро, то не трябва да е показно, а тихо и честно, без суета. Пак ще спомена
Грашнов - човек с щедро сърце и широки пръсти, с което недобросъвестни хора
понякога злоупотребяваха. Той го виждаше, но беше от хората, убедени, че имаш
ли, трябва да го споделиш с тези, които нямат.
-
Когато Грашнов си отиде, изпаднах в тежка депресия цели
две години. Тогава съзрях, осъзнах, че не бива никога повече работата да бъде
център на живота ми, че винаги можеш да започнеш отначало. Ето, Гала ме покани
в телевизията на възраст, когато някои водещи слизат от екран. Така реализирах
една моя мечта, която не смятах, че ще се сбъдне някога.
-
Как гледа мъжът ти Константин на твоите изяви?
-
Подкрепя ме. Ние сме много различни. Той е по-сдържан и
обран, докато аз съм експлозия от емоции. Може би се допълваме. Той ми дава
равновесие, а аз на него живец.
-
Грашнов и съпругата му Лора Видинлиева бяха кумове на
сватбата ни и явно са били добри орисници, защото сме заедно от 23 години и
имаме толкова еднакви виждания и вкусове, че когато ремонтираха къщата ни, не
отидох нито веднъж да нагледам какво
правят майсторите, както правят другите жени. Просто знаех, че ще ми
хареса. Както и той одобри идеята ми у дома да има много африкански мебели.
Харесвам този стил, защото е топъл, с много дърво и кожа. Просто отидох в Южна
Африка на гости на Лора Видинлиева, която продължава да е моя много близка
приятелка, и напълних контейнерите. А мъжът ми знаеше, че всичко ще му допадне.
Южна Африка е втората страна след Италия, която обожавам,
но за жалост в последните години не мога да ходя. Когато в България е зима, там
е топло, но „На кафе“ е на живо и не мога да отсъствам. През лятото пък там е
студено и ветровито.
-
Ако някой извика
след теб „Деляна“, ще се обърнеш ли, или вече реагираш само на Джуджи?
-
Ееее, Джуджи е нещо като артистичен псевдоним! За
приятелите, за близките и за самата себе си съм Деляна. Обаче Джуджи много си
го харесвам, защото ми звучи малко италиански. Иначе идва от джудженце, защото
съм дребничка.
-
Вече минаха няколко предавания от новото шоу, успя ли да
разбереш какво искат жените?
-
Жените искат любов и сигурност, но това го казвам аз.
Досега нито един от известните мъже гости, които каним на обед, не е успял да
формулира отговор, който да ни задоволи. Може би мъжете не знаят отговора,
защото и жените не го знаят.
-
Преди време имаше една книжка „Какво знаят мъжете за
жените“, а вътре - 100 чисто бели листа.
-
(Залива се от смях.) Май трябва да я подаряваме на
гостите. На различните етапи от живота си
жените искат различни неща. Но мисля, че това да бъдат обичани винаги стои в основата.
-
Ти си винаги усмихната. Хората си казват: „Така е, защото
всичко й е наред.“ Имаш ли скрити демони?
-
Колкото и уредено да е битието на човек, той си има
своите страхове, тъмни моменти, мигове на отчаяние. Но гледам бързо да ги
преодолявам, защото натурата ми е оптимистична.
-
Как реагираш на неоправданата агресия, с която някои
подхождат към хората от екрана?
-
Била съм обект на такава агресия, но понеже никога не се
държа надменно, не ми се случва често. На злобата можеш са се опълчиш само с
усмивка. Или с пренебрежение. И на това ме научи смъртта на Грашнов - че в
живота са важни непреходните неща и не бива да обръщаш внимание на сплетните и
злобата. А който измисли противоотрова за нея, ще вземе Нобелова награда.
-
Но и ти, и семейството ти сте имали трудни години.
-
Не обичам да говоря за това, макар че се гордея с
произхода си. Не знам откъде се появи версията, че съм родена във Варна. Не че
е лошо да си оттам, дори напротив. Но аз съм си софиянка трето поколение. Дядо
ми Аврам Чальовски е бил фабрикант, имал три завода, наричали го царя на
шоколада. В бургаската си фабрика е затворил цикъла - мляко от негови собствени
крави, захар от негов завод, частна железопътна линия до пристанището, защото е
търгувал с цял свят. Изделията му са получили златен медал от Световното
изложение в Лондон, сребърен от Милано, фирмата му през 1938 г. става придворен
доставчик на захарни изделия и растителни масла. Заради това близките ми са
били в затвора, на лагер, интернирани. Баба ми, която е живяла в разкош,
започнала да мие тоалетни, за да изхранва децата си, но никога не се оплаквала.
На майка ми и леля ми не разрешавали да учат висше образование като „врагове на
народа“. Мен не ме приеха в комсомола... Баща ми почина преди 30 години. Майка
ми отгледа сама мен и брат ми, но не го казвам, за да предизвикам съжаление.
Ние сме едно сплотено семейство. Синът ми Константин, който е на 18 г. и е
много далеч от тези неща, също се гордее с произхода си. Особено с дарителската
дейност на прадядо си - той е построил параклис в Рилския манастир и е дал
голяма сума на Зографския манастир. Оттам му подаряват икона на Спиридон
чудотворец, патрон на фирмата му. Синът ми е такъв патриот, че догодина ще
завърши Италианския лицей, но не дава и дума да се издума да учи в чужбина.
-
Мислила ли си какво ще правиш, ако късметът отлети от
рамото ти и престанеш да бъдеш водеща?
-
Телевизията е такава страст, толкова се забавлявам и
обичам работата си, че наистина ще ми бъде много тъжно. Пак ще повторя обаче:
убедих сама себе си да не възприемам работата като най-важното нещо в живота
си. Днес не мога да си представя живота си без телевизията, но със сигурност ще
се науча да живея без нея. Пък и си знам, че съм късметлийка - ще открия нещо
ново и смислено. Покойният астролог Иван Станчев ми предсказа, че ще работя в
телевизия по времето, когато само си мечтаех за нея. Моите приятелки правеха
върволица пред него, а мен той ме пъдеше: „Няма какво да ме питаш. Късметът е
винаги с теб.“ Дано да е все така!
