Деляна Маринова-Джуджи, водеща в „На кафе“ и „Какво искат жените“:

Отвръщам на злобата с усмивка

 - След смъртта на Грашнов бях в депресия две години

- Наричали са дядо ми царя на шоколада

 

Магдалена ГИГОВА

 

Като Деляна Маринова я знаят само близките й. Като Джуджи я познава цяла Блъгария. От 2009 г. всяка сутрин тя представя светската си рубрика в „На кафе“, а отскоро се опитва да разбере какво искат жените в едноименното шоу по Нова тв. Малцина знаят, че Джуджи е внучка на царя на шоколада - Аврам Чальовски. Той е създател на сладкарската фабрика „Победа“ в Бургас, която работи и до днес. Там пръв и единствен в България е започнал да прави мляко и кръв на прах. Двата му завода в София пък са произвеждали растителни масла, тахан, какао и бисквити. Чальовски е изнасял шоколад и за... Швейцария.

 

-        Джуджи, вярно ли е, че си на крачка от уволнение от „На кафе“, защото Гала те ревнува от участието ти в новото шоу „Какво искат жените“?

-        (Смее се.) Ако съм на крачка от уволнението, не знам. С Гала сме приятелки от 2000 г., много преди дори да мечтая, че мога да работя в телевизия. Никога не сме се карали. Смятам, че тя се радва на успеха ми. А и преди да дам съгласието си за новото предаване, попитах продуцентите на „На кафе“ дали са съгласни. Те нямаха нищо против. Те възприемат участието ми там, в „Шатра“, в „Черешката на тортата“ или в „Стани богат“ като допълнителна реклама на нашето шоу. „На кафе“ е абсолютен феномен в ефира. Толкова години да е всеки ден на екран и да продължава да има такъв рейтинг... Защото Гала никога не се отпуска, не лежи на стари лаври, винаги е подготвена, обича си работата и това много личи. Аз съм голяма късметлийка да се уча от една от най-добрите водещи у нас.

 

-        Спомена „Шатра“. Как ти, светската хроникьорка, се съгласи да живееш три дни в ромска колиба?

-        Явно бях дошла до такъв етап на живота си, че имах нужда от отрезвяване, да спра, да се огледам и нещо да ме приземи. Предложението от продуцентска къща „Паприка латино“ дойде точно навреме. Бях забравила какъв е животът извън телевизията,  светските събития, на които ходя по задължение, и сърфирането в интернет, докато готвя всекидневната си рубрика. Беше ми безкрайно приятно, интересно и необходимо да видя как хората, които се хранят само с хляб и картофи, са щастливи с малкото, което имат. Колко позитивно гледат на живота.

-        Как се почувства в къщата им?

-        Като при приятели. Ние живяхме с тях, спахме в дома им в ромската махала на Кюстендил. С нас тримата (Джуджи, Андрей Слабаков и Любо Киров - б.а.) цялата ромска фамилия стана 27 души, събрани в четири стаи. Е, на нас ни отстъпиха леглата, но много от домакините спаха на земята.

-        С това ти опроверга слуховете, че като Памела Андерсън във „ВИП брадър“, която отиде да се къпе в хотела си, и вие нощем сте си спели по къщите в меките легла.

-        Няма такова нещо. И не изпитах никакво неудобство. Единствено ми беше доста студено, защото не съм свикнала да се обличам дебело. Третата нощ почти не можах да спя, само зъзнах.

-        Нямаше ли хигиенни предразсъдъци?

-        Не, изобщо! А и къщата беше много чиста. В дома нямаше баня, но в махалата има минерална вода и дори ме поканиха на ромско СПА (смее се), ама им отказах.

-        Този престой отключи ли нещо в теб?

-        Отключи убеждението, че можеш да бъдеш щастлив и с малко и трябва да цениш подаръците на съдбата.

-        Е, ти не можеш да се оплачеш.

-        Нямам очи да го правя. На мен много ми върви в живота. Съдбата ме среща с правилните хора. Току-що завършила университета, станах секретарка на Владимир Грашнов. Една изключителна личност, оставил най-дълбок отпечатък върху мен, характера ми, развитието ми, оформянето ми като човек. Той ме научи да живея пълноценно.

-        Наближава Великден, време, когато хората развързват сърца и кесии да правят добро. Ти  ще се отблагодариш на съдбата, като помогнеш на някой ощетен от нея?

-        Аз съм член на Лайънс клуб и ние от години помагаме на незрящи деца, но не го правим само по празници, а постоянно. В „На кафе“ непрекъснато призоваваме хората да пускат SMS-и и ние самите го правим за някоя кауза.  Смятам, че когато вършиш добро, то не трябва да е показно, а тихо и честно, без суета. Пак ще спомена Грашнов - човек с щедро сърце и широки пръсти, с което недобросъвестни хора понякога злоупотребяваха. Той го виждаше, но беше от хората, убедени, че имаш ли, трябва да го споделиш с тези, които нямат.

 

-        Когато Грашнов си отиде, изпаднах в тежка депресия цели две години. Тогава съзрях, осъзнах, че не бива никога повече работата да бъде център на живота ми, че винаги можеш да започнеш отначало. Ето, Гала ме покани в телевизията на възраст, когато някои водещи слизат от екран. Така реализирах една моя мечта, която не смятах, че ще се сбъдне някога.

-        Как гледа мъжът ти Константин на твоите изяви?

-        Подкрепя ме. Ние сме много различни. Той е по-сдържан и обран, докато аз съм експлозия от емоции. Може би се допълваме. Той ми дава равновесие, а аз на него живец. 

-        Грашнов и съпругата му Лора Видинлиева бяха кумове на сватбата ни и явно са били добри орисници, защото сме заедно от 23 години и имаме толкова еднакви виждания и вкусове, че когато ремонтираха къщата ни, не отидох нито веднъж да нагледам какво  правят майсторите, както правят другите жени. Просто знаех, че ще ми хареса. Както и той одобри идеята ми у дома да има много африкански мебели. Харесвам този стил, защото е топъл, с много дърво и кожа. Просто отидох в Южна Африка на гости на Лора Видинлиева, която продължава да е моя много близка приятелка, и напълних контейнерите. А мъжът ми знаеше, че всичко ще му допадне.  Южна Африка е втората страна след Италия, която обожавам, но за жалост в последните години не мога да ходя. Когато в България е зима, там е топло, но „На кафе“ е на живо и не мога да отсъствам. През лятото пък там е студено и ветровито.

-         Ако някой извика след теб „Деляна“, ще се обърнеш ли, или вече реагираш само на Джуджи?

-        Ееее, Джуджи е нещо като артистичен псевдоним! За приятелите, за близките и за самата себе си съм Деляна. Обаче Джуджи много си го харесвам, защото ми звучи малко италиански. Иначе идва от джудженце, защото съм дребничка.

-        Вече минаха няколко предавания от новото шоу, успя ли да разбереш какво искат жените?

-        Жените искат любов и сигурност, но това го казвам аз. Досега нито един от известните мъже гости, които каним на обед, не е успял да формулира отговор, който да ни задоволи. Може би мъжете не знаят отговора, защото и жените не го знаят.

-        Преди време имаше една книжка „Какво знаят мъжете за жените“, а вътре - 100 чисто бели листа.

-        (Залива се от смях.) Май трябва да я подаряваме на гостите. На различните етапи от живота си жените искат различни неща. Но мисля, че това да бъдат обичани винаги стои в основата.

-        Ти си винаги усмихната. Хората си казват: „Така е, защото всичко й е наред.“ Имаш ли скрити демони?

-        Колкото и уредено да е битието на човек, той си има своите страхове, тъмни моменти, мигове на отчаяние. Но гледам бързо да ги преодолявам, защото натурата ми е оптимистична.

-        Как реагираш на неоправданата агресия, с която някои подхождат към хората от екрана?

-        Била съм обект на такава агресия, но понеже никога не се държа надменно, не ми се случва често. На злобата можеш са се опълчиш само с усмивка. Или с пренебрежение. И на това ме научи смъртта на Грашнов - че в живота са важни непреходните неща и не бива да обръщаш внимание на сплетните и злобата. А който измисли противоотрова за нея, ще вземе Нобелова награда.

-        Но и ти, и семейството ти сте имали трудни години.

-        Не обичам да говоря за това, макар че се гордея с произхода си. Не знам откъде се появи версията, че съм родена във Варна. Не че е лошо да си оттам, дори напротив. Но аз съм си софиянка трето поколение. Дядо ми Аврам Чальовски е бил фабрикант, имал три завода, наричали го царя на шоколада. В бургаската си фабрика е затворил цикъла - мляко от негови собствени крави, захар от негов завод, частна железопътна линия до пристанището, защото е търгувал с цял свят. Изделията му са получили златен медал от Световното изложение в Лондон, сребърен от Милано, фирмата му през 1938 г. става придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла. Заради това близките ми са били в затвора, на лагер, интернирани. Баба ми, която е живяла в разкош, започнала да мие тоалетни, за да изхранва децата си, но никога не се оплаквала. На майка ми и леля ми не разрешавали да учат висше образование като „врагове на народа“. Мен не ме приеха в комсомола... Баща ми почина преди 30 години. Майка ми отгледа сама мен и брат ми, но не го казвам, за да предизвикам съжаление. Ние сме едно сплотено семейство. Синът ми Константин, който е на 18 г. и е много далеч от тези неща, също се гордее с произхода си. Особено с дарителската дейност на прадядо си - той е построил параклис в Рилския манастир и е дал голяма сума на Зографския манастир. Оттам му подаряват икона на Спиридон чудотворец, патрон на фирмата му. Синът ми е такъв патриот, че догодина ще завърши Италианския лицей, но не дава и дума да се издума да учи в чужбина.

-        Мислила ли си какво ще правиш, ако късметът отлети от рамото ти и престанеш да бъдеш водеща?

-        Телевизията е такава страст, толкова се забавлявам и обичам работата си, че наистина ще ми бъде много тъжно. Пак ще повторя обаче: убедих сама себе си да не възприемам работата като най-важното нещо в живота си. Днес не мога да си представя живота си без телевизията, но със сигурност ще се науча да живея без нея. Пък и си знам, че съм късметлийка - ще открия нещо ново и смислено. Покойният астролог Иван Станчев ми предсказа, че ще работя в телевизия по времето, когато само си мечтаех за нея. Моите приятелки правеха върволица пред него, а мен той ме пъдеше: „Няма какво да ме питаш. Късметът е винаги с теб.“ Дано да е все така!