Подиумът не е бардак, а казарма

Магдалена ГИГОВА

В последните дни пак изпълзя убеждението, че всяка манекенка заработва и с краката нагоре. Може би, но само ако използва подиума като трамплин за друга „кариера“. Знайно е, че щом една жена реши да се продава, и фадрома не може да я спре. А всеки, който си мисли, че моделите висят в чалга клубовете до зори, е добил превратната си представа от известните „бръмчалки“, незаслужено кичещи се с титлата „топ модел“.

Да си истински модел, който се прехранва от ролята си на красива закачалка за дрехи, е тежък физически труд. Ако не си в топ 10 на модните агенции, живееш на квартира в краен район, която делиш с поне още три моделки. Ставаш в пет сутринта, за да си в седем сияеща на кастинг, от който ти зависи плащането на наема. Но няма гаранция, че ще те вземат. После тичаш на втори, на трети... Ако те изберат, висиш права с часове, докато шивачките извайват тоалета за ревюто по тялото ти. Или 12 часа без почивка снимаш фотосесия, във всяка минута от която трябва да си еднакво свежа и очарователна. Позираш по бански при минусови температури или в ски екип насред пустинята. Освен това намираш време за козметик и фитнес, защото тялото ти е оръдие на труда, а на редичка пред агенцията чака тълпа по-красиви и по-млади момичета.

Е, все още ли мислите, че истинските модели имат време за „втора работа“?!