Хиляди хвърчила в родния град на Ганди
Текст и снимки Магдалена Гигова,
Special Thanks to Gujarat Tourism
20-ия юбилеен фестивал на хвърчилата в индийски щат Гуджарат този година се разпростря в два града - икономическата столица Ахмедабад и родния град на Махатма Ганди, Порбандер. 290 любители на “вятърничавото хоби” от 34 страни превърнаха небето над Гуджарат в пърстроцветна феерия, а от всеки покрив и двор ги конкурираха хартиените творения на местната конкуренция.
В Индия, и поначало в Азия, хвърчилото не се смята за отживяла детска играчка, както в България. Тук то е философия, религия, начин на живот... “Да вържеш душата си на връвчица и да я зарееш в небето” е веруюто на запалените хвърчилари, които отделят всяка свободна минута да измислят нови конструкции, да рисуват необичайни картини върху книжните змейове и да общуват по интернет със себеподобни. Защото, макар и със състезателен характер, фестивалът не настройва конкурентите един срещу друг. Заемат си лепило, канап и хартия, помагат си при издигането и воденето, а накрая всички честитят на победителите със същата неподправена радост, с която са пускали своето, не толкова титутулаво хвърчило.
Специално за събитието, наблядавано от над 40 000 зрители през трите състезателни дни, правителството на Гуджарат бе заградило левия бряг на река Сабармати, постлало го бе с милиони меутри зелено сукно, за да не се спъват водачите на летящите красоти, бе организирало кът за хранене, за представления, за пускане на хвърчила.... А началото на фестивала в Ахмедабад бе досущ като на олимпиада. За представителите на отделните страни бяха ушити националните им знамена и всеки от тях мина тържествено и се ръкува с министър-председателя Шри Нарендра Моди.
В родния град на Ганди, Порбандер, пък бяха застлали с плат.... морския бряг, та бризът да издига възможно най-високо сложните и колоритни конструкции. То тай или инак на плаж не ходи никой от местните. А представителката на жените в общината, д-р Четна Тивари, поясни, че плува в морето с клин и Т-шърт.
Илюстрация на факта колко насериозно взимат в Индия празниците на хвърчилото са.... нещастните случаи. За трите дни, обавени от местното правителство за неработни в името на вятърното забавление, 643 са падналите от покриви, 21 са с откъснати пръсти, а 3 са с прободни рани в болница – не могли да се разберат чие хвърчило е литнало по-високо. Но какво може да се очаква в страна, където най-голямата част от националния музей е посветена на историята на хартиените змейове.
При откриването на фестивала 7900 дечица от началните училища в Ахмедабад изпълниха в ювелирен синхрон йогистки практики с упражнения и дишане. А в Порбандер, освен родната къща на Ганди (скромна постройка, макар баща му и дядовците му да са били министри), международната хвърчиларска общност се наслади на в университета на Шри Хари Мандир. Това е едно от малкото места, където не само се изучава санскрит, ами студентите правят опит да общуват помежду си само на древния език. За да се разнообрази пребибаването им в Индия, гостите вечеряха в двореца на истински махараджа. Под открито небме в градината им бе сервирано в оригиналните чинии с герба на владетелия и сребърните прибори с гравираните му инициали. А за капак председателят на гуджаратския парламент Ашок Бат предостави покрива на 400-годишната си уникална къща с дърворезби за пускане на хвърчила. Там, разбира се, атмосферата бе оцветена от присъствието на няколко боливудски звезди, които едва не станаха причина да се срутят покривите на съседните сгради от желаещи да ги видят на живо.
Текст и снимки Магдалена Гигова,
Special Thanks to Gujarat Tourism
20-ия юбилеен фестивал на хвърчилата в индийски щат Гуджарат този година се разпростря в два града - икономическата столица Ахмедабад и родния град на Махатма Ганди, Порбандер. 290 любители на “вятърничавото хоби” от 34 страни превърнаха небето над Гуджарат в пърстроцветна феерия, а от всеки покрив и двор ги конкурираха хартиените творения на местната конкуренция.
В Индия, и поначало в Азия, хвърчилото не се смята за отживяла детска играчка, както в България. Тук то е философия, религия, начин на живот... “Да вържеш душата си на връвчица и да я зарееш в небето” е веруюто на запалените хвърчилари, които отделят всяка свободна минута да измислят нови конструкции, да рисуват необичайни картини върху книжните змейове и да общуват по интернет със себеподобни. Защото, макар и със състезателен характер, фестивалът не настройва конкурентите един срещу друг. Заемат си лепило, канап и хартия, помагат си при издигането и воденето, а накрая всички честитят на победителите със същата неподправена радост, с която са пускали своето, не толкова титутулаво хвърчило.
Специално за събитието, наблядавано от над 40 000 зрители през трите състезателни дни, правителството на Гуджарат бе заградило левия бряг на река Сабармати, постлало го бе с милиони меутри зелено сукно, за да не се спъват водачите на летящите красоти, бе организирало кът за хранене, за представления, за пускане на хвърчила.... А началото на фестивала в Ахмедабад бе досущ като на олимпиада. За представителите на отделните страни бяха ушити националните им знамена и всеки от тях мина тържествено и се ръкува с министър-председателя Шри Нарендра Моди.
В родния град на Ганди, Порбандер, пък бяха застлали с плат.... морския бряг, та бризът да издига възможно най-високо сложните и колоритни конструкции. То тай или инак на плаж не ходи никой от местните. А представителката на жените в общината, д-р Четна Тивари, поясни, че плува в морето с клин и Т-шърт.
Илюстрация на факта колко насериозно взимат в Индия празниците на хвърчилото са.... нещастните случаи. За трите дни, обавени от местното правителство за неработни в името на вятърното забавление, 643 са падналите от покриви, 21 са с откъснати пръсти, а 3 са с прободни рани в болница – не могли да се разберат чие хвърчило е литнало по-високо. Но какво може да се очаква в страна, където най-голямата част от националния музей е посветена на историята на хартиените змейове.
При откриването на фестивала 7900 дечица от началните училища в Ахмедабад изпълниха в ювелирен синхрон йогистки практики с упражнения и дишане. А в Порбандер, освен родната къща на Ганди (скромна постройка, макар баща му и дядовците му да са били министри), международната хвърчиларска общност се наслади на в университета на Шри Хари Мандир. Това е едно от малкото места, където не само се изучава санскрит, ами студентите правят опит да общуват помежду си само на древния език. За да се разнообрази пребибаването им в Индия, гостите вечеряха в двореца на истински махараджа. Под открито небме в градината им бе сервирано в оригиналните чинии с герба на владетелия и сребърните прибори с гравираните му инициали. А за капак председателят на гуджаратския парламент Ашок Бат предостави покрива на 400-годишната си уникална къща с дърворезби за пускане на хвърчила. Там, разбира се, атмосферата бе оцветена от присъствието на няколко боливудски звезди, които едва не станаха причина да се срутят покривите на съседните сгради от желаещи да ги видят на живо.
8 коментара:
Очень хороший пост! Спасибо за проделанную работу!
Самое обычное лицо может быть удивительно красивым, если оно освещено внутренним светом.
Зер гуд ставлю 5 балов.
Молодца! Так держать! Подписываюсь!
Kak Bcerga B Temy, cnacu6o!
Редко оставляю комментарии, но действительно интересный блог, удачи вам!
Очень познавательно. Спасибо.
Интересная тема, Спасибо!
Спасибо. Прочитал с интересом, и вообще полезный у Вас блог
Публикуване на коментар