В Покана за пътуване на 7.06.2026 по Радио София на БНР след новините в 15 часа: фотографът и пътешественик Емил Данаилов за ледената пустния на Исландия и пясъчната Тасили в Алжир
В турския град Газиантеп наричат фамфъстъка “зеленото злато”. И с право – в региона отглеждат 70% от цялото производство за многомилионната държава. Шамфъстъкът е нещо повече от икономическа благодат – той е ключова съставка в ястията на кулинарната столица на Турция, културен феномен и обичан символ.
Към края на лятото, пекарите напускат кухните си, за да претърсват градините. „Сладкарите оглеждат всяко дърво, опитвайки ядките, докато вървят“, казва Айлин Оней Тан, редактор на готварската книга на Газиантеп „Вкус на слънце и огън“. „Когато реколтата е почти готова, те изкупуват цяла градина на място.“
Това е така, защото ранните шамфъстъци, известни с изключителния си вкус, са от съществено значение за сладкиши като катмер и баклава, смятана за най-добрата в Турция. За местните жители тези продукти са нещо повече от сладко лакомство. Те са важна част от живота и историята на един от най-старите населявани без прекъсване градове в света, научих аз при посещението си по покана на турското Министерство на културата и туризма.
Хората вярват, че споделянето на сладости укрепва връзките между хората и е важна част от традицията. Баклавата е специален източник на гордост за града.
Съвременната ѝ форма се появява през 19 век, когато тукашни занаятчии заменят орехите с шамфъстък, създавайки рецепта, която сега се смята за златен стандарт.
„Сладките печива са нещо повече от десерти – те отбелязват почти всички наши важни събития“, каза Хатидже Пекмез, доцент в университета Газиантеп, която изучава гастрономия и култура. Сладката традиция се простира от люлката до гроба: семействата, които посрещат новородено, раздават подноси с баклава от шамфъстък. Младоженците на първата си закуска след брака трябва да си разделят един катмер, за да е сладък семейния им живот. Опечалените потапят лъжици в грис халва, пържена в ароматно олио и поръсена с шамфъстък.
„Споделянето на тези ястия е начин за укрепване на връзките в общността. Преди зазоряване, пекарите в града запалват дъбови фурни, ценени заради чистата си, бездимна топлина, и започват да приготвят споменатия катмер – тънко, разточено тесто, нагънато около мека плънка от смлян шамфъстък, захар и бита сметана.
„Сутрин фурните в Катмерчъ Зекерия Уста разстилат богатия си аромат из лабиринта от улички на стария град в Газиантеп, който някои изследователи датират като неолитно селище преди повече от 10 000 години.
Малкият безплатен музей на шамфъстъка, помещаващ се в сграда с форма на шамфъстък, естествено, разкрива, че останки от важната ядка, датиращи от 3-то хилядолетие пр.н.е., са открити в Йолюм хюхюк, археологически обект на 50 км южно от Газиантеп.
Днес пътешествениците могат да го посетят и после да прекарат няколко дни, следвайки неофициалния маршрут на шамфъстъка.
В Турция доста се чудят, когато кажеш шамфъстък и питат дали нямаш предвид ливанските кедрови ядки, които там се наричат чам фъстък.
„Фъстък“ обаче е дума, която е добре да знаете в Газиантеп. Ако искаш да зарадваш приятел колко е сладък, можеш да му кажеш „ти си като шамфъстък“. Да наречеш някого „моят шамфъстък“ е израз на обич.
Каменистата почва в региона принуждава нисичките дървета да развиват дълбоки корени, а летните жеги изпичат ядките до перфектна зрялост. „Шамфъстъкът в Газиантеп е по-сладък и по-зелен от отглеждания другаде, благодарение на идеалния климат. Местните фермери обикновено берат реколтата през септември, но ако ще я използват за баклава, се събира един месец по-рано, защото съдържанието на мазнини е по-ниско, а това на протеини – високо.
Опитайте шамфъстъци от всяка друга точка в Турция, или дори по света, и веднага ще усетите разликата. Вкусът им в Газиантеп е по-интензивен и няма нужда от изкуствени подобрители.
Мнозина предполагат, че яркозеленият цвят на ядката е добавен по някакъв начин, но всеки местен производител ще сметне това за върла обида. Гордостта му се проявява и на ежегодния фестивал на шамфъстъка Гастро Антеп, който се провежда през октомври.
Единствената тревога на сладкарите е промъкващата се контрабанда на ценния продукт от близката Сирия, но качеството на нелегалния внос е далеч от яркия цвят и наситения вкус на оригинала.
Исландия определено е страна, която вълнува въображението със своите гейзери, водопади, сурова природа и население от снажни потомци на викингите.
Вероятно приказната среда е причината 80 на сто от исландците да са абсолютно убедени, че троловете съществуват и че горски гора живеят във всяка скала. Най-омагьосваща е обаче перспективата да се любуваш с очите си, не на покрито с мъх същество, а на северното сияние.
Снимките на фотографа, журналист и пътешественик Емил Данаилов можете да видите в сайта му субектив.ком.
Както често се случва в Покана за пътуване, скокът от един континент към друг се получава съвсем естествено и плавно. От суровата природа на Исландия Емил Данаилов ни отвежда към немилостивия климат на пустинята Тасили н’Аджер и аз се сетих какво писмо пътешественикът Николай Пржевалски изпраща на съпругата си от Гоби “Пиша ти рядко, защото през нощта мастилото замръзва, а през деня изсъхва”.
