GEO-magazine, Sasan-Gir Lion Sanctuary. Story Magdalena Gigova, Photo Sava Chapanov

Гир - на един лъв разстояние, списание ГЕО, GEO-MAGAZINE

Гир – на един лъв разстояние
Магдалена ГИГОВА
Снимки Авторката
Special Thanks to Gujarat Tourism
В Гир нищо не е такова каквото е. И същевременно е съвсем истинско. Най-вече лъвовете, които царствено и леко презрително преминават покрай конвоите с туристи, а в погледа им се чете “Имаш късмет, че точно сега не съм гладен!”. И негърските племена, дето вечер танцуват под звуците на тарамбуките. Къде е уловката - обикновен сафари парк в Африка? Само дето е в... Индия. Единствено в най-западния й щат Гуджарат на Арабско море се въди азиатският лъв, една от седемте разновидности на Царя на животните, известна под латинското наименование Panthera Leo Persica.
За щастие на азиатските лъвове, които се отличават с по-рехава грива и по-малки размери от африканските си роднини, гуджаратските власти осъзнават отговорността си пред редкия им вид и са отделили 1421.1 квадрартни километра, гори, водопади и реки за резервата “Сасан-Гир” плюс буферна зона от 470 кв. км. Повече от 300 души бдят някой да не наруши хармонията в затворената екосистема. Може би затова азиатските лъвове, които през 1913 г. са били на критичната точка от 20 животни, през 1963 са едва 80 (две години по-късно „Сасан-Гир” става национален парк-резерват). През 2011 година лъвовете вече наброяват 411 и продължават волно да се множат и дори да ги заселват по други национални паркове. Когато им се дояде, веднъж на три дн, могат да избират от богато меню – петнисти елени и трогателни сърнички тип “Бамби”, антилопи, сини биволи, а ако им се прище нещо по-питомно – в резервата има 44 села, където хората гледат добитък. За да се запази не само еко- ами и мирното равновесие, селяните просто отиват при шефа на националния парк и държавата им изплаща стойността на кравата, овцата или козата на мига. Така щатските власти предпазват и лъвовете от отмъщението на стопаните. 300-те служители на националния парк знаят по всяко време къде се намират царствените им питомници. Затова отдавна няма някой заклещен в капан или паднал в шахта, който да не е своевременно спасен. Обица на ухото им е периода между 2000 и 2005 година, когато 21 лъва загинали в отворени шахти за вода.
Законите за посегателство над защитените животни са достатъчно строги, за да уплашат бракониерите. Последните, решили да си “наловуват” азиатски лъв, са били непредпазливци от друг щат. През 2007-а те убили 6 животни и още са в затвора за това престъпление. По бързата процедура им друснали максималните присъди от 7 години. Рискът обаче си струва, защото на черните пазари за традиционни лекарства в Китай дават мило и драго за кости и най-вече нокти от лъв като магическо средство за мъжка потентност. Напоследък „чарковете” от азиатски лъвове били по-скъпи дори от тигърските.
Гир определено е място, където не само докосваш дивата природа, ами се сливаш с нея. Стига да спазваш строги правила. Конвоите от открити джипове не наброяват никога повече от 9 коли, строго забранено е слизането на туристите от машините, а шпорещите с мотопеди охранители изглеждат достатъчно заплашително с пушки на рамо. Останалите пазачи вардят повече пришълците да не хвърлят някой неорганичен боклук, отколкото да не бъдат изядени от лъв. „Слотовете” за влизане на посетители в парка също са строго регламентирани – сутрин между 6 и 9, от 9 до 12 и от 15 до 16 часа. Не повече от 90 джипа на ден и нито секунда извън определеното време. Всеки гост оставя копие от паспорта си, знае се коя кола за колко време влиза в парка, а отделно са снабдени с джипиеси.
Непроходимите гори на Гир са пълни с акации, тик и банианови дървета – корените им се спускат от клоните чак до земята. Наречени са на "банианите" индииски търговци, който търгували под дърветата. Всеки, който е чел “Робинзон Крузо” ще се сети, че къщичкяата му на необитаемия остров бе тъкво под такова дърво. Смята се, че под “въздушните” корени на баниан е роден и самият Буда. Около езерата Джамбу, Карандж и Умро и Амли се припичат уж небрежно крокодили. Букетът от хищници в Гир се попълва от леопардите. Резерватът разполага с най-голям брой от “петнистите котараци” в Индия - повече от 300. Тигри не се срещат, понеже, оказва се, не можели да “се дишат” с лъвовете. Останалите животни, освен чакалите, тръстиковите и ръждивопетнистите котки, хиените и орлите, са главно за закуска на изброените по-горе – единствените четирироги антилопи в света - чоушинга, газели чинкара, петнист елен читал, антилопа нилгай, известна като син бивол, маймуните лангур, бодливото прасе и индийският заек... Над тях прелитат повече от 250 вида птици: индийски жерав, пясъчна яребица, азиатска райска мухоловка, жълтокрак зелен гълъб, орел рибар, царски орел – рай за орнитолога. Плюс 40 вида змии и земноводни.
А ако все още се чудите за негърските танци от първите изречение – ами те са дори по-автентични от първоизточника им в Африка. Защото са непроменени от 300 години. Как са попаднали негри в Индия? Ами по същия начин както са се озовали в Северна Америка или на Карибите. Решил някъде през ХІІ век тогавашният набаб – мюсюлмански властелин на земите наоколо, и си докарал цели села от Етиопия, Сомалия, Судан и Занзибар. Днес потомъкът му принц Ранджит Синх Пармар ги строява всяка вечер като атракция за туристите, които отсядат в неговия “Лайън сафари кемп” - селище от петзвездни палатки в буферната зона на резервата. То и без това цялата територаи на националния парк преди 50 години е била личен резерват на дядо му, където си е стрелял по лъвове наволя. Внукът му стреля само с фотоапарат. Индийците с африкански корени се наричат сиди и в Гуджарат живеят в хомогенни общности в 12 села. Докарани като роби, в Индия те станали смели войни и дори местни владетели, но запазили традиционните си обичаи, облекла и танци. Разбира се, в името на шоубизнеса традиционните африкански поклащания са разнообразени с акробатични маймунждулуци, цепене на кокосови орехи с глава и “гълтане” на огън.

Извън буферната зона на “Сасан-Гир” предприемчиви люде са нанизали доста четиризвездни хотели, но неподправеният чар на резервата се усеща в “Лайън сафари кемп”. Потомъкът на първия сихски владетел, който носи неговото име, е превърнал наследството си от няколко дворци в петзвездни хотели и си ги управлява сам. Но истинската тръпка на Ранджит Синх Пармар е най-близкият до природата проект – 12 изключително луксозни палатки, заобиколени от мангови гори. От тях до резервата е едва няколко километра. Палатка може да звучи спартански, но когато е с елегантна веранда и климатик, плазмен телевизор и безжичен интернет, просторна баня с всички удобства, усещането определено се променя. Ресторантът пък е почти въздушна постройка под сенките на дърветата, където кухнята се дирижира от ливански готвач. Единствено басейн липсва, за да бъде разкошът пълен, но каквото и да е строителство в тази част на Гуджарат е тотално забранено. Дори за синьокръвни особи с финансови възможности. Въпреки това „неудобство” желаещите да зърнат азиатски лъв на живо чакат на опашка, готови да платят по 150 долара за палатка на нощ. Струва си всеки цент!
През студения сезон – от октомври до март най-ниските температури падат до 10 градуса, но пък през деня са около 25-30, въздухът е кристално чист, без мараня и това е най-доброто време за правене на снимки и наблюдение на птици. От април до юни жегата е неистова – 40 градуса, че и отгоре. Но ако не ви е страх, че ще получите слънчев удар, пак е подходящо за документиране на срещи с животните. Пред дъждовния период от юни до септември резерватът е затворен за посетители.
Как обаче лъвските семейства се насочват да минат за водопой точно по онази пътека, където ги чакат на пусия „навлеците с фотоапаратите”? И откъде знаят, че баш в този момент отиват нахранени за вода, а не да замезят набързо с някой турист? Лъвските семейства, т.нар. прайд, в Гир са точно 90. И всяко си има лични охранители, но не с огнестрелно оръжие, а с... пръчки. Това са местни хора, постигнали симбиоза с животните. Единственият белег на цивилизация по тях са радиостанциите, с които съобщават за местонахождението на лъвовете. Така че всяка среща със зъбатия вид е по своему режисирана, но пък импровизациите с царя на животните могат за свършат твърде зле.
А ако освен редки сухоземни, обичате и „морски дарове” извън чинията, може да мръднете на стотина километра до Националния морски парк, основан през 1980 г. отново от загриженото правителство на Гуждарат. Представете си 457 кв. км дюни, мангрови дръвчета – единственият сигурен щит срещу цунамита и безкрайна морска шир с дълбочина до коляното. Там може да се наслаждавате на живи коралови плантации и да усетите, че някои от тях са... меки като разварен макарон. Покрай краката ви да минат ласкави октоподи като домашни любимци и да видите с очите си защо казват „Чувствителен като анемона” – щом докоснете морското „цвете”, то мигом потъва в пясъка. Да не говорим за наполеоновия и косматия „вълчи” рак, за сепиите и омарите. 27 вида скариди, 30 различни чешита раци, 3 „модела” водни костенурки...
Наоколо са още резерватът за птици Киджадия и солената пустиня, убежище за постигната с векове естествена кръстоска между див кон и магаре, родният град на Ганди – Порбандар с къщата на дедите му, храмът на слънцето в Модера, уникалното хранилище за вода Рани ки Вав с филигранни скулптури на 7 етажа под земята и възможността да се разкъсате между 6-те хиляди километра недокоснати от човешка ръка плажове и скитането с дивите племена из пустинята на областта Куч, в които все още властва матриархатът. И ако след всичко това не се влюбите в Гуджарат, значи нямате сърце!