Tенорът е сред
най-успешните ни културни експорти на два континента
„Великите оперни гласове на България“ оживяват в
ексклузивна поредица от албуми, издадени за пръв път у нас от Gega New. С подкрепата на мецената Светомир Парапанов компанията се
заема със задачата да издири, събере и възстанови култови записи на артисти, превърнали се
най-успешния ни културен експорт от
аналоговата ера на соца – Любомир
Бодуров, Юлия Винер-Ченишева, Асен Селимски и Лиляна Барева. „Великите оперни
гласове на България“ стартира с
най-доброто от репертоара на Димитър Узунов - тенорът, чиито творчески път
започва от хора на Богословския факултет
и столичния Музикален театър, за да покори най-престижните театри в Европа и
САЩ.
Албумът събира 10 великолепно интерпетирани
партии на Узунов, изпълнявани през 50-те и 60-те години на XX век в Софийска опера и записвани от БНР. Ще
чуем арията на Отело,която критиката в Ню Йорк описва с репликата „На такъв глас не може да се устои, той
побира галактика от чувства!“. В бутиковата селекция място намира и арията на
Момчил от едноименното произведение на Любомир Пипков, което превръща Узунов в
звезда в Москва. Потенциалът си на драматичен актьор роденият в Стара Загора тенор разгръща и в
„Канио“ от Палячи, Герман от „Дама пика“ и Водемон от „Йоланта“. С осанка на гръцки алтет, глава на римлянин и
горещият си български темперамент Узунов се превръща в природно явление в културния афиш на Русия, Германия, Франция.
Италия, Виена и САЩ. В диска е включена и арията на Дон Хозе от „Кармен“, след
чието изпълнение в Миланската скала в пресата четем: „Гласът на Узунов блести като слънце: искрящ
във височините, разкошен, с изумителна палитра от багри… Пламък сякаш излиза
изпод стъпките на певеца, когато е на сцената.“
В личния си свят Узунов минава през два брака –първият е
с оперната певица Катя Георгиева, а вторият с негова почитателка от Австрия.
Именно тя сбъдва мечтата му да стане баща и го дарява с усещане за семеен уют и
сигурност в последните години от живота му.
Искрата между Катя Георгиева и Узунов пламва в Музикалния
театър и в началото на 60-те двамата се установяват във Виена. Превръщат се в
добър сценичен тандем с роли в Софийската, Виенската опера и Театър де ла Моне
в Брюксел. На върха на славата си Узунов претърпява неуспешна операция на
гласните връзки, в резултат на което губи диапазон и изпада в тежка депресия. Завръща
се в България като режисьор и поставя с успех в оперните театри на Русе, Варна
и София, където стига и до директорския пост на институцията. След 1972 г се
връща в своя втори дом - Виенската
държавна опера, в която има общо 235 изяви в големи и малки роли.
