Евровизия трябва да умре
Магдалена ГИГОВА
Някои все още помнят времето,
когато заради финала на „Евровизия“
България опустяваше. Всички стояха
залепени за черно-белите си телевизори
и попиваха микроните западна култура,
която иначе се процеждаше само под
формата на фестивала „Сан Ремо“ и някой
друг френски филм от Новата вълна.
Тази година „Евровизия“
нямаше. Поне за България, Кипър, Сърбия,
Хърватия, Босна и Херцеговина. И на
никого не липсваше. А след като човек
види победителя с брутално закачлив
псевдоним Кончита Вурст (на немски
салам), изпитва осъзнатото желание да
си сложи тухла четворка на шията и да
тръгне да търси кладенец, в който да се
хвърли.
Да, имаше прекомерно политически
подплатени възторзи за украинката Мария
Яремчук. А руските близначки Толмачови
на крехките си 17 г. разбраха, че на
„Евровизия“ талантът и песента понякога
нямат никакво значение. Последното
издание на конкурса обезсмисли идеята
за създаването му през 1956-а - музиката
да обедини разкъсаната от Студената
война Европа. Сега сме обединени, но ни
разединява добрият вкус. Впрочем песента
на победителя (-ката) никак не е лоша. Но
дали някой я е чул, докато с погнуса,
интерес или насмешка се е вглеждал във
визията му (й).
Дания потроши 25 млн. евро за
домакинството на „Евровизия“. Жълти
стотинки на фона на $277-те млн., с които
през 2012 г. Азербайджан си купи телевизионно
време със 100 млн. зрители. И въпреки
гореизброеното конкурсът за европесен
не е нито само политика, нито главно
пари. Той е едно голямо люшкане - между
песнички, изпълнени прилежно от загладени
младежи, до странни звуци, възпроизведени
от невъобразими ужасници.
Да, на подобна надпревара
трябва да направиш впечатление, да си
различен, симпатичен и завладяващ.
Каквито бяха Елица и Стунджи през 2007.
Миналата година „Кисмет“-ът им изневери.
Но се оказва, че да си само свеж или само
богат не е достатъчно. И големината на
държавата няма нищо общо. Възелчето на
ръкоделието „Евровизия“ се крие в
преситената публика. Тя вече е виждала
всичко! Затова финландските чудовища
от „Лорди“, които на концертите си
хвърляха от сцената кърваво телешко
месо, бяха на върха през 2006 г. По същата
причина украинският Азис - Верка Сердючка,
през 2007-а едва не грабна голямата награда,
оставайки втори (втора). Пътят му (Ӝ) е
проправен от израелското „То“ Дана
Интернешънъл, което спечели „Евровизия“
през 1998 г. На издание „2012-а“ за една
бройка покъртителните бабки от далечното
удмуртско селце Бураново не се класираха
първи.
Излиза, че само брадясал мъж
с дамски грим и официална рокля не бе
привличал гласовете на зрителите.
Разбира се, има уловка-послание. Томас
Нойвирт, както е истинското име на
победителя (-ката) Кончита Вурст, бил
създал образа си като апел за толерантност
към различните. Защо ли тогава жаргонното
значение на псевдонима му Вурст е „дреме
ми на салама“? Даааа, „Евровизия“ май
трябва да умре. Въпреки че тази година
са я гледали 180 млн. души
