Последни два дни на изложбата „България през стъклото на времето“

Фондация „Ценности“ с председател Антонина Стоянова представи в Националната галерия Квадрат 500 завладяващ фоторазказ от началото на ХХ век

Само още два дни остават до края на фотоизложбата „България през стъклото на времето“, организирана от фондация „Ценности“ и нейният председател Антонина Стоянова в Националната галерия Квадрат 500. Изключителен спомоществувател на експозицията е бизнесдамата Нели Беширова.

Проектът елегантно и ненатрапчиво съчетава фотоси със сюжети от българския бит от края на 19-и и началото на 20-и век с родова история, преминала през различни епохи и държави и акостирала в нашата съвременност.  

Историята на стъклените плаки, залегнали в основата на изложбата, е готов сюжет за игрален филм: Марко Близнаков от Стара Загора е изпратен да специализира пристанищно дело в Триест от княз Фердинанд, след като е завършил инженерни науки в Гент, Белгия. Там се влюбва в състоятелната италианка Петронила Венециани, която го придружава в Бургас, докато той участва в изграждането на местния порт. Там се раждат две от децата им. 

Семейството се връща в Триест, където във вила „Венециани“ живеят заедно с фамилията на прочутия писател Итало Звево, женен за сестрата на Петронила – Ливия. Двамата баджанаци отварят клон на фабриката на тъста си в Англия, където се запознават с един от създателите на модерния роман Джейм Джойс. Канят го в Триест. Той остава там 11 години и този период се смята за най-плодотворния в творчеството му – започва да пише знаковия си роман „Одисей“, издава „Портрет на художника като млад“ и… преподава английски на две от дъщерите на Марко Близнаков.

Българинът става почетен консул на родината си в Италия и поръчва стъклени плаки (предшественици на диапозитива), за да изнася с тях сказки за красотите на България и нейния бит. Те се пазят в семейство Близнаков като родова реликва, синът му Никола – също почетен консул, продължава традицията, а неговата дъщеря Надежда, решава да ги дари на отечеството на своите предци. Ирина Дилкова, бизнесдама и журналистка, свързва г-жа Близнаков с Антонина Стоянова (първа дама през 1999 година).  Цели 20 години стъклените плаки очакват своята среща с българската публика. Моментът настъпва, когато известният фотограф Иво Хаджимишев предлага да ги дигитализира. Така съвременните технологии целуват старинните кадри.

Режисьорката Милена Кънева, автор на награждавани документални творби, заминава с Ирина Дилкова за Италия за кратко интервю с дарителката Надежда Близнаков, но 95-годишната дама изважда такива изумителни спомени от раклата на родовата памет, че кратката версия на филма „Съкровище в сърцето“  става 20 минути. Лентата се прожектира непрекъснато по време на изложбата и който дойде до неделя надвечер в Зала 19 на Квадрат 500 ще може да я изгледа и да чака с интерес пълнометражната творба.

На откриването на изложбата присъстваха стотици почитатели на автентичното и българското, сред които  президентът Петър Стоянов, експремиерът Филип Димитров,  бившият вицепремиер Даниела Бобева, посланикът на Италия в България Стефано Балди и посланикът на страната ни в Рим Тодор Стоянов. Почетни гости бяха трите дъщери на Надежда Близнаков – графините Даниела, Кристина и Николета ди Микели Витури, пристигнали специално за събитието от Италия   

Кураторът д-р Райна Дамяни, водеща на предаването за култура по Дарик радио „В часа на синята мъгла“,  е преплела в експозицията старинен полъх с присъствието на оригинали на стъклените плаки, предоставен от Иво Хаджимишев, германски фотоапарат, подобен на онзи, с който са били заснети,  дигитализираните от него изображения и отпечатаните върху текстил „обвивки“ на диапозитивите – дипломатически грами, съобщения на световни агенции, свързани с България от 20-те и 30-те години на 20-и век. 

Пояснителните текстове към всяка снимка са наситени с информация от консултанта на проекта, етнолога Анелия Милушева.

Посещението на изложбата „България през стъклото на времето“ е добра идея за интелектуално предизвикателство през почивните дни.

Изложбата на фондация „Ценности“ и етнологът Анелия Милушева разкриха на малчуганите как са живели връстниците им преди повече от век

Деца преоткриха България през стъклото на времето

 Как може да се обясни на едно 7-годишно дете разликата между пуловер от полар и тъкана кенарена риза? Като му  разрешат да ги пипне. Точно така подходи етнографът Анелия Милушева към хлапетата, стекли се в зала 19 на Националната галерия Квадрат 500 на работилница към изложбата на фондация „Ценности“ – „България през стъклото на времето“.

Експозицията е безкрайно интересна за всеки малчуган, защото разкрива не само непознати за невръстните страни от българския бит от края на 19-и и началото на 20-и век, ами разказва историята на един род и показва необичайни експонати в ерата на дигиталните технологии – стъклени плаки, предшественици на диапозитивите и апарат, подобен на този, с който са заснети.

Деца между 6 и 10 години и техните родители, удобно седнали на пъстри възглавници в захлас слушаха Анелия Милушева, която бе донесла от личната си колекция старинна оригинална носия, кован колан и сребърни пафти, менче, цървули и ръчно тъкана детска кошуля.

След като научиха предназначението на всяка от изброените вещи, представено по завладяващ и цветен начин от етнолога и имаха късмета да докоснат реликвите от бабините ракли, малчуганите, някои качени „на конче“ от родителите си обиколиха изложбата.

Задачата бе да открият на снимките предмети и понятия, за които са говорили преди малко.

След приключението в миналото чрез изложбата „България през стъклото на времето“, хлапетата вече не само знаят повече от връстниците си за бита на предците си, а и със сигурност ще се върнат в Квадрат 500 за следващата работилничка.