Пастор Боби Асенов, по-известен като Поета от Факултета, даде гласност на последното си произведение в рими. Верен на тънката си чувствителност по обществени и политически теми, стихоплетецът се срещнал с музата си навръх националния празник 6 септември, за да прогласи чувствата си по повод празника на София.
Свещенослужителят, който е учил теология в Германия при проф.
Ханс Алгаер, преподавател и на президента - пастор Йоахим Гаук, неотдавна
продаде единственото си жилище - 38 квадрата в "Западен парк", за да
плати семестриалните такси на дъщеря си Моника в Югозападния университет.
Той не се прощава с имущество в името на доброто образованиое за първи
път. Преди години се бе разделил с всичките си мебели, за да може щерката да
учи в частно френско училище.
Преди да прегърне религията, Боби е завършил икономика и дълги
години е бил управител на ресторант и хотелски комплекс до Драгоман. Поета
от Факултета има няколко издадени стихосбирки. На световен конгрес на ромите е
обявен за неформален министър на културана на европейската етническа общност.
Пред епицентър.бг пастор Асенов заяви: „По ирония на съдбата и
по майка и по баща съм кореняк софиянец, това не означава, че съм повече или
по-малко от вас. Имал съм възможност да живея още преди демокрацията на Запад,
завършил съм теология в Германия, където са ми предложили да остана още преди
да влезем в Европейския съюз. Наслаждавах се на красотите на Европа, но сърцето
ми винаги оставаше вярно на родното ми местенце, нашата прекрасна столица
София.”
Звездица моя София
Във столица съм аз роден,
На края на Балканите в Европа,
От хора, не от вълци обграден,
Но хора дето нещо все им хлопа!
Веднъж в годината се сещат,
Че има нужда тя от чистота,
След туй наново я засипват,
Със тонове боклуци и лайна.
Аз ром съм, и зная що е бедност,
Откакто помня все съм без пари,
Но уверявам ви за София,
Сърцето силно ме боли!
Пътувал съм на шир и длъж в Европа,
Видял съм много красоти,
Но в сърцето ми звездица София свети,
Звезда, която вечно ще блести!
Фандъкова фандъци ще ни пусне,
Но само Бойко ако нареди,
Тогава столицата ни ще грейне,
И като слънце ще блести.
Затуй те моля драги Бойко,
Доказал си на всички неведнъж,
Воланът, който ти държиш в ръцете,
Не го изпускай, а го дръж!
