Българският павилион на 60-ото издание на Венецианското биенале за изкуства беше официално открит от министъра на културата г-н Найден Тодоров и комисаря д-р Надежда Джакова.
“Вълнуващо е, че страната ни отново ще се представи на един от най-значимите и престижни форуми в глобалния арт календар – Венецианското биенале на изкуствата – световно събитие с традиции, което продължава да задава посоките на международната художествена сцена с днешна дата”, каза министър Найден Тодоров и допълни, че съвременното изкуство е много повече от огледало на съвременния свят, в който живеем – то борави с изключително динамична комбинация от материали, методи, идеи и субекти, които излизат извън традиционните граници на мисълта, а понякога – дори успяват да надскочат пределите на човешкото въображение.
“Убеден съм, че с настоящото участие 60-ото издание на международния художествен форум ще успеем да популяризираме постиженията на съвременното българско изкуство, да стимулираме мобилността на творците и да гарантираме устойчивостта на националното участие”, отбеляза министърът и подчерта, че “днес живеем в много сложно време, защото останаха много малко хора, които помнят”
Стотици гости се събраха в Centro Culturale Don Orione, където в зала „Тициан“ е представен проектът “Съседите” на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Лилия Топузова с куратор Васил Владимиров.
“Художниците не са далеч от историците, които подреждат източниците на миналото и ги свързват в разказ. Проектът ни доближава не само до специфични исторически наративи, но и до най-различни начини на боравене с камерата – трезво регистриращи, биографично разказващи, исторически анализиращи или пък улавящи следата на едно действие. Регистриращият „поглед“ на проекта превръща съвремието в минало с необходимия разказ, който да придаде на тези фрагменти гледна точка”, каза в словото си комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова.
Сред официалните гости бяха още Амелия Гешева, заместник- министър на културата, Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи, Илия Лозанов, директор на Българския културен институт в Рим, Ярослава Бубнова, директор на Националната галерия, Пиер Джовани Козмо, почетен консул на България в Италия със седалище в гад. Венеция, Кремена Николова, съветник на министъра, Катерина Джумалиева, директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“, Илия Лозанов, директор на Българския културен институт в Рим и над 100 български артисти и почитатели, дошли специално за откриването на павилиона.
Носителят на “Букър” Георги Господинов също дойде да подкрепи българското участие на Биеналето.
Истинската същност на изкуството, ангажирано в паметта, лежи не само в неговата епистемологична стойност, но и в способността му да улавя и предизвиква емоции, нещо, което не може да бъде пряко документирано или видимо. Свидетелстването се превръща тук в символен жест, признаващ значението на разказите на оцелели и свидетели за изграждането на историята и колективната памет. Това се казва в кураторския текст на Васил Владимиров в каталога на проекта.
В речите си артистите благодариха на българската държава, че взима отношение към премълчаното минало.
Да отразят събитието от България бяха дошли журналисти от БНТ, БНР, БТА, Бтв, Дир.бг, “Труд” и “Въпреки”. В деня на откриването авторитетно издание за култура The Art Newspaper включи “Съседите” в статията си „Венецианското биенале 2024: павилионите, които трябва да видите задължително из града“.
В дните за предварително разглеждане българските творци привлякоха вниманието на световни медии като BBC World Service, Guardian, Observer, NYT, Art Review, Frieze, Art Monthly, Monopol, Art Net, Althea Art, Artsy, FAD, Empire Lines, Berlin Art Link, ARD, CNN Style/Gallery, Art Review, TAN, Wallpaper, които подготвят материали за проекта.
Юбилейното 60-то биенале представя националните проекти на 331 артисти от различни държави. „Чужденци навсякъде“ е темата, която обединява творбите на артистите от отделните национални павилиони, зададена от куратора Адриано Педроза.
Българският павилион ще бъде отворен за посетители от 20 април до 24 ноември 2024 всеки ден от 11:00 до 19:00 часа, без вторник.
За проекта:
„Съседите“ изследва премълчаните спомени на оцелели от политическо насилие от времето на социализма в България от 1945 до 1989 г. Използвайки намерени предмети, видео и звуков дизайн, инсталацията предава историите на онези, които са преживели българските лагери и затвори. Този мултидисциплинарен проект, чиито корени се намират в задълбочени научни изследвания и над 40 интервюта, проведени от участниците в проекта, пресъздава домовете на оцелелите – пространствата, в които са се състояли интервютата – като приканва публиката да ги обитава и да свидетелства.
Изложбата се фокусира върху особеностите на начините, по които хората си спомнят и изразяват преживяванията си след травматични събития. Теоретичната рамка на д-р Лилия Топузова очертава три начина на запомняне, които се материализират в изложбата като три стаи – всекидневна, спалня и кухня. Във всекидневната звучат гласовете на онези, които си спомнят и говорят за преживяванията си.
Спалнята отразява оцелелите, които не говорят, от страх или просто защото никога не са били питани. Третата стая е посветена на онези, които не си спомнят и мълчат или никога не са имали възможност да говорят.
„Съседите“ изследва как периодът на социализма се помни публично, но и как някои от тези спомени се разгръщат своеобразно в частни пространства. В условията на досегашната липса на институционална ангажираност на българските институции с историята и наследството на държавното насилие проектът играе ключова роля в процеса на обезмълчаване.
Той също така отразява развиващата се функция на музеите и културните институции да предоставят платформа за индивидуални и малцинствени истории, допринасяйки към разговорите за истината, помирението и колективната памет.
Инсталацията създава пространство на грижа и колективно изцеление, използвайки езика на отсъствието, за да развие възпоменанието като акт на противопоставяне срещу забравата. Видеопрожекциите, ембиънт звуците и събраните предмети от местата, където са се намирали лагерите за принудителен труд, визуално свързват материалния свят на лагерите с пространството на дома, напомняйки как травматичните спомени се промъкват в ежедневието.
В отговор на темата на биеналето за отразяване на „чуждото“, „Съседите“ разкрива историите на „местни чужденци“, които са били подложени на репресии заради отклонение от идеалите на режима. Проектът служи като прочувствен мемориал и място за размисъл за потисническия политически климат в миналото, като същевременно критично разглежда трайното му въздействие в настоящето, подчертавайки важната роля на изкуството за справяне със сложните реалности на нашия свят, насърчавайки помирение и изцеление.
