Този свят е театър

Магдалена ГИГОВА

Този свят е театър и всички хора са актьори. Независимо дали са на улицата или в меките, но мимолетни министерски кресла.  Затова да проследим последните събития в заглавията на пиеси.
Управлението в  началото бе „Комедия от грешки“ (Шекспир), но бързо преля в „Службогонци“ (Вазов). Народът се изнерви и изкрещя „Седмо: кради по-малко“ (Дарио Фо). Вместо отговор получи „Още веднъж отзад“ (Майкъл Фрейн) и му сервираха „Вечеря за тъпаци“ (Франсис Вебер).

Когато монополистите го подминаха с презрение, положението ескалира до „Няма да платим, няма да платим“ (Дарио Фо) и настана „Валпургиева нощ, или стъпките на Командора“ (Венедикт Ерофеев).  Резултатът бе „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (Яворов).

И сега сме в положение „В очакване на Годо“ (Бекет), преди да стигнем до „Лека форма на тежка депресия“ (Станислав Стратиев).