Гщаад – последното късче от рая
Наричат швейцарското планинско градче Гщаад „последно късче от рая в този
полудял свят”. Тук през лятото си дават среща майсторите на професионалния
тенис и плажен волейбол, защото градският площад се превръща ту в корт, ту в
игрище. В зависимост от това кръг от кое
световно първенство се провежда там. Да не говорим за оперните и симфоничните
концерти на открито. А на няколко километра в планината е голф-игрището, което
от 1930 година, непрекъснато се доизкусурява. За зимата е ясно: много ски и за почивка от тях - глезене със СПА или с грог пред камината.
От населението на Гщаад – 2500 души, не е ясно какво количество са
милионери, но със сигурност се знае, че тук идват за зимни спортове кралските
фамилии на цяла Европа и естествено си имат собствени вили. Независимо колко
пачки си надиплил, станеш ли местен, спазваш строги правила – всички къщи са от
резбовано дърво в характерния гщаадски стил, не по-високи от 3 етажа заедно с
гаражите. Извисяват се единствено двата петзвездни хотела. А какви хора отсядат
в тях, ви става ясно от девиза им „Всеки гост е крал и всеки крал е гост”. В градчето
е и зимното седалище на прочутото училище за „благородни девици и младежи” „Льо Розе”.
Под Гщаад се подразбират още девет села. Мястото е необичайно дори според
швейцарските стандарти. Най-напред – с
традициите. Първият хотел тук се е появил през 1577 година. Само този факт е
достатъчен, за да ви изпълни с уважение. Явно респектът, а не само луксът
подканва насам световните знаменитости. И за да има къде да си харчат парите,
всички себеуважаващи се марки и бижутери
са открили бутици тук.
В Гщаад разказват красивата легенда, че когато Господ Бог наминавал насам,
се подпрял на дланта си в земята. Тъкмо божествената десница е очертана в
долината, заобиколена от всички страни с планински склонове. И следователно по
Божията милост курортът разполага с различни по височина писти, общо 250
км, от 1000 до 3000 м, вкл. и ледникът
Ле Диаблере, където ски се карат и лете. Трасето е дълго 14 км, с денивелация
от 1700 м. От ледника се открива потресаващ изглед към върховете Юнгфрау,
Монблан и Матерхорн. Като си купиш
ски-пас (157 евро за 6 дни), той важи за всички влекове, автобуси и дори за влака
Монтрьо - Оберланд. Между другото, железницата е построена преди повече от век.
В Гщаад има още един вид транспорт – балон. Всеки февруари небето над селището
полудява от шаренията на фестивала на въздушния превоз.
Най-хубавите сред 40-те хотела тук са „Гщаад Палас” и „Гранд хотел Парк”. Архитектурата на всеки от тях по своеобразен начин
повтаря традиционното швейцарско шале, макар Палас да е истински замък с кули.
Наричат „Гранд хотел Парк” идеалното място да видите и да бъдете видени.
Елегантният палат, извисил се сред огромна градина на планинския склон, дъхтящ
на лукс и покой, е открит през 1910 година. А през 1988 – тотално разрушен. Две
години по-късно чисто новият хотел вече приема гости, а през 2010 е напълно
реконструиран и декориран. Като се набляга на качеството на материалите,
уважението към традициите и най-вече към природата. Затова всичко е от
естествени камъни, дървета и вълна. А панорамната гледка към алпийските върхове
определено е включена в цената (от 550 до 1300 швейцарски франка за легло в
двойна стая в зависимост от сезона). Обрамченият с отлично поддържан парк хотел
създава усещането за пълна хармония с природата. 88 стаи, 11 „обикновени” и два луксозни апартамента,
декорирани от известни дизайнери в стил „уютна швейцарска провинция” с
традиционни мотиви, колоритни мебели, пасторални картини, елементи от мрамор.
Всеки детайл е подбран със стряскаща понякога скупульозност. Същото е в петте
ресторанта и трите бара. Да не говорим за СПА-центъра. В случая: два басейна,
един от които с морска вода (!), а другият открит, но с нагреватели, над 60
лечебно-оздравителни процедури и безкрайно много акценти от камък и дърво с
художествени икебани в тях. Като например, стъклени вази, пълни с лимони и червени
ябълки, перуники и сух бамбук, орхидеи и стрелиции... В
съседния „Белвил хотел” пък си имат миниатюрни японски градини към всяка кабина
за масаж. На него паркът му е 18 000 кв. м.
Голф-хотелът Les Hauts de Gstaad е стратегически разположен в подножието на игрището и на около километър
извън града. Затова е на цели 4 етажа. Пък и голфърите могат да идват с колите
си и да ги подслоняват в подземния гараж. Иначе в Гщаад влизането с автомобили
е забранено. Оставят се на огромни паркинги извън селището. Независимо колко
сте милионер или звезда.
От терасите на хотела се откриват неземни гледки към Алпите, а той всъщност
е разделен на две части. Едната - посветена на голфа, другата - на СПА-то,
свързани с подземна алея и зали за семинари. В светилището на уелнес глезотиите
Les Hauts de Gstaad
има всичко, каквото душата може да пожелае за успокояване и разкрасяване. Няколко
хватки безспорно са измислени да изненадат посетителя. Майстор-козметиците сами
забъркват разноцветната кал за т.нар. разул. Обливат с виолетова смес тялото ви,
ако искате подмладяване, зелената е за почистване, жълтата за релакс, после
сядате край керамична печка с дъхави билки, а калта бавно се измива от ароматен
и топъл тропически дъжд под приглушена светлина и ромоняща музика. Викат му
дъжд „Виши”, защото водата била минерална и идвала от курортното градче.
Местно изобретение е самади – огромна сфера, непрепоръчителна за хора с
клаустрофобия. Идеята е, когато попаднеш вътре, да се чувстваш като в майчина
утроба. Температурата на подхранващата течност е 37 градуса, водата леко се
полюшва и ти се отпускаш напълно, изолиран от външния свят.
Масажът с пеещи купи пък ви отнася в далечен Тибет. Използват се фините
звуци и вибрации на металните паници. В Гщаад твърдят, че терапията с тях е ефективна
при болки в гърба и раменете, остро главоболие, нервна преумора, подобрява
дишането и концентрацията. Единственото изискване е да сте облечен в лека
дреха. Масажът с пеещи купи е вреден върху гола кожа.
Но палмата държи „Савската царица” – процедура на повече от 3000 години. До
момента, в който разберете, че зад помпозното име се крие най-обикновен теляк
след хамам. Е, кесето не е от кенара на баба, а от козя вълна, но пък жули
повече. Премахва всички мъртви клетки, вкл. и доста живи. Следва масаж с
етерични масла и гореспоменатият разул.
Семейство Зибенталер, което стопанисва хотела от 15 години, е прибавило
СПА-то към удоволствието от голфа и ските.
В основната сграда атмосферата е като от началото на ХХ век – крепонени
пердета, вази арт-деко, резбовани писалища. С най-интересна история е
„Беренщубе” (мечешката стая – нем.). В нея се сервират традиционни швейцарски
ястия. А мечките са навсякъде по стените, преплетени в различни легенди. Завладяваща обаче е историята на картините. През 1922 г.
учител по рисуване от Берн написал писмо на тогавашния хотелиер, че няма средства да почива в милионерско място
като Гщаад, а много обича да кара ски. Затова
предлага да му изрисува цяла една стая срещу подслон и храна. Собственикът се навил
и художникът за три месеца покрил с фрески стените на ресторанта.
През 1986 г. в хотела отседнал внукът му,
учител по рисуване в същата гимназия в Берн. Той не знаел за този период
от живота на дядо си, но видял подписа му върху стените и... предложил да ги
реставрира при същите условия.
Гледката от терасата на основния ресторант пък е такава, че почти не
забелязвате какво ядете. А трябва! Защото готвачът има една звезда на „Мишлен”.
