В Покана за пътуване на 22 януари 2023 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Културното аташе в Китайското посолство Дай Ин за ритуалите и обичаите при посрещането на Пролетния фестивал. Светослав Марков и Теодор Борисов за българските светини в Кишинев. Режисьорът Стилиян Иванов за градът на танцуващите дервиши – Коня
Според китайския календар днес настъпва годината на Черния или Синия (зависи от тълкуванието) Воден Заек. Източни астролози обещават, че той ще ни донесе това, което ни отнеха последните години – спокойствие и хармония. Това се случва веднъж на 60 лета.
Характерът на доброто пухкаво животинче ще остави своя отпечатък върху хода на събитията. Водата символизира мека, но уверена сила. Заекът се смята за добър дипломат, така че големите конфликти могат да бъдат избегнати само с кадифени ръкавици, убеждаване и преговори. Всякакви опити за резки движения и юмруци няма да донесат успех.
Като неконфликтно животно, Заекът предполага създаване на нови запознанства, които ще прераснат в приятелства. Той може да изглежда пухкав и безобиден, но знае отлично какви цели преследва. Значи, страстна любов, семейно щастие и най-вече пътешествия няма да ни липсват през 2023-а.
Госпожа Дай Ин е културното аташе от китайското посолство в България. Тя изрази пред Покана за пътуване радостта си, че има възможност да запознае слушателите с обичаите и културата, свързани с Китайската Нова година, която се нарича още Лунна нова година и Пролетен фестивал.
Оказва се, че традиционният китайски календар не е така наречeния “лунен календар”. Той не се изчислява само според движението на луната, а е комбинация от слънчевия и лунния календар, като по този начин се формира по-точна информация за климата и сезоните през цялата година, предоставяйки по-добри насоки за земеделските дейности. Пролетта е сезон, пълен с надежда, тя символизира началото на годината, така че хората са свикнали да наричат Китайската нова година “Пролетен фестивал”.
Ето какво каза госпожа Дай Ин специално за слушателите на Покана за пътуване:
„Според китайския календар, 2023 година е годината на Заека, а зайчето често се смята като умно, миролюбиво и симпатично животно. В древната китайска митология има един заек, който живее на луната заедно с феята Чанге, така че заекът винаги ще напомня на хората за романтичното и светло пълнолуние, а годината на заека също предполага мир и спокойствие.
Пожелавам ви весела и спокойна Нова година, много прекрасни мигове на щастие, споделени с близките ви хора и нови пътешествия до мечтаните си дестинации! Ако имате възможност, добре дошли на пътешествие до Китай и да изпитате очарованието на китайската култура!“
Госпожа Дай Ин, културно аташе в Китайското посолство в България ни пожела да посетим нейната родина. Дай Боже за всички ни. Ходила съм три пъти в Китай, но съм готова да хукна натам тутакси.
Мнозина асоциират Гиза само с пирамидите, но всъщност със своите два милиона население това е третият по големина град в Египет след столицата Кайро и Александрия. Самият некропол на фараоните, ширнал се върху 2000 кв.м. с прочутите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин и Големият Сфинкс, е едно от чудесата на древния свят, съхранено до днес, а е създадено около 2600 година преди Христа.
Още за пирамидите четете тук https://dromomania.bg/2022/12/28/%d0%ba%d1%80%d1%83%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-celestyal-%d0%b0%d0%ba%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%b4/
В някои части на Молдова има толкова много люде с нашенски корен, че спокойно можем да лишим от последната й част рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50 места от българската история отвъд България”.
Столицата на Молдова, Кишинев, е разположена на 7 хълма на брега на река Бик, приток на Днестър. Градът е основан през 1466 година, но е нееднократно опожаряван и разрушаван и най-старите му съхранени сгради и църкви са от 17 и 18 век. Но не сред тях ще ни разходят Светослав и Теодор.
След като се отбихме в Кишинев, пак ще ходим наблизо. При комшиите от юг, но не за рахат локум и йени ракъ. Може и да сте попадали на танцуващи дервиши в някой скъп ресторант в Истанбул, обаче те са истински колкото банкнота от три лева или нашенски „нестинари” от Балкантурист.
Сега отиваме при истинските! В град Коня. С режисьора Стилиян Иванов. Но преди това малко пояснение.
Дервишите, наречени още мистици на Изтока, са мюсюлмани, които вярват в смъртността на душата. Те не натрапват религията си, а избирателно, лично, между учител и ученик, предават Знанието. Това продължава и до днес. Двамата, които споделят мъдростта изграждат безусловно доверие.
Хората обаче ги свързват с външната проява на тяхната вяра – танца, наречен „сема“. При него поклонникът се върти около оста си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша създава връзка между енергиите на небето и земята.
