Гениалният цигулар Найджъл Кенеди се надсвирваше с изключителния гъдулар Георги Андреев
Виртуозът покани в гримьорната си на чаша шампанско момичетата от "Хипнотик"
Виртуозният цигулар Найджъл Кенеди изсвири душата си и разпръсна цветната й същност над всички, имали късмета да споделят с него четирите часа, в които той импровизира в стил балканско етно, джаз, поп, класика, коктейл, разбъркан с вълшебния лък на таланта му.
Ексцентричният музикант прекрои тотално програмата, която трябваше да изпълни, буквално час преди началото на концерта и репетициите продължаваха, докато нетърпеливите меломани изпълваха предверието на Зала 1 на НДК.
В очакване на Найджъл Кенеди, зрителите извадиха късмета да чуят оркестъра на маестра Любка Биаджони – „София симфоникс”, които на 17 септември се оказаха именяци. Тотална изненада бяха изпълненията на Лондонския български хор, в чиито състав нашите сънародници се броят на пръсти. От деветимата солисти на песните „Бяло Раде“ и „Девойко, мъри, хубава“, например, само една беше нашенка. Но невероятната хармония от гласове и чувството, с което изпълниха „Българските годишни времена” – народни песни за Еньовден и за Коледа, развълнуваха дълбоко залата.
Геният на цигулката Найджъл Кенеди, който е вписан в книгата на рекордите „Гинес” за най-продавана класическа творба на всички времена (за запис от 1989 г. на “Годишните времена” на Вивалди, с над 2 млн. копия) си намери достоен „опонент” в лицето на гъдуларя Георги Андреев. (С негова композиция златните ни момичета спечелиха бронза в Рио). Никога не сме си представяли, че типичният български инструмент в талантливи ръце може да издава дълбоки като орган звуци).
Отявленият фен на „Астън Вила”, който бе дошъл със свръхмодерната си електрическа цигулка и един от класическите инструменти, които притежава – не стана ясно дали Гуарнери дел Джезу от 1735 година или Страдивариус от 1707-а, нажежи залата с изпълнения на произведения като „Джипси парти” (или както Георги Андреев се пошегува – „Кой знае защо наречено „Хари Потър кючек”) и „Егейски танци”. При изключителните импровизации на цигуларя и гъдуларя, както и невероятното темпо, което поддържаха, прави чест на оркестъра от класически музиканти, че успяваше да ги следва.
Найджъл Кенеди се държеше като рок-звезда и овациите, които заслужи също не бяха точно като за симфоничен концерт.
Възторжената публика ръкопляскаше, смееше се на шегите му – някои от които доста пиперливи, викаше като на футболен мач.
Едно от произведенията в първата част цигуларят посвети на своя учител, френският джазмен Стефан Грапели, с думите: „Пичове, той е покойник…“ В бесния ритъм на импровизациите цигулка-гъдулка мелодиите на моменти звучаха като Горан Брегович, друг път имаха препратки към Франк Синатра, класически произведения или българския фолклор, но всичките бяха завладяващи.
Още на влизане виртуозът не пропусна да целуне ръка на най-красивото момиче от първите редове (както и на десетина други). Когато запита младата дама „Как се казваш и тя отговори „Кристина”, той веднага заяви, че това е любимото му име. После зададе същия въпрос на една от хубавите цигуларки в оркестъра. С бърз ум и свежо чувство за хумор, тя заяви „Кристина”, с което си заслужи аплодисментите на залата.
Найджъл Кенеди подложи на гласуване от публиката колко минути да бъде почивката. След кратки пазарлъци „си стиснаха ръцете” на 15.
Във втората част всичко, което беше обещал като „нова трактовка-импровизация” на „Четирите годишни времена” от Вивалди, цигуларят преизпълни, че и отгоре. Кенеди се появи на сцената със своя бенд – две китари, ударни и пиано, а оркестърът „София симфоникс” бе изцяло под магичната му власт. Класическите и познати теми потъваха в причудливи мелодии и звуци, почуквания по инструментите и пюпитрите и още по-странно завръщане към първоизточника. По едно време Найджъл взе лист от партитурата, смачка го и с елегантно воле го запрати в публиката. После започна да скубе конски косми от лъка си и да „нарича” на тях известни марки закусвални за бърза храна с лоша репутация. Цялото изпълнение мина под мотото „Нищо екстравагантно не ми е чуждо”, но възторгът на публиката не стихна, защото Вивалди се превърна в гигантски джем-сешън, в който нямаше нищо свято – задявките бяха и с американския химн, и с британски поп парчета, и с миш-маш от класически произведения.
При въпроса „Какво, още ли искате”, уж смирените меломани се затичаха към сцената като на рок-концерт и охраната едва удържаше желаещите да докоснат идола си. Той допълни възторга с извънземно изпълнение на Джими Хендрикс на цигулката си, а когато към него се присъедини и гъдуларят Георги Андреев, лудостта ескалира – „Йовано, Йованке”, „Чардаш”, от Монти с елементи на „Очи чорные” и джаз-импровизации. Това не беше бис, а излято от душите откровение, завършило половин час след полунощ с думите на Найджъл Кенеди „Благодаря ви, че изслушахте глупостите ми”.
Но нощта не свърши до тук – той покани на шампанско в гримьорната си виолистката от дамската струнна формация „Хипнотик” Бистра Копринкова и цигуларката Мария Новева. Очарователните музикантки се оказаха сред малцината, които бяха допуснати в личното пространство на Найджъл Кенеди след шоуто му в София. Бистра и Мария се снимаха за спомен с виртуоза и споделиха с него чаша пенливо вино. „Срещата с Найджъл беше наистина много вълнуваща за нас“, споделиха красавиците, които в момента работят над свой нов проект, вдъхновен от ритъма на тангото. Единствен „Епицентър“ разполага с кадри от срещата на Найджъл Кенеди и талантливите момичета от триото. От „Хипнотик“ издадоха още, че съвсем скоро ще зарадват феновете си и с ново видео към последното си парче.
Преди концертът пък във фоайето на НДК бе забелязана легендарната народна певица Мери Кокарешкова, първа изпълнила на българска и международна сцена „Йовано, Йованке”. С тъжно достойнство тя отрони, че с пенсията си не може да си позволи билет.