На 84 Белмондо пак е най-секси

Французойките включиха актьора в списъка на десетте най-привлекателни мъже

Повече от 50 години милиони жени по света припадат по леко ироничната му усмивка и неустоимия му чар. Той очевидно продължава да въздейства и днес, защото французойките отново класираха Жан-Пол Белмондо, който на 9 април навърши 84, сред най-сексапилните мъже.

„Аз съм доволен от съдбата си, макар да не съм неин галеник. Въпреки че се снимам в киното от 60 години, популярността не дойде при мен изведнъж. И в консерваторията за драматично изкуство не ме приеха от първия път“, разказва актьорът пред руския вестник „СПИД инфо“. С усмивка той признава, че е работил и като модел. В детството си. Когато позирал на баща си - известен скулптор, за изработването на купидончета, което не му пречело да бъде истински разбойник и хулиган. „Тогава започнах сериозно да се занимавам с бокс. Той обузда неукротимата ми енергия. Дори станах шампион на Париж в полусредната категория, но никога не съм искал да превръщам спорта в своя професия. Винаги съм мечтал за сцената“, признава Жан-Пол.
След участие в повече от 100 филма Белмондо не спира да се шегува и да ръси афоризми. Според него най-положителната му черта е искреността, а отрицателни той просто няма. Той твърди, че жената е подарък от съдбата за всеки мъж, но тя винаги сама избира партньора си. „Дамата знае как да се „опакова“ в лъскав станиол, за да съблазни нас, бедните наивни мъже“, твърди актьорът, чиито баба и дядо по бащина линия са сицилианци и той много се гордее с горещата си италианска кръв. „За първи път усетих интерес към жените, когато бях на шест годинки. Нормално - детето опознава света по всякакъв начин. Аз не съм отявлен Казанова, а обикновен мъж, който обожава слабия пол. За мен е важно да почувствам, да усетя харизмата на една жена. Разбира се, случвало ми се е и да страдам от несподелена любов. Обаче няма да разказвам случки, за да не разруша мита за себе си като безотказен съблазнител. Аз имам лек и отстъпчив характер, стига да бъда убеден с логика. Затова когато ми откажат, съм склонен да отстъпя, вместо да атакувам докрай. И нямам някакви специални „хватки“ за сваляне. Ухажвам като всеки французин. Единствените жени, които ме дразнят, са глупавите“, откровен е Белмондо.
В разговора си Жан-Пол развенчава и няколко мита. Първият: че се мразят с Ален Делон. „Това е пълна глупост! Делон е превъзходен актьор. Познаваме се повече от десетилетия. Говорим си, но не сме близки приятели.“ Вторият: че винаги сам е изпълнявал каскадите си. „Глупости! Ползвал съм каскадьори, но чак след като минах 50“, признава си актьорът.
Третият: че кара старините си на собствен остров на Карибите. „Чиста клюка! Никога не съм искал да имам остров!“
Като опорни точки в живота си актьорът определя своите родители, децата, внуците и жените си. Винаги се е опитвал да се разделя с половинките си без болка и обида. „Единственият ми въпрос бе към самия мен: „Всичко ли се опита да направиш, за да я задържиш?“ Съзнавам, че и най-големите чувства имат край“, завършва философски Белмондо, когото французойките ненапразно наричат „рицар“. Актьорът обича да използва парите си, за да ощастливява близки и не толкова близки хора. „Доставя ми удоволствие, когато съм заобиколен от здрави и щастливи същества. И ако мога да помогна - го правя.“

Шестте му официални половинки

В тефтерчето на Жан-Пол Белмондо са вписани 588 кратки връзки с различни дами, ако се вярва на френския таблоид „Иси Пари“. Той обаче държи на шестте си спътнички в живота, две от които е направил „почтени жени“. Всички те  имат един и същ факт в миналото си - били са танцьорки. Както майката и бабата на Белмондо.

№ 1 - Елоди Константен (брак от 1956 до 1965)

Бившата балерина става негова първа съпруга, от която Белмондо има три деца.

№ 2 - Урсула Андрес (връзка от 1965 до1971)

Шведската сексбомба, останала в спомените на всички мъже с белия си бански от първия филм за Джеймс Бонд - „Доктор Но“. Опитите й да превърне Жан-Пол в холивудска звезда остават безуспешни.
Вметка от Белмондо: „В консерваторията за драматично изкуство не вярваха особено в моя талант, а преподавателят ми Пиер Дюкс с въздишка ме предупреждаваше, че с моята външност нямам шанс да се харесвам на жените. Няколко години след дипломираните си го срещнах на Елисейските полета. С мен беше тогавашното ми гадже, главозамайващата Урсула Андрес. Аз се усмихнах на учителя си, вдигайки рамене: „Виж какво стана...“

№ 3 - Лаура Антонели (връзка от 1972 до 1980)

Белмондо среща звездата от еротичните италиански филми при снимките на комедията „Повторен брак“.

№ 4 - Мари Сотомайор (връзка от 1980 до 1990)

Бразилски топмодел. Заради прекалено тесния си таз тя не успява да му роди наследник. След третия аборт Жан-Пол я напуска.

№ 5 - Натали Тарвидел (брак от 1993 до 2008)

Натали е втората официална съпруга на Белмондо. Мълви се, че прекалената й любвеобилност е причина за инсулта на актьора през 2000 г. Тя обаче направила всичко възможно да му роди дъщеря. Зачеването й е обвито в мистерия, защото по онова време Жан-Пол е почти напълно парализиран.

№ 6 - Барбара Гондолфи (връзка от 2008 до 2012)

Тя е неговата последна любов. Професионална аферистка и мошеничка, Барбара изцедила възрастния актьор като лимон. След разрива с нея той окончателно се отказал от прекрасния пол. Днес максимумът, който си позволява Белмондо, е да ущипе по дупето някоя млада красавица. Впрочем досега нито една не се е възмутила от поведението му.

Личният му избор

Повече от всичко на света Жан-Пол обича да играе с най-малката си дъщеря и с внуците си. Може с часове да се любува на морето по залез. В детството си обожавал персийските котки, но след инсулта минал в „ордата на кучкарите“. Сега никога не се разделя с йоркширския си териер.
Понякога рисува пейзажи, но заради треперенето на ръцете не му се получават много добре.
Първата си сериозна травма Белмондо получава на 15 г. Чупи си носа по време на футболен мач. Отличното му здраве му позволява да изпълнява каскади до 65-годишна възраст. За последно в екшъна „Един шанс за двама“ - третият и последен филм, в който играе с Ален Делон.
През целия си живот актьорът не се замисля какво яде. Всеки ден е хапвал огромен кървав бифтек, изпивал по две бутилки бордо лафит и изпушвал по няколко пури. След тежкия инсулт му се налага да се откаже от вредните навици. За пушене не става и дума. Кара на риба и паста и си позволява понякога чаша божоле.

Най-голямата френска частна телевизия TF1 излъчи документален филм на Пол Белмондо за знаменития му баща, актьорът Жан-Пол Белмондо. „Не минава ден без да ме питат, как е баща ми“, споделя Пол. Това е и причината да се захване с документалния проект, да посетят заедно с Жан-Пол местата, където са снимани най-знаменитите му филми. Този филм не е свързан с никакъв юбилей.

- Защо приехте да участвате?

- Приех, защото Пол ме помоли. На друг бих отказал. По-лесно ми е да се доверя на него, пък и знам, че няма да ме предаде.

- Хареса ли Ви?

- Да, много. Филмът е много сполучлив. Този път говоря за последно. Върнахте се в Рио, в Нормандия…Какво почувствахте? Бях щастлив да се върна в Рио, където не бях стъпвал от 50 години. Вълнуващо беше да срещна отново момчето-ваксаджийче от „Човекът от Рио“. Днес този юнак е прехвърлил 60-те и има девет деца! Гледах го и си казах: времето наистина мина прекалено бързо… Бяхме и в студиата на Чинечита, в Италия. Те вече не работят. Печално бе да се разходя и из студиата „Викторин“ край Ница, които също затвориха.

- Видяхте се отново и с Урсула Андрес, с която сте живели цели седем години…

- Ако можехте да ни видите отстрани, щяхте да помислите, че още сме заедно! Във филма тя споделя, че не може да разкаже всичко за нас двамата. Хората ще си рекат, че помежду ни е имало кой- знае какви истории… Действително, животът с нея беше много наситен.

 - Давате ли си сметка, че създадохте определен стил в киното? Най-вече в „Страх над града“ (1974 г.), където видът Ви беше много авангарден за времето…

- Да, вдъхновен бе от Америка, където преди това бях прекарал известно време. Привнесох оттам образа на полицай с по-небрежен стил, който днес се среща навсякъде.

- А Холивуд никога ли не Ви изкуши?

- Не. Впрочем продуцентът Сам Спийгъл, чрез посредничеството на Урсула, ми предложи златен договор, за да снимам в Америка. Искаше да ми наеме учител по английски. Но аз отказах. Предпочетох да съм първи във Франция, вместо втори някъде другаде.

 - Разминахте се с Бриджит Бардо в киното?

- Да. Снимахме проби. Тя трябваше да играе ролята на Катрин Деньов в „Сирената от Мисисипи“ на Франсоа Трюфо, но беше заета. Съблазнител като Вас, сигурно щеше да се поддаде на чара й? Да, тя ми се стори очарователна. Но нещата спряха дотук, защото така и не снимахме заедно. Затова пък станахме приятели. Възхищава ме нейната отдаденост на каузата за защита на животните. Впрочем, моето куче е взето от един от нейните приюти.

- Много от Вашите приятели вече ги няма. Страхувате ли се от старостта?

- Беше мъчително да гледам как Брюно Кремер гасне от рак. Но не се страхувам от старостта. Предпочитам да си остана оптимист. Във филма участва и Жан Дюжарден.

- Често го наричат Ваш наследник. Вашето мнение?

- Намирам го за много добър актьор, който въобще не копира стила ми. Има си свой стил и своя харизма.

 - Ален Делон също изглежда много развълнуван, когато говори за Вас…

- Вестниците ни замесваха в някакво измислено съперничество, пишеха, че сме скарани, че сме се сдобрили, после пак сме се скарали, и прочее. Всъщност с Ален винаги сме били приятели. Ако има нужда от мен, бих му помогнал, а обратното също е така. Той е от малцината, за които мога да го кажа.

- Осъзнавате ли се като част от златната епоха на киното?

- Днес киното е в криза, но ще я преодолее. Знаете ли, когато прохождах, киното пак беше в криза. Сетне се възроди с Трюфо, Шаброл и Годар. Проблемът е, че когато някой актьор пробие, го искат навсякъде. Изстискват го като лимон. И когато някой филм не сполучи, актьорът изчезва. Киното вече не е кариерна писта.

- Гледате ли телевизия?

- Гледам спортните предавания, разбира се. Плюс някои други, като Top Gear с моя приятел Филип Льолуш. Намирам предаването за чудесно, пък и винаги съм обожавал колите.

- Вашето мнение за атентатите във Франция?

- Много се тревожа за моите деца, внуците ми, и за всички младежи във Франция. Ужасно е да те застрелят на улицата. Това вече не е обществото, което аз помня! През 40-те и 50-те хората се наслаждаваха на живота. Бяха преживели войната и животът беше празник.

- Бихте ли снимали отново?

- Какво? Да изиграя някой инвалид от войната? Ръката ми вече е парализирана. Трябва да играя седнал, а нямам желание…