Автор: Юлия Вълкова, снимки архив
Голяма чест е за варненската галерия „Тереза Зиковска“, в която се откри експозицията „Синята планета” на Станислав Станчев-Бебето /може да я видите до 30 май/. Минаха 8 години, откакто той покори софийската публика с изложбата си в Зала България. Сега избра морската ни столица, за да заяви своята идентичност.
Според думите на художника 39-те творби, някои направени специално за откриването, предлагат доловим ексцентричен поглед върху вечните теми за живота и любовта. „Имагинерно-фигуративните композиции са в ясна гама и с по-абстрактен подход към примитива. И все пак във всички напомням, че половете са два – мъжки и женски, и от тях тръгва човечеството”, допълва Станислав.
Изложбата е отражение на мирогледа и творческото верую на художника. Тоновете са ярки и експресивни – червеното, оранжевото и жълтото на кръвта, слънцето и огъня обгръщат и заслепяват, за да напомнят, че си жив, дишаш, обичаш и градиш. Зеленото не е само на тревата, синьото на небето и морето или бялото – на луната. Станислав използва палитрата, за да оживеят върху дървото зверове, хора и птици. А самото дърво – дъб или 200-300 годишни дъски, има дух.
Формите на картините също са природни – някои свършени, други чепати, зъбати, недодялани, но всичките истински и в хармония с авторовата идея за първичното, истинското, изконното. Човешките образи, животинските фигури са с разчупени или изместени структури в унисон със стила на Станислав, който не се вмества в калъп.
Въпрос на гледна точка, на въображение е как ще видиш жената, мъжа, бика, птицата, рибата. Те са представени стилизирано или са загатнати – с очи, коси, опашка, нос, уста, скелети.
В своята първичност те отразяват вечният кръговрат на живота, чиято движеща сила е любовта между мъжа и жената. И всичко, без което не може – слънце и луна, гори, поля и реки, цветя, животни и птици. Но в центъра винаги е Тя, от чиято утроба се ражда светът.
През годините Станислав Станчев посяга към различни изразни средства – дърво, платно, стъкло, метал, но винаги в защита на своите идеи. Неговите изяви в областта на живописта, скулптурата, текстила, графиката са забележителни. Работи и в областта на архитектурния дизайн, реставрира старинни къщи, добавяйки модерни елементи към интериора и екстериора.
В тази насока той дава рамо на талантливата си дъщеря Татяна, която завършва магистратура по архитектура в София /бакалавърската степен защитава в Англия/, като й помага в нейните вече 5 осъществени проекта в Родопите. Майката Юлия също е отдадена на изкуството – занимава се с мода.
Тази пролет цялото семейство стиска палци и на по-малката дъщеря Станислава, чията амбиция е да следва металопластика в Художествената академия. Заявките й в бижутерията вече са много и добре оценени.
