Създателят на комисаря Мегре изненадвал с творческа и сексуална
продуктивност
Жорж Сименон е спал с 10 000 жени, осем хиляди от които проститутки
Дъщеря му се самоубива, след като разкрива в книга греховната любов към баща си
Творческата плодовитост на световно
известния автор на детективски романи Жорж Сименон можела да се сравни
единствено с неговата сексуална продуктивност, твърдят негови съвременници.
Демонът на младостта
Без да успее да завърши гимназия Сименон започва журналистическата си и писателска
кариера на 15 години. Той е оставил безпрецедентно наследство от повече от 400
романа, три тома автобиография, несметно количество статии, очерци и репортажи,
събрани в 22 тома.
Сексуалната биография на краля на детективските романи започва по-рано дори от
творческата. През 1977 година създателят на комисаря Мегре публикува скандално
интервю с Федерико Фелини по повод неговия филм „Казанова”, озаглавен
„Фелини-Сименон: Казанова е наш брат”.
В него писателят признава: „Мисля, че
аз съм повече Казанова, отколкото вие. От 13-годишен до днес съм спал с
10 000 жени, осем хиляди от които
проститутки. Това не е сексуален порок. Просто ми беше необходимо общуване”.
Какъв точно вид общуване е имал предвид Сименон не е трудно да се досети
човек. При това писателят винаги – от 20-ата си година до самата си смърт е бил
официално женен. Е, за три различни жени, все пак.
У някои тези изключителни сексуални възможности може да предизвикат завист,
у други – възхищение и дори изкушение да сравнят този му талант с
литературния. Според самия Сименон,
обаче талантът му далеч не бил дар от Бога. В края на живота си той престанал
да съчинява истории и тогава се почувствал наистина щастлив: най-сетне „демонът
от младостта му” – страстта към съчинителство, го оставил на мира.
Тогава той успял да ограничи своя интимен живот до секс единствено с
третата си жена Тереза, което му донесло покой и хармония.
Тези събития били предизвикани от преживяна от него трагедия, за която имал
голяма вина, която така и отказал да признае. В своите „Интимни мемоари”
Сименон обвинява за самоубийството на дъщеря си майка и, бившата му жена,
страдаща от психическо разстройство. Но
кой е причинил отключването на болестта й?
С канадката Дениз Уиме – негова секретарка и преводачка, Сименон се венчава ден
след приключването на развода с първата му жена, художничката Режина Реншон. С нея той живял 20 години. Двамата имали син Марк, когото
Жорж обожавал. Но не минавало ден, в
който писателят да не изневерявал на жена си: с колежки, танцьорки от кабаре,
проститутки от всички известни му бордеи. Както винаги, съпругата узнала за
похожденията му последна и настояла за вярност. На подобно „наказание” Жорж не
би могъл да се съгласи и подал молба за развод.
Сгодена за баща си
Секретарката Дениз се влюбила безпаметно в своя патрон и с възторг
споделяла любовното му ложе. Освен това никога не се шокирала, когато той
настоявал да поканят в спалнята още една дама. Или не само една. Скоро тя започнала да съпровожда Сименон в
публичните домове и сама да му избира проститутки. А докато мъжът й бил „зает”
тя весело си бъбрела със свободните от „наряд” жрици на любовта. Всеки психиатър би могъл да забележи
отклонение в поведението на Дениз още по онова време, но Жорж подобни порядки в
семейното огнище го устройвали напълно.
Той усетил, че има нещо чак когато жена му започнала откровено да се
напива. В началото двамата споделяли и общо увлечение по чашката, но после
писателят решил, че градусовите напитки му пречат на секса и минал на
кока-кола. Съпругата му, обаче не успяла да се откаже от уискито. Дългите запои
се редували с кратки ремисии, частни консултации със специалисти и принудително въдворяване в клиники.
Сименон бил прекрасен баща на
своите синове, но винаги мечтаел за дъщеря.
Когато се родила той не можел да си
намери място от радост и я кръстил на себе си Мари-Жорж.
Момичето също го обожавало, но в нейната привързаност от самото начало
прозирало нещо не-детско и далеч не дъщерно. Мари-Жорж била на осем, когато убедила баща си да й купи
годежен пръстен, който до края на живота си никога не свалила. В прощалното си писмо до баща си тя поискала да я погребат с
бижуто като символ на безкрайната й любов към него.
Проклятието на майката
Мари-Жорж през целия си живот
боготворяла баща си. Природата я дарила с много таланти – за живопис, музика,
пеене, фотография, актьорско майсторство, но и със слабата психика на майка й. Сименон направил всичко, за да
развие поне една от даденостите си и да я превърне в професия, но девойката
скачала от увлечение на увлечение. Същото се повтаряло и в личния й живот. До Сименон достигали безкрайно
слухове за похожденията на дъщеря му, задължително с женени бохеми.
По такъв начин Мари-Жорж несъзнателно отмъщавала на жените, които според
нея за опропастили детството й – крадяли са от вниманието на баща й, което й се
полагало по право.
Момичето виждало какво се случва в семейството му. Междувременно Дениз, чиято психика вече била
разбита, отивала нощем в спалнята на дъщеря си и й разказвала с всички
подробности за сексуалния си живот с баща й, за техните забежки из публичните
домове – все неща крайно неподходящи за впечатлителни детски уши.
Момиченцето в ужас бягало от стаята и се криело в ъглите и килерите. Веднъж
дори се втурнала боса и по нощница в заснежения парк и едва успели да я открият
преди да премръзне съвсем.
В друг случай Сименон изпратил Дениз и 11-годишната Мари-Жорж на
почивка. Момичето влязло в стаята и
заварило майка си да мастурбира. Без да се смути не най-малко родителката я
предупредила „ Ти никога няма да станеш истинска жена, нито с един мъж! Пред очите ти винаги ще стои образа на майка
ти, примираща от удоволствие”.
Малката Мари-Жорж се върнала у дома с явни признаци на психоза, но за случилото се в хотела и за нощните откровения на майка
й, Сименон разбрал от мемоарната книга на дъщеря си „Птичка за котка”.
Пророчеството се сбъднало, но за кошмарите, преживяни в детството по вина
на родителите, научил целия свят. Макар
сама да го пожелала, това дошло в повече на Мари-Жорж. Два месеца след
излизането на книгата тя се застреляла.
При стария кедър
По молба на дъщеря си Сименон
разпръснал праха й около стария кедър до малкия им дом в Лозана. Преди да се
прости с нея, писателят пробвал на вкус праха й – бил солен, сякаш напоен със
сълзи. Мари-Жорж посяга на себе си, когато е на 25.
Тази смърт става повратен момент в съдбата на Сименон. Той се жени за своя
служителка, италианката Тереза – жена без претенции и амбиции, и щастливо живее
с нея до смъртта си.
При попълване на документи в графата „професия”, той никога повече не
написал „писател” - нещо, с което до
неотдавна толкова се гордеел.
Сега попълвал безличното „без професия”.
Всичките си съкровища, с изключение на уникалната си колекция от
живописни платна, той оставил на съхранение в банката.
Според завещанието му, няколкото милиона долара, които някогашния беден
младеж от белгийския град Лиеж успял да заработи, отишли при Дениз и тримата му
синове Марк, Жан и Пиер.
Спътницата от последните му дни Тереза получила единствено къщата в Лозана.
Там, в корените на стария кедър, тя разсипала и неговата прах. Жорж Симеон и
любимата му дъщеря най-накрая били заедно, без някой да пречи на любовта им.