АБЗ и Менда Стоянова започват поход срещу хилядите жертви и пострадали от ПТП
Промените са предприети изцяло във връзка с направено предложение от Асоциация на българските застрахователи /АБЗ/, без да са подложени на обществено обсъждане и оценка за необходимостта им. Този подход доказва, че АБЗ и Менда Стоянова започват поход срещу хилядите жертви и пострадали от ПТП. Основния аргумент е недостиг на премиите по застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилистите за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, предвид разширяване кръга на лицата, имащи право на компенсиране на морални вреди с Тълкувателно решение N 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС.
Искането да се фиксира в закон цената на
човешкия живот, противоречи на закона, на основни принципи в правото, на морала
и на разбирането на обществото- това. Тази опасна игра, която играят
застрахователите и Менда Стоянова за сметка на хората, които за загубили близки
близки в катастрофи е не само само позорна, но и представлява подигравка с
целият народ. Аргумента, че застрахователите работят на загуба е опит да се
заблуди обществото.
Анализ на Института за пътна
безопасност показва, че застрахователите нямат загуби, а имат прогнози за
загуби и съгласно публикувани данни / НСИ/ оборотът на лицензираните застрахователи в България за 2017
година възлиза на 2,363 млрд. лв. Печалбата на застрахователните компании от животозастраховане и в общо застраховане за миналата
година-2017г. е в размер на 54 млн. лева. В животозастраховането, както и в
общото застраховане, тя по е 27 млн. лева. Общата печалба обаче бележи сериозен
спад в сравнение с предишната година, като за 2016 г. тя е над 70 млн. лв.
Т.е. спадането на печалбата от 70 на 54 милиона лева, а не липсата на
средства и печалба е аргумент да се иска фиксиране цената на живота със закон.
Института за
пътна безопасност настоява да се проведе широка
обществена дискусия и внимателна оценка за действителна необходимост от някакви
промени.
Прилагаме и становище на адв. Петя Керанова зад
което застват стотици членове на ИПБ.
СТАНОВИЩЕ
Срещу такова предложение са следните
аргументи:
1.Като
се има предвид мотива на искането за въвеждане на ограничения, съответно предложените ограничения могат
да се въведат само за разширения кръг на правоимащи лица- за тези
извън съпруг, деца, родители и отношения напълно аналогични на посочените
семейни. Т.е. това може да се направи само за братя, сестри, съответно връзката
внуци- баба и дядо.
2. С ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16
септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, в чл. 9, е установено следното:
„ГЛАВА
3
МИНИМАЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СУМИ ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА
Член 9
Минимални суми
1. Без
да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да
бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми:
а)
|
в случай на телесно
увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите;
|
б)
|
в случай на
имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.
|
Ако е необходимо,
държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11
юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни
суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.“
Нашето законодателство е съобразено
с тази директива и е приведено в съответствие. Предложените промени ще доведат
до несъответствие и нарушение на посочената задължителна директива. Може
ли да се допусне и какви са последиците?!
3.Въвеждането на ограничения спрямо застрахователя не
изключва отговорност на виновния водач за пълния размер на вредите- т.е. ще се
стигне до липса на застрахователно покритие на водачи, които са изпълнили
задължението си за сключване на ЗГО и са напълно изправни в тази връзка, като
те ще отговарят неограничено над ограничението, до което отговаря
застрахователя. Реално за едни огромни суми ще отговарят изправните
застраховани.
Това ще доведе да необходимост от
двойно застраховате- едно задължително, с което няма почти никакво покритие и
едно доброволно, което в действителност ще осигурява покритие- вероятно тогава
печалбите ще надминат милиард и застрахователите ще са удовлетворени.
4. Като се има предвид съдебната
практика, при компенсиране на вреди при настъпила смърт на съпруг, дете,
родител или на лица, имащи отношения с починалия напълно аналогични на тези,
може да се констатира, следното:
При смърт на дете в млада възраст, на
родителите и съответно при смърт на родител за малко дете, се присъждат
обезщетения в размер на 80 000- 180 000лв.; съответно при загуба на
по-възрастен човек обезщетенията варират в границите 50 000- 80 000лв.,
като се отчитат всички конкретни обстоятелства. Сумите стават наполовина при
отчитане на съпричиняване. Средният размер на обезщетенията, по данни на КФН,
предоставени от застрахователите е 95 000лв.
Ако се въведе предложеното ограничение
ще се стигне до огромно напрежение и дълбоко чувство на справедливост у всеки
родите и/или дете, загубили близък, като получат 10 пъти по-малки суми от тези,
които другите абсолютно същи наследници са получили. Суми от 20 000лв. на наследник се присъждаха 1 999-2002г.,
при лимит 30 000-100 000лв., при сега установения лимит
10 000 000лв., 100 пъти по-висок, не може да се фиксира обезщетение
като преди 20 години. Това във
всички случаи е неморално, а в случая претенцията е точно за компенсиране на
морални вреди. Обществото не може да приеме безразлично подобни законови
промени.
Друг аргумент в тази връзка, е че ако при едно застрахователно събитие
са пострадали български гражданин и гражданин на държава членка, вредите на
наследниците на българския гражданин ще бъдат
компенсирани с десетократно по-ниски суми от тези на чуждия
гражданин. Също ако българин пострада в
държава членка обезщетенията ще бъдат многократно по-високи и съобразени с
установените лимити и норми.
5. Следва да се обърне внимание, във връзка със
сочените в предложението държави, в които има подобно ограничение, че там се
плащат много по-високи суми за търпени имуществени вреди, каквато практика в
България няма.
При обсъждане на подобно предложение следва
да се изиска справка от застрахователите, с конкретно приложени доказателства,
какви суми се плащат от български застраховател при настъпило застрахователно
събитие в Словакия, Холандия, Чехия, Испания, Германия, при
настъпило застрахователно събитие с починал за имуществени и
неимуществени вреди.
Обръщам внимание, че в предложението е направено подвеждащо
искане, като се иска установяване
само на сумите, платени за неимуществени вреди, а реално обезщетението е
за имуществени и неимуществени вреди- т.е. включват и разходите за издръжка,
лечение и др.
Това ясно се вижда и от самия текст на чл. 492
от КЗ, в който са установени лимитите на отговорност / в пълно съответствие със сочената Директива/ и където изрично е посочено:
„За всяко МПС, което се намира на територията на
Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
за следните минимални застрахователни суми:
1.
За неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт- 10 000 000лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица;
2. За вреди на
имущество- вещи- 2 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
увредените лица.“
Както вече посочих обезщетението е общо за неимуществени и имуществени
вреди и ако някоя от държавите е въвела ограничения за неимуществените такива,
то там се плащат много по-високи суми за имуществени вреди, което пак прави
платените там обезщетения в по-висок размер.
6. Предложението за ограничение на плащанията
до сума от 20 000лв. е абсурдно.
Такива обезщетения се плащаха през
периода 2000- 2003г., когато установения
лимит беше в границите 30 000- 150 000лв., за разлика от сега
установения от 10 000 000лв. или съответно 333- 67 пъти по-нисък
от сега установения.
Съответно и премиите са били
20-60лв. за този период.
Това означава, че при въвеждане от
подобни ограничения премиите следва да намалеят до посочените нива- тогава са
били напълно достатъчни и то при по-нисък ръст на застрахованите.
7. Премиите по ЗГО на автомобилистите
се определят свободно от застрахователите. При справка за конкретен автомобил
се установява, че при различните застрахователни компании има разлика в
годишната премия около 100лв.
Тук възникват въпросите:
1/ Защо като считат премиите за
недостатъчни, самите застрахователи не ги завишат и защо има застрахователи
които предлагат премии около 100 лв. по-ниски от тези на другите;
2/Защо застрахователите
се борят за голям пазарен дял по тази застраховка със занижаване на премиите,
като твърдят, че губят от нея?!
8
.Въз основа на публикуване данни от КФН и НСИ могат да се видят факти, даващи
отговор на горните въпроси. Застрахователите работят с печалба, но очевидно не
им е достатъчна.
Печалбата
на застрахователите се формира не само от постъпилите премии, а и от
инвестирането на огромните средства, които постъпват при тях-това е не само
възможност, но и тяхно задължение.
Различни методи, различни изчисления и различни изводи за приходи и
разходи в милиони. Очевидно е, че се налага проверка в самите застрахователи и
точно установяване на приходи и разходи и верността на данните, с одиторски
фирми и при необходимост вкл. с прокуратурата, за да се провери достоверността
на представените данни, преди да се
предприемат каквито и да е законови промени, с които се увреждат правата на
една тежко засегната група от обществото.
Няма
никакво основание за внасяне на законови промени и въвеждане на ограничение на
плащането на обезщетения за неимуществени вреди, при настъпила смърт на съпруг,
дете или родител- това е възможно най-тежката загуба в живота на човек, която
освен това е неочаквана и несвоевременна и законът е въвел паричното
обезщетение като единствено възможно такова. Желанието на застрахователите да
реализират много по-големи печалби не може да бъде такова основание.
Принципът на справедливост е въведен в чл. 52 ЗЗД и съществува непроменен от
създаването на закона от 1950г., като е дадена възможност на съда да определи
размера на обезщетението по справедливост. Законът не следва да отнема правото
на засегнатите граждани да получават справедливи обезщетения и да бъдат лишени
от единствената законова уредена възможност за някаква справедливост.
При
необходимост мога да защитя всичко изложено с конкретни доказателства и с
готовност ще съдействам.
