Започна
първата сесия на „безаналоговия ренесансово-възрожденски проект“, както нарече
диригента Йордан Камджалов ACADEMIA
MUSICA, която отвори врати този уикенд
„Сбъднахме една мечта в
сферата на образованието, комуникацията, приноса, човечността, всеотдайността, професионализма, социалността, алтруизма, красотата,
компетентността, "здравето", свободата и пионерството на самия Човек „- написа на стената си във ФБ Маестрото.
проф. Нева Кръстева е Човекът- вдъхновение за мащаба и формата на начинанието, написа още визионерът.
По
време на първите два обучителни дни беше демонстриран съвършено нов подход на търсене
неразривността между теоритичния и практически подход. Проф. Кръстева и диригента Камджалов
демонстрираха смайваща ерудиция и висш академизъм при тълкуването на
взаимовръзките между отделните науки, творчество, духовно наследство с
музиката.
Фондацията на Маестро Камджалов покрива изцяло таксата за участие в целогодишната образователна
програма „Музика“ на над
деветдесетте участника в първия випуск на Академията.
„Музикална
лаборатория за Човека&GENESIS
ORCHESTRA подготвят с години разширението на
концепцията, която ще търси нови форми и преподаватели и от други области на духа, науката и човешкия
опит.“ Обеща Камджалов.
Последният за сезона концерт на Маестро Камджалов е на 3.12 в зала България. На Нева Кръстева е с вход свободен на 1.12 от 11 часа в залата на Музикалната академия.
Последният за сезона концерт на Маестро Камджалов е на 3.12 в зала България. На Нева Кръстева е с вход свободен на 1.12 от 11 часа в залата на Музикалната академия.
ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ
Йордан
Камджалов учи дирижиране в НМА “Проф. Панчо Владигеров” София при
проф. Васил Казанджиев и в Музикална Академия “Ханс Айслер” Берлин, както и в
майсторските класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър
Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман,
Даниел Баренбойм.
С
впечатляващи изяви на три континента с десетки първокласни оркестри, Йордан
Камджалов е сравняван в международната преса с легенди в дирижирането като
Тосканини и Челибидаке, определян е като “един от най-ярките диригенти от
своето поколение”, “магьосникът на пулта”, “философ между диригентите”, “вулкан
и аскет”.
Лауреат
е на престижните конкурси за диригенти “Jorma Panula” (2009) и “Gustav Mahler” (2010) и на редица международни отличия,
като награда за изключително високи артистични постижения от Берлинската
Академия на Изкуствата, единодушно му е присъдена “Наградата на музикалната
критика” от 24th Central European Music Festival
(2014); Номинация за диригент на годината от Deutschland Radio, “Музикант на годината” от БНР и др.
През
2011 е избран с пълен консенсус за Генерален музикален директор и Главен
диригент на забележителния културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати
от цял свят, реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите
в историята на операта и оркестъра на града и до момента е единственият
чужденец, заемал този пост. Прекратява предсрочно договора си на генерален
музикален директор, поставяйки за приоритет международната си дейност и
творчески визии.Европейската новинарска агенция говори за “епохата Камджалов”,
останала след напускането на този пост.
През
2014 НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на
астероид52292 като заявяват, че “той свързва света на музиката с очарованието
на вселената”.
Авторитетното
Мюнхенско издателство “Kubon & Sagner” отпечатва книгата „Звукови светове.
Диригентът Йордан Камджалов” на немски език с резюме на 7 езика, представяща
уникалните му търсения на единение между музика, философия и наука.
В
периода 2015-2016 реализира редица звукозаписни проекти за престижния немски
лейбъл CPO.
На 25-годишна възраст основава международния камерен ансамбъл Innorelatio, Berlin,
който обединява млади виртуози от над 20 държави.
На 29-годишна възраст съосновава фондация “Йордан Камджалов”,
създадена да подпомага млади български творци.
На 32- годишна възраст съосновава международната конференция на
генералните музикални директори и главни диригенти в Германия.
На 33-годишна възраст създава Музикална лаборатория за Човека.
На 35-годишна възраст е поканен за член на Българска Академия на
Науките и Изкуствата, като понастоящем е носител на званието Академик.
През октомври 2017 г.
Йордан Камджалов е удостоен с най-престижната награда за класическа музика в
Германия Echo Klassik заедно с
клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров в категория «Запис на концерти от
20/21 век».
От 2018 година е
Музикален директор и главен диригент на Хърватската Национална опера и
филхармония в Риека –Европейска столица на културата 2020.
През януари 2019 се
очаква излизането на диск с Лиза Джерард, GENESIS
ORCHESTRA, Музикална лаборатория
за Човека, под диригентството на Йордан Камджалов, издаден от международния
лейбъл EDEL.
Определен от западната преса като “истинско откритие” и “диригент,
който пристрастява”, Йордан Камджалов поемa поста на артистичен директор и
главен диригент на GO, воден от
вярата си в колосалния потенциал на България и българската култура.
НЕВА КРЪСТЕВА
Проф. Нева
Кръстева завършва
Московската държавна консерватория с музикознание при проф. Ю. Холопов и орган
при проф. Л. Ройзман.
Специализира
орган в Прага и Цюрих при проф. И. Рейнберг.
От 1973 г. е
преподавател в БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”).
Организира първия
клас по орган в България през 1978 г. в Националната музикална академия и
продължава да го води в НБУ. Професор по контрапункт и фуга (от 1994 г.).
През 1978 г.
посещава майсторски клас по композиция в Полша, при Лютославски, където представя
своите “Хетерофонни миниатюри за орган” (1974 г.).
Член е на
Баховото общество в Лайпциг.
От 1974 има
активна концертна дейност като органист в България, Европа и някои азиатски
страни. Два пъти е изпълнявала интеграл на Баховите органни произведения в
София. Има записи на грамофонна плоча за БНР и БНТ. Като композитор, както и в
цялостната си професионална реализация на теоретик, педагог и изпълнител,
утвърждава музиката като носител на непреходно дълбоко етично духовно послание.
Нева Кръстева е автор на вокално-инструментални произведения с орган; творби за
орган; камерна вокално-инструментална музика; хорова музика и др. Пише
музикално-теоретични изследвания и студии, по-голямата част от които събрани в
“Музикално-теоретични изследвания” в три тома.
