Излезе от печат „Слънчево изригване“, първата стихосбирка, издадена от Асоциацията на българските журналисти и писатели, пишещи за туризъм (АБУЖЕТ). Неин автор е Павлина Михайлова, член на АБУЖЕТ, журналист, пътешественик, природозащитник, любител-стопаджия, лекар, автор на две книги с пътеписи и разкази за дивата природа.
Стихотворенията са вдъхновени от срещи в непознати страни, преживявания в планината, както и от гмуркания в света на любовта, раздялата и отчаянието. Те са групирани в 6 цикъла – Червено, Оранжево, Зелено, Между сезоните, Сиво, Синьо, които са разделени един от друг с картини на Калин Николов – художник, илюстратор и изкуствовед.
Проектът е финансиран по програма „Помощ за книгата 2023“ на Министерството на културата. Редактор на книгата е писателят Иван Голев.
Ето какво написа Анжела Димчева, писател, поет, преводач и общественик за стихосбирката: „Поезията на Павлина Михайлова е кратка, афористична, мисловна в емоционалния си ескиз. Читателят веднага изпитва доверие към авторката, защото тя е откровена, открита, ранима, но и по женски себеотдаваща и устремена.
Бих нарекла тази поезия „водопадна“, защото изливането ѝ кара читателя да се спусне по този словесен водопад. Павлина Михайлова е намерила собствена интонация –от апотеоза на любовното чувство през капризите на съдбата и възхитителните случайности до разочарованието, раздялата, пропадането.
Тук няма да срещнем шаблони, сълзливи признания и изтъркани от употреба сравнения, нито дитирамби за любовта. Всяко любовно опиянение притежава собствен код и поетесата се стреми да го открие.
От червеното до края на оранжевото изтича еротичното съпреживяване, което е изобразено пестеливо, само с няколко думи, но придава толкова много нюанси на срещата между две влюбени същества. Само оригинално мислеща поетеса би могла да види мига на любовната среща по този начин:
Щастие
Предъвквам
минутата,
зряла череша,
и ми се свиди
да изплюя
костилката.
Изтощена накрая я глътвам.“
И мнението на Бойка Асиова, писател, член на АБУЖЕТ: „За да кажа какво ми харесва в тая книга, трябва да я препиша цялата. И сладка, и горчива. Жестоко истинна. Едновременно сияйна. Тази книга я очаква пълно сливане на читател и автор. Убедена съм!
Четеш и забравяш, че е Тя, Павлина Михайлова. Нагазваш в себе си. Обичам сливането с прочетеното. Забравям, че е нечие. Като се усетя, че не е мое, полазва ме завист. Чиста. Е, ако може завистта да е чиста.
Искам аз да съм го писала. Да е мое. Всъщност, не е ли това хубавата книга, когато я срещнеш, да я поискаш за себе си. Приисква ти се да я гушнеш. Като рожба. Твоя. Рожбата винаги е твоя. Книга. Две длани. Нищо повече. И нищо по-малко. Така изглежда. Любов… Какво да я правиш!“
