Излезе от печат „Оранжево Зелено“ – втората стихосбирка на Павлина Михайлова, издадена с финансовата подкрепа на Министерството на културата по Програма „Помощ за книгата“.
Издателството е АБУЖЕТ – Българската асоциация на журналистите и писателите за туризъм“. Художникът Николай Янакиев предостави безвъзмездно своята картина „Пейзаж“ за първата корица.
Ето какво коментира редакторът на книгата Иван Голев: „Поезията на Павлина не търси ефектността, тя я поражда. Тя е проста като природата и също толкова удивителна в способността си да създава от песъчинката перла, като я обвива единствено с любов. Нейните почти едносрични поетични видения са лишени от всякакво желание да се влияят от традицията в жанра, те са по-скоро самоуки моментни настроения, проблясъци, искри от проникновение, осветили за миг този неопознаваем свят и отново бързо угаснали, защото не чакат да чуят евентуалните аплодисменти.
Харесвам непосредствеността на тази поезия, отсъствието на фокуси в нея и категоричността ѝ да е каквато е. Това не са плодове за продан, а за естетическа и мисловна наслада. От тях диша свобода, тъга, детско учудване и обич към света и неговите различни по вид чеда.
В тях дребното се извисява до универсално, а то при преглъщане се оказва елементарно и насъщно като глътка бистра вода. Която е утолила жаждата ни до следващото неизбежно ожадняване. Препоръчвам тази книжка. Не заради автора ѝ – заради нас.“
А Бойка Асиова емоционално споделя: Това не е поезия. Че то в никаква формула не се побира! То е ромолене. Виж, от това разбирам. Чувам го. Вдишвам го…
„Ручеите побесняха.
Обичам този бяс…“
И аз! Поне на планински ручеи съм се наслушала.
„Сънят се измъкна от леглото ми…“ – Ех, как познавам това измъкване.
Пеперуди, миди, водорасли, кокиче тук-там…
…Нея „слънцето я чака“ на пейката в двора, аз съм седнала на пейката в нашия двор да я чета!
Всичко има в тази книга. За всекиго има. Всеки ще се намери в нея и ще я дописва за себе си, със себе си.“
