Митко Дамов дирижира дефиле, посветено на свободата в модата и живота. Сред разкошните екстериори на Ботаническата градина и под специално осветление той представи няколко теми, в които чрез тоалетите, прическите и макияжа акцентира върху злободневието, хвърляйки ръкавицата към мълчанието.
Стартът на зрелището, решено в готик атмосфера, беше с мотото „Планета от бурки: Женският телевизор – разчистване и примирение“. „Под бурката не се вижда кой е – жена ли е, мъж ли е, био робот ли е!“, мотивира се топ стилистът.
Във втората част, „Празникът на мъртвите“, манекените бяха със силен до гротесков грим, като устните им стояха като зашити, за да припомнят, че словото всъщност не може да се лее чак толкова волно и че духът е заплашен от унищожение.
На финала – „Планета Страх: номера вместо хора в дигиталния концлагер“ върху голите ръце им пък бяха залепени спринцовки, директно отвеждащи към дебата за ваксините и страха в онлайн чистилището. Неслучайно въвеждащите реплики на поредната „Утопия”, режисирана от Дамов, започна с думите: „Има толкова много звезди на небето – коя от тях да избера? Има толкова много пътища в живота – по кой от тях да поема? Има толкова много демони в света, които ме дърпат назад?“
Първата „Утопия“ на Митко Дамов беше посветена на Карл Лагерфелд, втората изригна с началото на пандемията, когато екипът му от „Вог вижън“ лансира творчески синкретизъм и динамика, поръсени с цветна енергия – дантели, бродерии, пайети, декорации, волани, пера, деколтета, воали, басти, волани, флорални мотиви.
Тогава маските върху лицата бяха изрисувани или от тюл с перли върху тях – от „мълчание“, през „невъзможност да се чуваме“, до „отчуждение“. Сега, във финала на своeобразната трилогия, се усещаше бунта на артиста, който не желае да бъде зависим и манипулиран от статуквото и неговите пропагандатори.
Извън социалните послания, прическите, налагани от Митко Дамов са все така атрактивни и актуални – кок, плитки, дискретна асиметрия в класическа палитра. Косите са прибрани заради шапки и други предпазни средства.
