Диригентът
Максим Ешкенази:
Ние
сме като бълхи, които се карат чие е
кучето
Магдалена
ГИГОВА
- Г-н Ешкенази, дойдохте накуцвайки. Вие определено не дирижирате с краката, но как ще издържите един двучасов концерт прав?
- (Смее се.) Ще направим по-кратки версии. Оправям се след операция на крака. Дори издирижирах три концерта в Америка, един от които беше в известния „Кенеди център“ във Вашингтон. Влизам във форма. Докторите не бяха щастливи от прекалените ми пътувания, но всичко върви на добре. Така че концертите няма да са в кратка, а в пълноценна версия.
- Класика под звездите, джаз, фолклор, бийт бокс... Вие ли сте в основата на програмата на „Фортисимо фест“, който започва на 30 август?
- Да, но получавам идеи и от директора на фестивала Ростислава Генчева и брат ми Хари Ешкенази. Тримата правим програмата, но аз вземам решенията.
- Питам, защото е съставена виртуозно, но с намигване.
- Винаги се опитваме да я направим многослойна, за да привлечем по-голям кръг хора. Акцентът е класическата музика, но „намигванията“ са осезаеми.
- А какво ще отговорите на музикалните „пуристи“, които смятат, че класическа музика може да звучи единствено в зала със злато и плюш?
- Откритите концерти не са нещо новоизмислено. Хендел, Хайдн и Моцарт са изпълнявали произведенията си в градините.
- Това ли е начинът да се привлекат и онези, които не слушат класика?
- Това е един от начините. Другият се нарича образование. И затова имаме две образователни програми - „Фортисимо фамилия“ и „Фортисимо в клас“, които се разрастват с главоломни размери благодарение на фондацията „Америка за България“, която подпомага музикалното образование у нас.
- Как реагирате, ако при тези програми срещнете дете с изключителен музикален талант, но учителите му нехаят за него и го тласкат към „по-перспективна“ професия?
- Понякога се получава двустранно. Децата се прибират у дома и започват да разказват какво са научили за музиката. Т.е. децата образоват родителите си. Това е важен елемент. Да не забравяме, че композиторът Игор Стравински е бил адвокат по образование. Така че любовта към музиката се заражда като всяка една любов, но остава за цял живот. Това е и нашата идея. Да дадем шанс на децата и на възрастните да се запознаят с тази музика. Най-силен е ефектът, когато музиката те докосне на живо. А на нашите безплатни концерти на „Фортисимо фест“ тя е от високо качество и добре изпълнена.
- - Значи „Фортисимо в клас“ не е люпилня за музиканти, а по-скоро за меломани. Как ги привличате към музиката?
- Аз съм само шапката, давам насоката. Но истинските просветители са учителите, които ден след ден показват на децата класическите инструменти - цигулка, виола, чело, контрабас, тромпет, флейта... Това са войниците в окопите. Преподавателят отива в часа по музика, донася си флейтата, разказва историята й, показва как звучи и онова, за което най-много настоявах, дава възможност децата да пипнат, да пробват инструмента. Когато си го пробвал, вече знаеш колко е трудно да свириш на него или колко искаш да се научиш. И го уважаваш! Организаторите на „Фортисимо в клас“ Хари Ешкенази и „Фортисимо фамилия“, при която децата са заедно с родителите си - Светлина Терзиева, са като булдози - захапали са програмите и ги държат да не потънат. Те са национални по много градове из страната. Заплануваните за м.г. осем концерта ескалираха до 24. Има глад за образователни концерти в България!
- На концертите със световната шампионка по бийтбокс Печенката миналата година личеше колко се забавлявате, но тя учи оперно пеене, ще я покажете ли в друга светлина?
- О, вече пя ария от „Кармен“ на един от детските концерти. Но Печенката много добре свири на пиано и на един от концертите с Веско Панталеев-Ешкенази тя свиреше и бийтбоксваше едновременно, а той й партнираше с цигулката и правеха танга. Беше голям купон! От Мишо Йосифов секстет се очакват джаз стандарти, но и една обработка от 40-а симфония на Моцарт.
- Личи си, че нямате музикални предразсъдъци.
- И Мишо Йосифов няма. С него сме седели на един чин в музикалното училище. И двамата сме класически образовани. Аз още съм в любимата си класическа сфера, а той мина в джазовата, но може да се справи и с най-сложното симфонично произведение.
- Имам чувството, че фестивалът по някакъв начин отразява вашата нестандартна и разнопосочна личност. Вие сте цигулар и диригент, но и водолаз, рокер, пилотирате самолет и хеликоптер...
- Нали едно време Людмила Живкова искаше да сме „всестранно развити личности“. Всяка личност е много комплицирана, аз просто съм имал възможност да осъществя някои от мечтите си.
- В кое ви е по-големият полет - когато сте в небето, или когато се получи сливане с оркестъра?
- Винаги с оркестъра ми е по-големият полет, защото с пилотирането аз си почивам.
- Казвате, че си почивате и като слушате новини, което ме шокира.
- Когато си отворя очите сутрин, минавам през уебстраниците на световните новинарски медии през телефона си. Така ми започва и така ми завършва денят. Много ме интересува световната политика и какво се случва по планетата. Забелязвам, че целият свят има едни и същи проблеми - на религиозна, расова, политическа и финансова основа. И в повечето случаи се преплитат, абсолютно неразбираемо за мен защо.
- Ако музиката и небето се преплитат като форма на свобода, то какво е формата на несвобода за вас?
- Немузика и нелетене. Цял живот търся какво ме олицетворява и какво ме прави мене си. Конфуций е казал: „Най-тежката битка е битката със себе си“.
- Говорите за цигулката си като за човек...
- Че тя е! За мен тя си има душичка вътре. Хайде да не звуча като луд, но аз си говоря с нея. Всеки знае, че отношението с инструмент, с който прекарваш доста време заедно, е много лично и много специално.
- А с москвича, който карате из София, как си говорите?
- Днес закарах баща ми до болницата с него. Неговият монтьор Румен се занимава и със самолети, така че поддръжката на москвича ми е авиационна.
- На първото издание валя страшен дъжд. Така че от концерт под звездите се превърна в концерт под дъжда, но имаше голям успех. След това „Америка за България“ се намеси и помогна това да стане традиция. Концертите са разделени на три двойки. Акцентът в Бургас на 30 август и във Варна на 1 септември е музиката от електронни игри, която си е чисто оркестрова. Участват Мишо Йосифов секстет, Адриана Николова-Печенката и известният български цигулар Марио Хосен. Тази година имахме конкурс за деца Vitam inspirare - „Да вдъхнеш живот“, и победителите получиха изработени в Амстердам копия на цигулката на братовчед ми Веско Ешкенази „Страдивариус дел Джезу“. Ще свирят двама от лауреатите - братята Мартин и Александър Зайранови, на 14 и на 12 години. Няма да ви издам тайната напълно, само ще загатна, че за увертюрата „1812“ на Чайковски сме повикали и малко артилерия.
- Фойерверки ли ще има?
- Не, не заря, а баш артилерия! В Русе на 5 септември и във Велико Търново на 7-и солист е Светлин Русев. Той е на световно ниво, невероятно виртуозен и прекрасен цигулар. И е от Русе. В тези концерти акцентът е във фолклорния елемент, привнесен от Нели и Георги Андрееви. Ще има изпълнения на гъдулка...
- Ама чист фолклор или Густав Малер на гъдулка?
- (Смее се.) Не е нито Густав Малер, нито чист фолклор, а преработени от Георги Андреев народни песни за гъдулка и глас. Едно от произведенията - „Евридика“, е написано от него специално за „Фортисимо фест“. Светлин Русев и Нели Андреева - цигулка и глас по народни мотиви, е наистина много красиво. За концертите в София (13 септември) и в Пловдив (15 септември) също сме измислили „закачка“. Солист ще е известният пианист Людмил Ангелов, който е от Пловдив. А да изкараш пиано на открита сцена, е много трудно. Отново победителите в конкурса „Да вдъхнеш живот“ - Кристина Георгиева и братя Зайранови, ще свирят, за да си покажат новите цигулки. И... елементът на изненадата - Валентин Ганев. Всички ме питат дали ще свири на контрабас (актьорът спечели много овации и награди с моноспектакъла си „Контрабасът“ по Патрик Зюскинд (в Народния театър - б.а.). Е, в това, което ще прави, е изненадата!
- Когато каните световни музиканти за концертите под звездите, какво им казвате? „Елате да си достави удоволствие“ или „Елате, ще има предизвикателство“?
- И двете! Предизвикателство и удоволствие, защото се опитваме да смесим два жанра, които не са лесно смесяеми. На Валентин Ганев казах: „Едно време трубадурите са правели всичко - свирили са, пеели са, жонглирали са, рецитирали са. Ние сега толкова сме се специализирали, че се губи емоцията. Хайде да направим нещо, което ще бъде интересно.“ Концертите ще завършват с филмова музика от „Извънземното“, „Джурасик парк“, „Мисията невъзможна“, „Джеймс Бонд“ и „Пианистът“. В един момент в него звучи балада от Шопен...
- Предпочитаният автор на Людмил Ангелов...
- Това беше идеята! Замисълът на концерта е да кажем: „Всички сме българи! Дайте да не се караме толкова по политически и всякакви други причини. Защото сме като две бълхи, които се карат на кого е кучето.“ И... ще видите как концертът ще завърши в този контекст. Изкуството е една възможност да променя обществото към по-добро.
- Какъв е този странен уред, подобен на кръстачка за коледна елха с перки, който носите?
- Нарича се квадрокоптер. Сам съм го сглобил. Това е съвсем малък модел, управлява се дистанционно и се командва с компютър. На него закачам камера и той снима концертите ми от високо. Смятам, че това е бъдещето на авиацията.
- Мислите ли вече за петото издание на „Фортисимо фест“?
- Доста напред сме с плановете за следващата година, особено що се отнася до солистите. Замислили сме и нова образователна програма, но няма да кажа нищо повече, защото още е в ембрионален вид. Целта ми винаги е била и концертите, и образователните програми да не са само в София. С новото си начинание ще покрием абсолютно цялата страна!
