Магдалена ГИГОВА
Група японци се изсипват организирано от автобуса пред съответната световна забележителност, щракат като обезумели с фотоапаратите си и когато се убедят, че са я отснели от всички ъгли, се мятат на автобуса до следващата подточка от програмата си. Ако имате повече от пет часа престой в столицата на Катар - Доха, може да приложите към града японския подход, за да го разгледате. А при експанзията на катарските авиолинии, които летят от полюс до полюс, все някога ще ви се случи. Важното е да си осигурите транзитна виза, а ако обичате да играете на сигурно - да си поръчате гид и кола по интернет. Така ще ви остане време за обиколка из архитектурното чудо, защото от летището до града са само 15 минути.Колкото и гигантски да са небостъргачите обаче, Доха внушава неуловима атмосфера на уют и древна история. Е, в Катар 200-те милиарда долара брутен вътрешен продукт определено успяват да компенсират немилостивата природа. В столицата, чието второ име е Ад-Доура, супермодерното сити съседства с исторически квартали, заобиколени от палмови алеи и широки булеварди. Също както високотехнологичните яхти се разминават в залива с традиционните платноходки дау, които продължават да се строят без употребата на нито един пирон, а формата им не се е променила от IV век, когато Синдбад Морякът е стигнал с такава лодка чак до Индонезия. Защото територията на днешен Катар - 11,4 кв. км, е една от люлките на цивилизацията. Този отрязък на Персийския залив се споменава от Птолемей през II век сл.Хр. През новата ера тук се появяват арабските племена, през VII век Катар е част от Арабския халифат. През XVI век е завладян от португалците, после става част от Османската империя, минава под британско владичество, за да стане независима държава чак през 1971 година. 80 на сто от населението от близо 2 млн. души живеят в столицата Доха. А там едва 30 процента са местни. Останалите работят за тях. Коренното население си личи по дома - катарците обитават къщи с басейни, наемните работници - от обикновена стая в общежитие до апартамент на цял етаж в луксозен блок в зависимост от поста, който заемат. Просперитетът на държавата определено се дължи на факта, че под пясъците на Катар дремят 15% от световните залежи на газ и несметни количества нефт. За разлика от водата, която в миналото се е събирала в долчинки при случайни валежи, а сега изцяло идва от морето. Милиони литри дневно се пречистват за пиене, за миене, за напояване на тучните зелени ливади и за освежаващите водоскоци на всеки ъгъл. Една бутилка вода струва два катарски риала, колкото един галон бензин. В Катар вече никой не се гмурка за перли, а за скариди ходят внесени от странство рибари. Извън Доха има няколко града, скупчени главно около нефтени и газови находища. Докато столицата се е превърнала в търговски и финансов център, където всеки ден се издига нещо ново, а архитекти от световна величина смятат за висш комплимент да бъдат наети за построяването на поредната приумица от метал и стъкло с помощта на китайски, непалски и филипински работници.
Ако се случите в Доха по вечерно време, изгледът от Музея за ислямско изкуство към търговското сърце на града през залива е достоен за всяка пощенска картичка. А вие и фотоапаратът ви се оказвате в своеборазен „сандвич“ между творбите на двама прочути архитекти - Жан Нувел и Ай Ем Пий.
Пред очите ви е яйцевидната „Бурж Доха“ (бурж на арабски означава кула) на Жан Нувел, френския творец, носител на наградата „Прицкер“ (архитектурен еквивалент на „Оскар“). Той е издигнал същите по форма, но различни по изпълнение постройки в Барселона и Лондон. Тукашната обаче напомня типичните за Доха гигантски гълъбарници, но е изработена сякаш от характерния за местните сребрари филигран. Нощем светлината сякаш пълзи по сградата и тя е ту златиста, ту оранжева, ту призрачно бяла. А конструкцията е създадена да понася безпрепятствено 50-градусовата жега.
Зад гърба ви остава Музеят за ислямско изкуство. Той пък е създаден от друг носител на „Прицкер“ - китаеца Ай Ем Пий, прочул се със стъклената пирамида пред Лувъра. За да сътвори сградата през 2008 г., 91-годишният архитект с месеци обикаля Египет, Испания, Индия, Сирия и Тунис, за да научи повече за исляма като религия и архитектура, преди да проектира музея в Доха. Мястото, определено за сградата, не му харесало и по заръка на Ай Ем Пий катарците създали изкуствен остров в залива Корниш.
Макар отвън Музеят за ислямско изкуство да прилича на случайно нахвърляни кубове, архитектът е закодирал в тях косия женски поглед зад фереджето в извивките на прозорците. Някои намират експозицията за скучна, но вътре определено витае мистична атмосфера, породена от дърворезбите от старинни джамии, древни преписи на Корана, молитвени килими, скъпоценни ковчежета за реликви... Най-ценните експонати са на повече от 1400 години.
Сградата е осветена като произведение на изкуството и по хлад (разбирайте в малките часове на нощта) десетки жители на Доха идват с огромните си джипове в подножието на музея, разстилат одеяла и пиейки чай, наблюдават светлините на града. Поначало обиколката по крайбрежната алея „Корниш“, пеша или с кола, ще ви напълни очите с красота, а ушите - с шепота на палмите в парка и звънкия смях на водоскоците. Чак ако се вгледате внимателно, ще забележите, че всяко дърво си има свое лично кранче, от което почти невидим индиец призори пуска необходимата доза вода. Ненапразно катарците смятат „Корниш“ за най-красивото място в страните от Персийския залив.
На срещуположната страна са дворецът на шейха и Ислямският информационен център. Мястото, където управникът на Катар ходи на работа, е величествена колониална постройка в арабски стил, докато центърът прилича повече на стилизиран рапан със серпантинестата си архитектура.
Друго завладяващо място е амфитеатърът „Катара“ под открито небе, защото тук всяка капка дъжд се смята за изключително събитие. Каменната зала има 5000 места, а акустиката й е толкова съвършена, че дори да шепнете, ще ви чуят до последните редове. Тук се провежда Катарският филмов фестивал, по чийто червен килим минават всички световни звезди, гостуват най-именитите оперни певци, а по време на Катар оупън най-добрите тенисисти си оспорват милионния награден фонд... на свещи. Всеки от петхилядната публика намира светилник под столчето си и го запалва, за да придаде допълнително атмосфера на напрегната игра.
Националният музей на Катар е разположен в двореца, където от 1931 до 1951 г. е живял шейхът Абдалла Бин-Мохамед. Той се гордее с огромен аквариум на две нива. В горната му част са представени обитателите на крайбрежната зона, а в долната е събрано цялото многообразие от водния свят на Персийския залив. Не липсват дори гигантските морски костенурки, които вече са на изчезване. Любопитни са свидетелствата за арабските експедиции от времето на Великите географски открития, когато европейците са търсели пътя към Индия. Особено интересни са астрономическите начини за навигация на древните мореплаватели.
Всяко мъжко сърце обаче ще трепне пред сбирката от оръжия, основна част от която е частната колекция на шейха с уникални арабски саби и ножове, украсени със скъпоценни камъни. Експозицията е оценена на 50 млн. долара.
Усуканата като факел кула „Еспайър“ е една от забележителностите на комплекса Спортс сити. На 36-те й етажа (при височина от 318 м) са разположени не само офиси, ами Музей на спорта, петзвезден хотел и басейн. Кулата „Еспайър“ е символ на Азиатските игри през 2006 г. и олимпийският огън, който бил запален в нея, можел да бъде видян от всяко кътче на Доха. Засега само гадаем какво ще построят катарците за световното по футбол през 2022 г. Те вече са започнали и нямат пролем с парите.
А ако си мислите че, „Ал джазира“ е просто арабската Си Ен Ен, се лъжете. Телевизията представлява огромен комплекс от сградите на поне десетина канала, обграден със сериозна ограда.
Бръснещият ви тъгъдък из Доха ще постигне два ефекта - или ще ви накара да се върнете отново за втора доза катарски шик, или ще решите, че сте видели всичко. Но и в двата случая ще ви е приятно. По японски.
За Мондиал 2022
Петте стадиона за мачове от световното първенство през 2022 г. в Катар са по проект на Алберт Спеер в традиционен за Доха стил. Всеки от тях се отличава с характерен елемент. Съоръженията са така проектирани, че да се използва изобилното слънце чрез фотосоларни технологии, които ще осигуряват необходимата за фукционирането на стадиона енергия. С технологии за контрол на климата температурата на стадиона ще бъде 28 градуса независимо от жегите. Това ще превърне Световното първенство през 2022 г. в първото с контролирана температура. Катар се ангажира да построи система от метро и автобусен превоз между стадионите, като феновете ще могат да посещават повече мачове, без да сменят хотелите.
Размахът на строителството в Доха личи и в строежа на изкуствения остров на стойност 2,5 млрд. долара. 320 ха с изложбени зали, музеи, театри, хотели, ресторанти и много луксозни магазини на всички световни марки. Островът се казва „Перлата на Персийския залив“ и има формата на бисерно колие с диаманти - 7600 жилища в двадесет и една 20-етажни кули за 30 000 обитатели плюс 410 градски къщи и вили. Ще бъде окончателно готов за Мондиала.
