Максим Минчев за девети път повежда читателя към далечни земи
Шефът на БТА представи новата си книга "Дюна 45"
На бляскава премиера в галерия "Сан Стефано" Максим Минчев
представи най-новата си книга: „Дюна 45” (издателство „Хермес”, 2018).
Тя е третата книга от поредицата „Пътешествия с Максим”. Пренася ни в
Намибия, „първата Намибия, защото вече си обещах да се върна, за да видя това,
което съм пропуснал първия път”. Първите две книги от поредицата на Максим
Минчев също са посветени на Африка: „Alo Boo Safari” е за Кения, Танзания и
Занзибар, а „Търсачи на миражи” – за Кабо Верде, Белиз, Бутан и Палау.
Минчев е автор на общо 9 книги с пътеписи. Увлекателният разказ, искрящото
чувство за хумор и прекрасните авторски фотографии са запазена марка на всяка
от тях.
В препълнената с журналисти, хора на изкуството, държавници, учени,
колеги и приятели на Максим Минчев, галерия, авторът представи и над 80
фотографии на деца, които е снимал при пътешествията си в над 100 държави от
целия свят. Куратор на изложбата е Иво Хаджимишев. За книгата и изложбата
говориха спътниците на Максим Минчев в намибийското пътешествие, "живите
пътеводители" в неговото приключение: Михаил Михайлов, почетен консул на
България в Намибия и атлантикът Соломон Паси.
Сред гостите бяха академик Антон
Дончев, доц. Георги Лозанов, посланици и др.
Редакторите на "Дюна 45" Стойо Вартоломеев и Георги Милков
изразиха надежда, че Максим Минчев ще ни зарадва скоро и с нова книга, този
път, може би, посветена на България. „Дюна 45” най-общо е книга за
любовта. За любовта към пътешествията, магията на Африка, към залезите,
изгревите, хората и дюните на пустинята Намиб. За любовта към приятелите, без
които нито едно пътешествие не би имало същия заряд - приятелите, с които
тръгваш на път и които откриваш по пътя.
И за любовта към Натали - съпругата,
музата, спътницата, с която авторът на книгата Максим Минчев е обиколил света:
„След още два километра достигнахме истинското сърце на великата пустиня Намиб.
Мъртвото езеро в долината Deadvlei …
По-късно с Натали единодушно го включихме
в нашите персонални чудеса на света. Каньонът Петра в Йордания. Хилядите будистки
пагоди в Баган, Бирма. Падащите води на Игуасу в Южна Америка. Оризовите тераси
и Шоколадовите хълмове във Филипините. Кораловите рифове в Червено море.
Кратерът Нгоронгоро в Танзания. Застиналите каменни исполини в турската
Кападокия. Дюна Бланка в Западна Сахара.
Сватбите на реките Рио Гранде и
Амазонка в Бразилия. Архипелагът Ха Лонг във Виетнам. Планинските конуси в
Гуйлин, Китай. Подпиращият небето осемхилядник Анапурна в Непал. Вечно димящият
вулкан Момотомбо в Никарагуа.”
