Едис Пала с две поредни победи срещу Благой Георгиев

 

Едис Пала с две поредни победи срещу Благой Георгиев

Очертаващите се като двамата лидери в племената в „Сървайвър“ Благой Георгиев и Едис Пала, премериха сили за пореден път в сериозните битки за тотема за племенен имунитет и спасяването от номинации на последвалите съвети.

И ако досега се случваше така, че дизайнерът падаше от игрите си с футболиста, то този път се получи точно обратното и всички бяха смаяни от бързината на кадъра на сините. В понеделник двамата се изправиха в състезание със сериозно кално трасе, където бързината на Едис и ловкостта му при целенето с топка дадоха поредната точка в архива на Сините, които биха Червените с категоричните 5:1.

 „Беше по-бърз от Благо по цялото трасе. Не съм виждал това до този момент!“, отбеляза след играта впечатления водещ Ваня Джаферович и попита Едис: „Какво е чувството да биеш Благо?“

Модният гуру не скри, че много е искал този реванш и ето, че е дошъл момента да го получи. „Признавам си, много исках да го бия този Благо. Защото само играем заедно и все ме бие, и бие. И аз като един виден представител на зодия Овен си казвах: „Този Благо кога ще го бия?!“ Калната баня си е моята баня, тези трасета са ми любими“, не скри увереността си в победата в играта Пала.

„Но беше наистина перфектен!“, подкрепи го Джаферович. Най-интересното обаче беше, че и на следващия ден при още по-тежка и силова битка, Едис Пала отонво отмъкна победата срещу футболиста. Дизайнерът беше като машина в дърпането на колесница, а целенето с колове изобщо не го запъна.

Благой Георгиев: Не татуирайте Исус върху грешното си тяло

Футболистът Благой Георгиев по телефона от Кисловодск:

Не татуирайте Исус върху грешното си тяло

Основната ми професия е "баща", футболът ми е хобито

Магдалена ГИГОВА

Благой Георгиев е сред най-одумваните футболисти - от татуировките и прякора му Джизъса до жените и увлечението му по модата. И макар от 2009 г. бившият капитан на „Славия“ да играе в „Терек“ - Грозни, той успява да „произведе“ новини и от разстояние. Този път вестта е, че ще строи църква в Кисловодск и ще инвестира в денс клуб у нас. И тази икономическа дейност тече паралелно с кампанията за подкрепа на Стилиян Петров, който се бори с рака в Англия. „Преса“ излови 30-годишния полузащитник по телефона между две тренировки.

 

 

- Благо, последните новини около теб са, че ще правиш църква в Кисловодск и ще откриваш музикален клуб в България...

- За църквата е вярно, за клуба - не. Просто засега в живота ми има само футбол и нямам намерение да инвестирам в никакъв бизнес. Направил съм два параклиса в България - в Суходол „Свети Николай Чудотворец“ и в Горна баня „Свети Георги Победоносец“, и ми се прииска да построя нещо по-голямо.

- Добре, решил си храмът да е там, където играеш футбол, но защо в Кисловодск, а не в Грозни, откъдето е отборът ти? Може би понеже в Чечения повечето са мюсюлмани?

- Не е така. В Грозни има много голяма църква. Избрах Кисловодск, защото с половинката ми Христина и дъщеричката ми Йоана живеем тук.

- На името на кой светец си решил да я посветиш?

- Все още не съм решил, ще се съветвам с моя духовен наставник.

- Той в Русия ли живее?

- Не, в България е. Преди беше в Русия, пратеник на нашата църква. Всеки ден говоря с него по телефона. Никога не вземам решение, без да съм се посъветвал.

- Само с твои пари ли ще издигнеш църквата, или си намерили съмишленици?

- Намерил съм приятели, хора. Ще участвам, разбира се, с мои пари.

- Вече се мълви, че като построиш за няколко месеца църквата, двамата с Христина ще се венчаете в нея.

- Може да приказват каквото си искат. Непрекъснато го правят зад гърба ми. Е, аз за Христина съм се оженил отдавна. Заедно сме вече 8 години, така че любовта ни е проверена, макар да мина през доста перипетии. Така че нямаме нужда от специални документи, за да бъдем щастливи. (Връзката на футболиста и гимнастичката бе раздрана, когато бившият национал заряза бременната от него Христина и се гмурна в кратка, но разтърсваща любов с фолк певицата Лияна - б.а.)

- Кой ти измисли прякора Джизъса? Само заради татуировката на Христос ли е, или има нещо по-дълбоко в него?

- Много се чудя кой го измисли и винаги искам да апелирам да не спекулират с името Господне. Исус е само един, Не бива да се принизява по този начин. Смятам, че вярата в Бога трябва да е по-дискретна, приглушена, духовна, вътре в теб, а не да се демонстрира.

- Кога намери Господ? Вероятно не си възпитаван толкова строго религиозно?

- Родителите ми бяха набожни, но не прекалено. Вярващ съм, откакто се осъзнах като човек. Когато навърших 15-16, започнах да се интересувам, да чета, да ходя на църква. Дори си купих учебници и исках да кандидатствам богословие. Когато приключа в футбола, мога и да го направя. Иначе наистина съм отдаден на вярата си.

Не правя секс по време на пости. А тях ги спазвам толкова стриктно, че си имам неприятности с треньорите. Те уважават моята вяра, но постите пречат на тренировъчния процес.

- Даваш ли 10% от приходите си за благотворителност, както повелява Библията?

- Оставям доста пари всеки път, когато ходя на църква, така че сигурно давам доста повече. Като си говорим за религията, хората ще кажат, че се правя на много праведен. Не искам да парадирам с това. Но без вяра не виждам кой човек би могъл да оцелее. Като отидеш в един манастир, видиш нещата там, и после се върнеш и видиш тук какво става... Обществото не е тръгнало на добре.

- Всичките ти татуировки са на религиозна тематика и заради тях ти викат „ходещия иконостас“. Колко станаха на брой?

- Нямам никаква представа. Когато станаха 24, престанах да ги броя.

- Как решаваш какво да си татуираш?

- Трябва да го почувствам, нещо да докосне душата ми, да ме развълнува. Решавам и го правя - светци, молитви, кръстове... Дошло ми е отвътре, направил съм ги. Всеки татус е свързан с важен период от живота ми или някакво прозрение. На лявото ми рамо е написано „Отче наш“ - калиграфски на старобългарски. Над него е „Господи помилуй“. На гърба ми има разпятие, фрагменти от Светото писание. Има и образи на двама светци - свети Николай и свети Висарион. Той е руски, а не български. На дясното рамо е Исус.

Искам да се обърна към тези, които обичат татуировките - всички сме грешни. Не слагайте Исус на грешното си тяло. Много сбърках, когато я направих. Не осъзнавах какъв грях върша.

- На дъщеря си Йоанна говориш ли й за Господ, или смяташ, че е още малка?

- Йоанна е малка все още, но вече се кръсти съвсем точно, и то с правилната ръка. Направо ми стопли сърцето, когато я видях. Никой не я е учил, но тя ме е гледала и ме имитира. Няма такова чувство като онова, когато я видях за първи път да го прави!

- Как като християнин помагаш на Стилиян Петров? Чувате ли се? Как се чувства той?

- За да разберете как се чувства, му се обадете. Аз не мога да говоря от негово име. Чуваме се, но гледам да не е много често, за да не му досаждам. Звъннах му преди две седмици. Подкрепата си изразих не само аз, а и целият отбор на „Терек“. Записахме всички футболисти как му пожелават здраве, всеки на своя език. Изпратихме го на Стилиян и го качихме в интернет.

- Вярно ли е, че Рамзан Кадиров, собственикът на „Терек“, отбора ти в Грозни, притежава частен зоопарк с тигри и лъвове, по поляните му се разхождат лами и има лична джамия?

- Той е президент на Чечения и може да има каквото си поиска. Някои футболисти са ги виждали, други - не. Но има качени клипчета в интернет, така че може да ги види всеки.

- Кадиров ли ти подари самолета?

- Да, той има самолет!

- Нееее, четох някъде че ти имаш - подарък от него.

- Това е пълна глупост. Отборът има самолет, не аз.

- Каква е истината тогава за твоя автомобилен парк?

- Какъв парк?! Имам толкова коли, колкото са ми нужни. Нормално. Това са легенди и спекулации. Щастлив съм, че съотборниците ми ме избраха за капитан, че г-н Кадиров оценява труда ми. Не се срещам често с него, но той дава мило и драго за отбора.

- Ти си типичен представител на метросексуалния мъж тип Бекъм, но в България все още гледат с ирония на мъжете, които спазват модните тенденции и се грижат за външността си? Как парираш насмешките?

- Аз им се надсмивам, не те над мене. А и не е вярно, че съм само аз. Много мъже вече се грижат за външността си и следят модните тенденции. Суетата е грях, но нека това да ми е прегрешението.

- Разкажи как живеете с Христина и дъщеричката си Йоана в Кисловодск, как се забавлявате и къде прекарвате свободното си време?

- Кисловодск е курортен град, но там сякаш времето е спряло преди 50 години. От тренировка веднага се прибирам у дома и прекарвам всяка минута от свободното си време с дъщеричката си. Понякога с нея хабя повече енергия, отколкото на тренировките - тича нагоре-надолу. Няма по-хубаво от това да си баща. Струва ми се, че по професия съм „татко“, а футболът ми е хобито. Разбира се, излизаме, забавляваме се с приятели.

- Няма ли да удвоиш професионалната си заетост. Питам те работите ли с Христина за второ дете?

- Това е Божа работа, когато стане, ще му се радваме и ще го обичаме. Не искам да говоря предварително.

- Задълго беше наложил медийно ембарго и не говореше с журналисти. Нима не е по-добре да разкажеш твоята гледна точка, вместо да се ядосваш на спекулации?

- Много се бях ядосал заради клюките за жената и детето ми. После осъзнах, че това ви е работата. И при журналистите е като при футболистите - някои си я вършат честно и талантливо, други - не.

- От дистанцията на времето как ще коментираш толкова обсъжданата си връзка с Лияна? Какво беше тя - страст, заблуда, временно умопомрачение?

- Това беше грешка. Не искам да говоря нищо по този въпрос. Това е затворена страница.

- Възнамеряваш ли да се върнеш в националния отбор? Обаждал ли ти се е Любо Пенев?

- Аз напуснах националния отбор окончателно. Никой не ми се е обаждал, въпреки, че с Любо Пенев бяхме много добри приятели. Повече ме е яд, че не вика Мартин Петров, от което отборът губи. Но Любо е старши треньор, той си знае.

- Каза, че не смяташ да живееш със семейството си в България.

- Става дума само за времето, докато съм футболист. Ще бъда със семейството си там, където са ми ангажиментите. Иначе България е моята родина, там са близките и приятелите ми. Бог да ни помага!