Ако сред 76-те провинции на Тайланд имаше конкурс за красота, Краби щеше да грабне короната

Special thanks to Qatar airways

Ако не сте чували за Краби, не унивайте.  Грешката не е във вашата обща култура. Просто този вълнуващо красив архипелаг е добре пазената тайна на Тайланд. Но само за българите и то досега.  Откакто не е необходимо да сменяте най-малко три полета, за да стигнете до Андаманско море,  раят вече е достъпен по оста София-Доха-Краби.

Какво му е различното на това късче земя в южната част на Тайланд? Недокоснатата от хищната паст на цивилизацията природа, отношението на местните към опазването й и ласкавият покой, на който може да се радвате без смущаващия секс туризъм, с който свързваме Страната на усмивките.

В Краби гората целува морето, островите напомнят причудливи великденски яйца, бучнати в тюркоазените води, а всяка снимка прилича на онези скрийнсейвъри , които гледаме в мрачен зимен ден, за да се разведрим.   Е, там през цялото време  не можете да свалите усмивката от лицето си.  Неслучайно филмът „Плажът” с Леонардо ди Каприо е сниман там.

Ако сред 76-те провинции на Тайланд имаше конкурс за красота, Краби безапелационно щеше да грабне короната. Тя може да се похвали с около 150 острова, край които плуват над 280 годни за консумация риби.  Вечерята ви винаги е на една ръка разстояние. Голяма част от островите в провинция Краби в миналото са били убежища на пирати. А днес стотици кораби от всякакъв калибър разхождат почитатели на плажния туризъм – всяка ивица пясък има някакво „възелче”, с което да направи впечатление. От безкрайни коралови плантации, над които да прекарате часове в плавници и шнорхел до кокетни ресторантчета, в които да изпиете по някой местен коктейл като „Май Тай” или потайландчен микс като „Тайпириня”.

Освен, че на Краби тук има останки от древна цивилизация на 37 000 години, тук  изобилстват националните паркове със съхранена природа, минерални извори в гората и старинни храмове.

Представете си копринен плаж без нито един чадър, шезлонг или бетонирано капанче, маскирано като „временна постройка”. Разбира се, има къде да полегнете, но всичко е разположено под клоните на дърветата. Пясъкът е безкраен, искрящо бял и примамлив. Когато човек види снимка от Краби си казва „Тук е играл сериозен фотошоп”.  Не може водата да има толкова смарагдов цвят”.  Е, може! Сигурно затова там изобилстват природни забележителности с  прилагателното „изумруден”  в името си.  Ако искате истинско приключение с щипка издайнически страх,  качвайте се на корабчето до Изумрудената пещера.  

След плисъкът на слънчевите лъчи ви очакват 80 метра в почти пълен мрак, нарушаван единствено от „челника” – малка лампа на главата на водача. Всички, дори онези дето се правят на големи плувци,  са със спасителни жилетки и плахо напредват с неорганизирани движения из мастилената тъмнина на незнайно колко дълбоката пещера. Но пък наградата си я бива.  От страховитата пещера излизате на  миниатюрен плаж, заобиколен от остри зъбери, в който се чувствате като Робинзон на необитаем остров, а изумруденото око на парчето море намига лукаво.

Почитателите на екстремните спортове могат да си подарят катерене по скали – освен с възможностите за гмуркане Краби е известен като любимо място на катерачите. А средно тренираните кашкавал-туристи ще изпитат волята си с 1237-те стъпала до храма Тайгър кейв. На пръв поглед не изглеждат чак толкова драматично, докато не осъзнаете, че са построени в „неравноделен ритъм” и едно стъпало може да е 40 см, друго – 50, но задължително са почти отвесни. Гледката отгоре, обаче, си заслужава всички усилия.

В столицата Краби не липсват места за шумни партита, но те далеч не са толкова много колкото на Пукет. Тук е мястото за тотална почивка, за отдих с деца или с любим човек. Някои хотели са построени на безлюден остров, до който и персоналът, и продуктите пристигат с лодка, а никой не може да избяга, без да си плати сметката.  Други пък се намират в огромни паркове от десетки хектари със собствени плажове. Въпреки желанието да се препитават с  туризъм, местните хора са приели закон за забрана на строителство над три етажа, на доста от островите автомобилите са забранени, а  взимането дори на едно коралче, изхвърлено от вълните на плажа се наказва с глоба, защото след  век то ще се превърне в пясък.

Ако искате да се потопите в  чара на местната музика и храна, гмурнете се в нощния пазар. Над почернели мангали и скари с дървени въглища къкрят и цвърчат незнайни, но ароматни и пикантни гозби.  Като хоругви си веят парчета плат с източни мотиви, дечица от музикална школа изкарват допълнение към стипендиите си с народни мелодии, жонгльор с огън превръща факлите в ръцете си в рисунки, петгодишна кукла изпълнява местни танци с изкусни движения на ръцете….

В Тайланд има един начин да се справите с мускулната треска от обикалянето и той се нарича „масаж”. Казват, че бил версия  на мързеливата йога, но когато кротка на вид женица направи опит да върже лявата ви ръка за десния си крак на гърба, разбирате че мързелът може да е болезнен, но ефективен.