Христо Мутафчиев, Деян Донков, Весела Бабинова, Велислав Павлов, Йоана Буковска, Валентин Ганев, Лили Гелева, Лилия Маравиля, Владимир Пенев, Бойка Велкова, Иван Бърнев, Свежен Младенов с он-лайн монолози от велики театрални пиеси
Атракция.бг ви кани да се присъедините към символична акция за спасяване на духа. Каним ви да чуете фрагменти от емблематични пиеси, изпълнени от едни от най-талантливите български актьори.
Нека те са повод за размисъл, вглеждане в себе си и извън себе си. И заедно да превърнем монолога, тази толкова експресивна драматургична форма, от разговор със себе си в диалог с другия, другите.
Тези дни светът е един организъм. Над всички ни тегне една и съща заплаха – без оглед на раса, религия, пол, националност, политическа, икономическа и ценностна ориентация.
Съзнаваме сложността на създалото се положение в резултат от разпространението на Covid-19, но оставаме оптимисти и вярваме, че в близките дни и месеци с общи усилия опасността ще бъде овладяна. Вярваме и в друго – че сега, повече от всякога, са необходими единодействие, съпричастност и грижа за ближния.
Избрахме да застанем зад каузата на изкуството и културата, които преживяват нелеки дни далеч от своята публика, докато полагат огромни, свръхмерни усилия да ни припомнят ежедневно колко е важно да останем човеци.
Защото езикът на творчеството сее съчувствие и емпатия, а не разцепление, и в момента е насъщен като хляба.
Деян Донков („В очакване на Годо“), Весела Бабинова („Пияните“), Велислав Павлов („Интервюта с душата“), Йоана Буковска („Променяне“), Валентин Ганев („Копенхаген“), Лили Гелева („Три сестри“), Христо Мутафчиев („Духът на поета“), Лилия Маравиля („Театър, любов моя“), Владимир Пенев („Пияните“), Бойка Велкова („Пътят на Афродита“), Иван Бърнев („Пияните“), Свежен Младенов („Любовни писма“) представят монолози от велики театрални пиеси в You Tube.
Казват, че и най-невъобразимите частици като вирусите и атомите издават звук, когато се удрят в нещата. Звукът на нещо, което убива, без да вдига шум. Само от нас зависи дали ще позволим на този звук да ни оглуши, да изтреби сетивата ни.
Ако човекът е мярка за всички неща, то нека не позволим да вземат връх онези от тях, които ни раздалечават, обезсърчават, раняват, отчайват. Нека не позволим на болката и страха да задавят стремежите ни. Да обезкървят мечтите ни. Да обезсмислят биографиите ни.
