Филмът „Осъдени души“ закрива фестивала „30 вечери с 30 класики“

 

Филмът „Осъдени души“ закрива фестивала „30 вечери с 30 класики“

Специален гост на заключителната прожекция ще бъде операторът Христо Тотев

На 15 декември, петък, от 18:00 часа във филмотечно кино “Одеон” е заключителната прожекция на фестивала за българско класическо кино „30 вечери с 30 класики“.

Вечерта е посветенa на „Осъдени души“ и на оператора Христо Тотев. Зрителите ще имат възможност да се срещнат с него и да научат любопитни факти за актьорите и  снимачния процес. Гости в залата ще бъдат и представители на творческите екипи на всички 30 филма от поредицата.

Филмът „Осъдени души“ закрива фестивала „30 вечери с 30 класики“ – Христо Тотев

Фестивалът „30 вечери с 30 класики“ е по идея на дружеството за колективно управление на авторски права Филмаутор по случай неговата 30-годишнина. Всички филми се излъчват в техния оригинален формат – на лента.

„Осъдени души“ е сред най-награждаваните български филм от колекцията златно българско кино.  Премиерата на филма се състои на 17 октомври 1975, като до края на 1977 е гледан от 3 127 535 зрители.

Режисьор и сценарист е Въло Радев, по романа „Осъдени души“ на Димитър Димов, музика – Митко Щерев, художник Константин Джидров. Участват актьорите Едит Солай, Ян Енглерт, Руси Чанев, Вълчо Камарашев, Мариана Димитров, Силвия Рангелова, Светоплуг Матиаш, Румен Костадинов. Филмът е заснет в България, Чехословакия, Унгария и Югославия.

В хотелска стая в Мадрид разговарят английската аристократка Фани Хорн и испанецът Луис Ередия. След поредната криза жената приема доза наркотик. В опияненото й съзнание изплува споменът за миналото.

В малък хан по пътя за Толедо, за където тя пътува с приятелите си, французинът Жак Мюрие – лекар, останал без средства, и американците Джорд Уинки и Клара, тя среща за първи път отец Ередия – монах от йезуитския орден на Игнасио де Лайола (брат на Луис Ередия, потомци на стар испански род).

Става сбиване, предизвикано от Джордж. Боят е прекратен от комисаря Дамиан и хората му. Чужденците са изправени пред съд. След произнасяне на присъдата компанията се разпада. Джордж е освободен и заминава с Клара за Португалия, а Фани и Жак остават в Испания.

Фани Хорн иска на всяка цена да се срещне с отец Ередия, в когото се е влюбила от пръв поглед. Тя го открива в колежа на ордена, превърнат в болница. Ередия е и лекар. Той й казва, че заминава за Пеня Ронда – огнище на епидемия от тиф. Фани решава да замине за там. С нея тръгва и Жак, който я обича и не може да я изостави.

Ередия ги посреща с брат Доминго и брат Оливарес. Опитва се да ги отпрати, тъй като разбира истинските подбуди на Фани Хорн. След като не успява, той ги убеждава да отидат в Пеня Брава. Работата е изтощителна – всекидневно са изправени пред лицето на смъртта, умират деца.

За да издържи на напрежението, Фани започва да си прави инжекции морфин. При едно отсъствие на Жак, Ередия посещава Фани. Той също не е безразличен към нея и си позволява да я целуне в момент на слабост. Това е голям грях, който трябва да се изкупи със самобичуване.

Работата в болницата на йезуитите не върви добре – лекарствата привършват. Жак се заразява от тиф и умира. Ередия обяснява на Фани голямата любов, която изпитва към нея против волята и разума си. Брат Доминго избягва при републиканците. Той е заловен и заедно с Дамиан и други бойци е осъден на смърт.

Фани се застъпва за него, но разбира, че единственият човек, който може да го спаси, е този който, е искал смъртната присъда – отец Ередия. Излишната жестокост я потриса. Когато се връща в Пеня Ронда, Фани се среща с Ередия и иска обяснение. Отчаяна от фанатичната му вяра в бога, тя е в абсолютна безизходица….

Филмът е носител на първа награда „Златен медал“ – наградата за мъжка роля на Ян Енглерт на МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975. Получава наградата на СБФД за режисура на Въло Радев през 1975.

Отличен е с награда за режисура на ФБФ „Златната роза“, (Варна, 1976); награда за операторска работа на ФБФ „Златната роза“, (Варна, 1976); награда на СБХ на Константин Джидров на ФБФ „Златната роза“, (Варна, 1976); почетен диплом на МКФ, (Техеран, Иран, 1976).