Сватба по древен ритуал на маите – без кучешко печено

 

На полуостров Юкатан са възстановили старинната венчавка по фрески и спомени на конкистадори

Да се ожениш бос по древен ритуал на маите, да хапнеш салата от кактус, да пийнеш „Маргарита” под светещи кратунки, да танцуваш с жив ацтека …

Това можеш само в Мексико!

Разбира се, всички атракции са просто брънка от голямата туристическа човекогълтачка на полуостров Юкатан, разработена така примамливо, че  дори се натискаш да си дадеш парите.

Освен плажа, историческите забележителности и голфа На Ривиера Мая развиват и… сватбен туризъм. Особено романтично е бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията са бели и се веят като в приказка на Шехеразада.

Ритуалът е базиран върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко – една от задължителните видове мръвка, редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза.

Церемонията се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките Север, Запад, Изток, Юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра.

Свещта на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа.

Изтокът е червен като изгряващото слънце, Западът – черен като нощта.

Централният светилник е в зелено – цветът на нефрита и водата, майката-земя и космоса.

Двойката разменя символични подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки).

Кукурузът символизира храната, а какаото – парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство.

Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват.

Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от пре-испанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти).

Младоженците и гостите задължително са облечени в чисто бели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката-земя.

В Мексико възраждат игра от предколумбова Америка

 На полуостров Юкатан освен сватбения ритуал, опитват да дадат нов живот на предшественика на футбола.  Младежи ентусиасти о се опитват да възродят изчезнала традиция. Пелота – това е игра с топка, силно напомняща футбола, която е била разпространена сред народите в предколумбовата Централна Америка.

Съвременната версия се нарича улама. В нея понякога се включват потомците на коренните жители по тези земи.

Играчите завързват плътни кожени колани около талиите си и се подготвят да поддържат или да си подават с бедра тежащата почти 4 кг топка. Целта е да я промушат през вертикален каменен пръстен на височина 6 метра. Играта изисква отлична физическа подготовка, а телата на играчите неизбежно се покриват със синини.

В древността пелота-улама е била тясно свързана с ритуалите, церемониите и дори с човешките жертвоприношения. В играта участват два отбора, а екипировката им включва маски, плащове и ръкавици.

Пристигналите преди 500 години в Мексико конкистадори забранили „езическите“ занимания на коренното население.

Днес се опитват да ги възродят в крайните квартали на градовете, опитвайки се чрез традицията и спорта да откъснат младежите от престъпната среда.

В Чечен Ица тръпки минават по кожата от изсечените в барелефи човешки черепи. А всъщност да те принесат в жертва било голяма чест и щом свършела играта „пелота“, клъцвали главата на капитана от… победилия отбор.

Впрочем, като изключим 4-килограмовата каменна топка, пелотата напомня днешния футбол – играе се на две врати (разбирай рингове) от отбори по 11 души и участниците нямат право да пипат топката с ръце.

Полезни съвети за Юкатан

На полуостров Юкатан тропическият климат ви задължава да си носите изключително леки дрехи, без да забравяте дъждобрана. Пороят се излива за не повече от 30 мин, но е като потоп. Вали усърдно, все едно му плащат по 5 долара на капка.
Поради близостта със САЩ на почит тук е доларът. Съотношението на лева с мексиканския долар е приблизително 1:10. Еврото върви, но задължително ще ви порежат с курса.

Не се бойте от лютите манджи. Свикнали с изнежените езици на гостите мексиканците им сервират гозбите си с почти нормален вкус. Ако искате екстремни усещания – има допълнително подправки и чушлета халапеньос в големи количества.

Местните бира и вино са доста добри. В ресторант: 3-4 долара за бутилка бира и 18 за вино. Ястията са по около $10.