Новата пиеса “Ембриони” на драматурга и режисьор Йордан Славейков поставя темата за абортите

Новата пиеса “Ембриони”на драматурга и режисьор Йордан Славейков поставя темата за абортите

Освен автор и режисьор, Йордан Славейков ще дебютира и като актьор

“Ембриони” е документална пиеса, написана е по идея на режисьора и драматург Йордан Славейков. Основната тема са абортите, вече текат репетиции по превръщането на пиесата в спектакъл. Историите на десет български жени ще пресъздаде на сцена актрисата от Младежкия театър Августина-Калина Петкова. Йордан Славейков, освен автор и режисьор, ще дебютира и като актьор.

Проектът е подкрепен от Национален фонд “Култура”, а скоро ще стане ясно и на коя сцена ще бъде показан.

Новата пиеса “Ембриони”на драматурга и режисьор Йордан Славейков поставя темата за абортите

Текстът на пиесата „Ембриони“ е съставен от десет документални истории на български жени, които са направили аборт. Жени от от различни поколения, с различно образование, с различна етническа и религиозна принадлежност, различен социален статус. Някои от абортите са по желание, други по нежелание, а трети по медицински причини.

В “Ембриони” присъстват две лични истории на мъже и няколко гледни мъжки точки. Мъжете не искат и отказват да говорят по темата за абортите, които правят техните майки, сестри, съпруги, колежки, любовници.

Десетте истории в пиесата са разположени в  техния социален, икономически, културен и политически контекст. По този начин освен личните истории на жените „Ембриони“ прави опит за моментна снимка на България по времето, в което се е случвала всяка една от историите.

Новата пиеса “Ембриони”на драматурга и режисьор Йордан Славейков поставя темата за абортите. Августина-Калина Петкова

Идеята за написването възниква след като авторът  за поредна година попада на медийно заглавие “България за пореден път е страната с най- много аборти на глава от населението в целия ЕС”.

Хронологично това се случва в края на 2020 г. През 2021 г. Йордан Славейков споделя със свои познати жени, че има намерение да напише документален текст за театър в търсене на отговор на въпроса защо България е на чело на тази негативна класация. И неочаквано и за него самия получава обобщен отговор:

“Никой никога сериозно не ме е питал без да ме съди. Помня всичко до най- малката подробност. Нямам сили да разказвам публично. Но искам моята история да стигне до  повече хора. Искам да се освободя от случилото се, от чувството си за вина.”