Българската художничка Силвия Карамфилова откри първата си ВИРТУАЛНА изложба на 24 май 2021 г. под надслов “Истории онлайн”.
Първоначално бе предвидена да бъде показана на живо в галерия в Люксембург.
Вследствие на половингодишното отлагане на откриването й заради продължаващите мерки в Люксембург, свързани с Ковид-19, Силвия решава да покани публиката си да разгледа новите й картини директно на уебсайта й.
Заедно с уеб-дизайнерката, Албена Драганова (Албена Дизайн ЕООД), създават пространство за целта.
Изложбата може да бъде видяна чрез следния линк:
https://silviakaramfilova.com/bg/fine-art-exhibition-stories-gallery-2/
Физическото й представяне е отложено за 4 декември 2021 г. в Люксембург.
Художничката казва „за първи път се опитвам да покажа виртуално завършена изложба и да изпратя послание от разстояние. Трябва да призная, че усещането е много различно и дори не се доближава до това, човек да прекрачи прага на истинска галерия, където ще има шанса да разгледа художествените експонати на живо, за да усети въздействието им.
Тъй като засега няма да имам възможността да Ви посрещна в истинската галерия, в която бихме могли да се разходим сред картините и да Ви разкажа за тях, съм добавила към всяка синопсис, който бихте могли да прочетете в удобно за вас време, като кликнете върху изображението на съответната картина.”
Този нов вернисаж е под надслов „Истории онлайн” и се състои от 19 големи и 20 малки картини. Това са интерпретации на различни истории, свързани със събития, личности или природа, с които Силвия се среща през последните две години.
Общoтo което ги свързва е процесът на ПРОМЯНАТА. Това е промяна, през която всеки един от нас преминава в живота си, било доброволно, с отворен ум или принуден/а от заобикалящите го/я обстоятелства.
Тя ни мотивира да преосмислим индивидуалния си свят, а и този споделен с другите около нас.
Промяната се случва по различни начини. Но винаги съществуват фактори, които я обуславят. Някои от тези фактори са видими, като „вратите”, „мостовете”, „прозорците” и нещата, които виждаме през тях; други като опита и интерпретациите на събития, видяни през очите на хората, живели преди нас са по-трудно забележими и лесно бихме могли да ги подминем.
Съществува и фактор като Природата, която е много по-могъща и по-силна от хората. Следва да бъдем внимателни, за да не пропуснем знаците по пътя през живота, тъй като всеки един от тях може да ни подтикне към потенциално нова посока.
Ето защо ни е необходимо познание, за да ни проправи пътя през „гората” от знаци в житейския избор и преосмислянето на света.
Две от картините правят силно впечатление и се различават от останалите: „Локдаун” и „Въпреки всичко”. Те са спонтанна реакция към събитията, които всички преживяваме през последната година. И в двете присъства елемента на клетката.
В първата картина тя обгръща бял, искрящ град; а във втората – маслинено дърво. И в двата случая зрителя остава с усещането, че нормалния ход на живота е застрашен, ограничен и осакатен.
Силвия казва „през последната година и половина повечето от нас преминаха през чувството на объркване, страх за живота си, неспособност да се доверим на тези около нас, свивайки се в черупките си, изпаданали в невъзможност да градим планове за бъдещето, сърдити и унизени, а едва ли да говорим затова да имаме мечти. Всичко тече, всичко в живота преминава и времето подлежи на промяна. Но преди това да се случи, има път, който следва да бъде извървяван от всеки един от нас и той може да приеме различни форми и израз.”
В двете картини, душите са белите птици, излитащи през решетките и реещи се на хоризонта.
„Въпреки всичко случващо се, душите ни са все още свободни, освен ако не сме взели решение да затворим и тях чрез начина си на мислене. Това е избора, който всеки един от нас трябва да направи – дали да остане в клетката или да продължи да се движи напред по пътя към свободата.”
Силвия предлага думите на Иво Андрич в подкрепа на идеите за картините си и посланията им към тези, които ще отделят време да ги разгледат: “Между страха, че нещо ще се случи и надеждата, че все още има шанс то да не стане, съществува много по-голямо пространство и време отколкото си мислим. В това тясно, трудно, голо и тъмно пространство и време, много от нас изкарват целия си живот.”
„Точно затова трябва да бъдем прозорливи…” призовава художничката.
Коя е Силвия
Силвия Карамфилова е родена през 1976 г. в София, България. Учила е в рисуване в училището по изобразителни изкуства в Националната художествена академия към Националната академия по дизайн, гр. Ню Йорк, щат Ню Йорк, САЩ (в онези години училището е свързано с програми за обучение по изкуства към Музея „Соломoн Р. Гугенхайм” в Манхатън). По-късно, получава Бакалавърска степен по икономика от Fairfield University, САЩ и Магистърска степен по бизнес администрация от Cyprus International Institute of Management, Кипър.
Тя рисува от най-ранните си детски години. Регулярно представя работите си в самостоятелни и общи изложби от 2000 г. насам. От тогава до 2012 г., също така работи в сферата на управленското консултиране, бизнес развитие и продажби, и разработване на не-финансови недвижими имоти. Осъществявала е преводи на български и английски език за държавни институции, търговски дружества и частни лица в България, в качеството си на заклет преводач в продължение на повече от десет години.
Основната дейност на Силвия днес е рисуването като паралелно тя се стреми към прилагането на нови идеи, концепции и техники за изпълнението им в картините си; популяризирането им, осъществяването на контакти, адаптирането към непознати пазари за изкуство в Европа.
До момента, Силвия има 17 самостоятелни изложби и над 50 участия в сборни експозиции. Нейни картини има в частни колекции в България, САЩ, Германия, Франция, Белгия, Люксембург, Италия, Испания, Гърция, Кипър, Полша, Унгария, Беларус и Турция.
Избраните от Силвия теми за рисуване са свързани с различни събития, вдъхновени от многобройните й пътувания по света и срещите й с различни хора.
Първоначално запечатва темите си чрез обектива на фотоапарата си и обогатява интерпретацията на света около нас, ползвайки богатството на различни книги и каталози за интересните културни и исторически места и така се раждат идеите за всяка от темите, които е осъществила.
За нея най-важното е откриването на интересна тема, чрез която да разкаже дадена история и да се спре върху някои основни философски и символични категории. Това прави Силвия символичен художник.
Някои от темите по които художничката работи включват:
- de personae – личности
- прозорци, врати и мостове
- символични градове
- думи
- дървеса и цветя през времето
- общото в живота на хората от Балканите.
Свързващото звено между всички тези теми са идеите, които обединяват, преминават през времето и границите, политическите и икономически системи и отразяват различни аспекти от живота.
Основните послания, които Силвия предлагата на публиката си са, че хората трябва да се научат да превъзмогват различията и предразсъдъците си в търсене на съзидателното и красивото в света.
Силвия рисува вурху платно, картон и дървени плоскости като в процеса на работа използва различни материали, включително акрилни или маслени бои, металически пасти, сухи пастели, различни видове кристални елементи, полу-скъпоценни камъни от Родопите, смоли, дзифт, арматурно желязо, змалти от смола, метални плоскости, пулове и пирони, трошено стъкло и други.
„Използвам всички тези материали, защото те съществуват навсякъде около нас в природата и пространството, които населяваме. А що се отнася до кристалите, обичам да ги използвам, защото те отлично отразяват светлината и по този начин добавят към магията на всяка завършена картина”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар