Да се караш с японец е като да крещиш на тишината
Изразът „той знае как да живее“ японците разбират по свой начин. Според тях човек, който знае как да живее, вижда радостите на живота там, покрай което другите минават. Може би затова японският начин на мислене остава загадка за нас. Да, обаче българската пиеса „Другата в огледалото“ е създадена по японска гравюра, нарисувана от… българската художничка Василия Стоилова.
А тримата автори на текста са неразривно свързани със Страната на изгряващото слънце. Единият – Кен Нагай е чистокръвен японец, издал две стихосбирки с хайку на български. Лили Кънева е въвела сумото у нас, за което е получила орден от японския император. А Явора Стоилова е дъщеря на художника-класик Васил Стоилов, който присъства с 20 картини в Ikeda Art Museum.
Разговарях с Явора и съпруга й Кен за разликата между българската и японската душевност.
Те разкриват японската нишка в пиесата „Другата в огледалото“ с режисьор Елена Петрова и тънкостите при общуване с люде от Страната на изгряващото слънце.
Кен Нагай е японец, който се гордее, че вече е половин българин. В пиесата „Другата в огледалото“ съдбата на дъщеря му Василия Стоилова, отишла си от живота заради анорексия, се преплита с японския светоглед.
Според него младите японци са индивидуалисти, но като нация оцеляват, защото умеят да се сплотят във времена на изпитания. Може би колективният дух е причината сред 126 милиона японци да има десет пъти по-малко страдащи от анорексия, отколкото у нас.
В последните месеци всеки, който може да си го позволи отпрашва към Занзибар – едно от малкото места по света, където не изискват PCR тест. Какво му е толкова хубавото на този остров, освен, че там се е родил Фреди Меркюри?
Още за Занзибар и как да стигнете до там четете тук
От Разлог до Холивуд – това е името на блога, в който Бойка Асиова и дъщеря й Ирина Диамант разказват за пътешествията си.
Но в новия си роман „Роден на Великден“ Бойка разширява хоризонта – от Разлог през Ирландия до Етиопия, Кения и целия свят. И от дните след Илинденско-Преображенското въстание до средата на ХХ век.
Асиова ни повежда по стъпките на български лекар, търсил щастието в Индия и Африка. Където и да отиде по света главният герой от „Роден на Великден“, винаги се чувства чужденец,макар почти да е забравил българския.
Фамилията на авторката разкрива родова памет – думата асио идва от персийски през турски и означава бунтовник. А романът й „Роден на Великден“ е пътешествие по света и във времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар