"Втората България" на Милена Димитрова с премиера в "Перото"

Над два милиона българи се откъснаха от корените си след 1989 г. В тази книга се разкриват 50 лични истории – накъде тръгнаха хората, какъв е животът им. Анализирани са и приликите с миграцията от нашите земи към Украйна, Аржентина, Щатите преди повече от век. И още – за икономическия смисъл и как се променя идентичността на сънародниците ни по света.

Защо напускат родината?

Как я виждат отвън?

Как се запазват езикът, фолклорът и традициите?

Дървета – гора? Войници – армия? Обезлюдяване без война?

А причините са вътре в границите ни – защо не ги забелязваме, защо мълчим.

***

Доц. д-р Татяна Буруджиева (редактор на изданието) за „Втората България“:

„Това е книга за България, извираща от самата й душа. Това е България през очите на нейните деца. Това е книга за терзанията и мечтите. Книга, от която научавате, че може да се обича, и без да мразиш.“

Представянето на книгата „Втората България“ от Милена Димитрова ще се състои на 14.01. (понеделник) 2020 г. от 18,30 ч. в Литературен клуб „Перото“.

„Втората България“ на Милена Димитрова и всички нас

Милена Димитрова е опитен журналист и автор на десет книги. Награждавана е с отличията „Златен век“ за принос към българската култура и „Златно перо“ на СБЖ. Носител е и на международната медийна награда на SEEMO и д-р Ерхард Бусек „За по-добро разбирателство в Югоизточна Европа“. Специализирала е в Университета в град Колумбия в американския щат Мисури, работила е осем години в Белгия и има представа от първа ръка какво се случва с българите по света.

Милена Димитрова, журналист и автор на книгата „Втората България“:

 „Всяко семейство, всяка махала, всеки град, всяка село, всяка социална прослойка, всяка професия се изля извън границите на България. Тези хора не бягат от добро, но като че ли България ни ги чува или не си дава адекватна сметка какво причини този огромен излив – милиони хора да не бъдат там, където са родени, да бъдат изтръгнати от корените си.“ В нея тя описва 50 лични истории на българи емигранти от Канада, Дания, Китай, САЩ, Украйна и ред други страни.

Написах тази книга, защото не искам полуграмотни политици да започнат да изучават чуждестранния опит и добри практики как да се грижим за диаспората си, а с ум и сърце да помислим за тези наши роднини. (…) Има различни данни, включително правителствен доклад, който казва, че те са почти 3 милиона. Има статистически и други изводи, чеса над 2 милиона и половина. Въпросът е към тези хора да има адекватно отношение. (…) Тези хора, както преди повече от век, така и сега, те не са бягали от добро. Затова в книгата оставих 50 души да говорят така както мислят. Защото нашите политици не ги чуват, не чуват техните гласове. А всяка история е прекалено лична и в същото време тя е и национална кауза. (…) Като че ли без война сме се докарали да сме половин народ. (…) Не е нужно проблемът за българите зад граница да се обговаря нито умилително, нито с меркантилна политическа цел, а са необходими по-скоро прагматични решения.“