В Папуа една жена е равна на десет свини

В планинските райони все още върлуват канибали

Папуа - Новая Гвинея е едно от най-екзотичните и затънтени кътчета на планетата Земя. В този недокоснат от цивилизацията край до ден днешен живеят канибали.

В представата ни за нравите на тези племена царстват ужасите, а ако случайно попаднем там – и най-разюзданото въображение се оказва реалност.

В Папуа Нова Гвинея, както в древността, вярват в магьосничеството и нерядко заради предразсъдъците си изгарят или убиват обвинени в притежание на зли очи. През 2012 година там върлувала секта от ловци на вещици, която изтребвала магьосници наред – убивали и изяждали фрагменти от телата им.

Туристите, имали неблагоразумието да потърсят приключения в този край, не бива да забравят, че Порт Морсби е столицата с най-висока престъпност в света. Там прекалено много хора носят оръжие – с полицейски униформи и без. Бижутерийните магазини  имат по три железни врати и охранителни системи, но понякога и те се оказват недостатъчни. И ако в градовете цари разгул и престъпност, напомнящи на Латинска Америка, то далеч от урбанистичната гмеж, хората живеят както предците си. Битът на папуасите, населяващи труднодостъпните планини, практически е непроменен от стотици години насам и е същият както го е видял и описал руският пътешественик и естествоизпитател Миклухо-Маклай.

 

В папуаското село мъжете и жените живеят отделно – в различни къщи. В домовете за силния пол се настаняват всички господа и момчетата над 10 години, а в тези за слабия – дамите и децата. В стари филми и снимки от тези затънтени краища се вижда, че жените съжителстват и със свине – единствените домашни животни в Папуа. В наши дни, прасетата вече са отделени.

Оказва се, обаче, че правилото е мъже и жени не само спят, ами и да се хранят отделно. От мъглявите обяснения на местните жители става ясно, че всичко това е от съображения за безопасност.  В случай, че вражеско племе нападне селото, по-добре е войните да бъдат на едно място, да грабнат лъковете и копията и да отбраняват имуществото на клана си.

Кога се срещат със съпругите си тогава? В папуаското общество всичко е регламентирано – мъжът може да прави секс с жена си само денем, на скришно място сред природата (най-често в покрайнините на селото или в гората). Другарка в живота може да се вземе единствено от друг клан, за да се избегне кръвосмешението. И то срещу заплащане. Обменната валута са свинете. Правилата са прости – една жена се равнява на десет прасета. Но понеже малко от папуасите притежават подобно богатство, цялото племе тръгва да се пазари юнашки или събира откупа. А дали съселяните ще са съгласни на подобна жертва зависи от авторитета на кандидат-жениха. Завоюването на доверието се корени в умението му да ловува и в … наличието на собствен калпак.

 Шапката се смята за най-важното нещо в живота на средностатитическия папуас. Нито едно важно събитие в неговия живот не може да мине без нея, както и нито едно културно мероприятие. Този забележителен аксесоар се изработва от собствените коси в специално „шапкарско училище“. Там младият папуас се обучава как да отглежда и да се грижи за косите си по строго регламентирана методика. Тя никак не е лесна. Половин година не бива да си мие главата и всеки ден от 7 до 10 пъти да пръска косата си с мътна течност от особен вид локва, наричана от местните „вълшебна вода“.

Спането също е ритуал – прическата не бива да се докосва до нищо и затова юношите придремват, поставяйки дървени трупчета под шиите си. При подобно обгрижване сърбежът е задължителен, затова зад ухото на младия папуас винаги е затъкната специална пръчица за почесване.

След половин година посещаване на школата за шапки, идва време за защита на дипломната работа. Слепените и струпани върху главата коси, системно мазани с кал от вълшебната локва, най-сетне се срязват и им се придава специална форма. Получената своеобразна шапка се украсява с пера от райски птици и цветя. Ако наставникът в шапкарското училище одобри резултата, папуасът се признава за абитуриент и готов за женитба.

Впрочем, семейният живот на племената също не е толкова прост. Ако жената забременее, следващият път, когато ще прави секс с мъжа си е чак, щом детето навърши три години. Това правило се спазва безпрекословно. Бащата има право на „свиждане“ с потомството в женската барака в неделя следобед.

А какво прави папуасът, ако съпругата реши да му откаже ласки? Изходът е един – да си вземе втора. Проблемът е само в осигуряването на свини за нова покупка.