вторник, 11 октомври 2016 г.

Села със смешни имена

Сърбогъзи, Чурка, Долно Уйно, Тъпчилещово и Пържиграх водят в класацията за населено място с най-шантава табела


Безспорно най- много селища с колоритни и смешни имена в България има в Габровска област - Сърбогъзи, Торбалъжи, Пръдлевци... Повечето от тях са кръстени на основателите си.

Така например село Торбалъжи, което се намира само на 15 минути път с кола от Габровоq идва от прякора на първия заселник и основател на селището – козаря Дончо Торбалъжи. Наричали го така, заради таланта му да разказва увлекателно измислени от него истории. Хората знаели, че ги баламосва, но не можели да спрат да го слушат.

Говорим в минало време за Сърбогъзи, защото то е едно от изчезналите села в България. Преди години било напуснато от последния си жител – Бай Дончо, който си купил къща в съседното село Престой. Явно той е последният сърбогъзец, устискал на подигравките на хората от съседните селища.

Два от кварталите на Габрово – кв. Андреево и кв. Любово са бивши села, чиито имена преди присъединяването им са били – Търсигъзи и Гъзурниците. Произходът на името Гъзурниците не е свързан с това, което си мислите. Става въпрос за данъка „гъзурнина” – който бил специфичен за този край налог върху произведеното жито. В близост до село Гъзурниците се намира малката махаличка със звучното име Пръдлевци. Кръстена на основателя си Иван Пръдлето, естествено.

Към гореизброените селища с „горди” имена можем да добавим и дряновското село Дупините, тревненското Пържиграх, в което днес не живее никой.
Принос в цялостния колорит от селски имена имат и дряновските Бърборци, Длъгня, Крачунка, Цинга, Шишня, Чуйпетлово, Тъпчилещово и Пърша.

И още имена на села с нежни имена – Шушня, Кривонос, Конска, Алкохолево, Старопатица, Дивдядово.

Селищата с интересни имена се допълват от гоцеделчевското Лъжница, великотърновското Вонеща вода, но те не могат да се мерят с Вещица, Гърло, Недоклан, Сливата, Глутници, Пишурка, село Държава.

В община Елена допреди няколко години е съществувала махала с побиващото тръпки име Мъртвината. За съжаление, в махалата отдавна не живеят хора, които могат да кажат защо тяхното родно място носи това злокобно име.

Отново дълбоко в Стара планина, но край прохода Хаинбоаз, е Мишеморков хан. Според едната по време на турското робство в центъра на селото имало хан, който посещавали всички турци, преминаващи през прохода. Ханджията обаче бил родолюбив българин и слагал в храната на гостите си миша отрова, като успял да измори доста от тях.

Сред селата с интересни имена в областта са и Гащевци, Ялово, Дърлевци, Балуци, Султани, Кожлювци, Куцина, Кантари и Топузи, Дърлевци, Дълги припек, Дедина и Дединци в Златаришко, Вързулица и Вързилковци, Върлинка и др. Някои от тях са обезлюдени, а в други все още живеят по 5 - 6 старци.

Дряновското с. Къртипъня пък получава името си заради дърводобива в горите наоколо. Сега обаче е безлюдно, а десетината му къщи една след друга рухват от старост.
Друго село с къртене в името е Къртожабене Плевенско, но хората са сложили жаба и къртица върху табелата му, за да пояснят, че идва от сляпото подземно животинче, а не от посегателство върху жабите

Чурка е село в Южна България. То се намира в община Мадан, Област  Смолян. Освен с колоритното си име (никой не помни от къде е дошло), селото се слави и с древните си корени.

Долно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил. Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Курнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, Моралийска, Селище, Янковци.
И разбира се, на горния край на склона стърчи не кой да е, а село Горно Уйно,  по поречието на река Уйненщица.

И още:

Тъпчилещово , Жълт бряг,Сливо поле, Кривонос, Кожинци, Дупевица (това е планински връх), Киселица, Бабица, Долно Кобиле, Чешлянци, Сушица, Жабляно, Храбърско, Бобораци, Калище, Табан, Златуша, Безден, Долно Уйно, Шишковци, Бабино, Бараково, Палатово, Блатино, Страдалово, Лелинци, Пиперков чифлик, Сухострел, Клепало, Гега, Разбоище, Мало Малово, Чепърлинци,Завидовци, Бракьовци,Цвекова Бара,
Челюстница, Протопопинци, Средогрив, Поргич, Плешивец, Сливовик, Сливата,
Костичовци, Гъмзово, Сланотрън,Реброво,Губислав, Очиндол, Оплетня,
Краводер,Големо Бабино, Пудрия, Бъзовец, Бърдарски геран, Остров, Глава,
Караш,Курново, Хвърчил,Виноградец, Црънча,Злокучане,Долен, Късак,
Вълкосел, Заевите, Стойките, Проглед, Писаница, Кошница, Коритата,
Чучур, Беден, Паничери,Певците,Биволаре, Подем, Бацова махала, Вълчитрън
Горско сливово, Бутово, Смочан, Кормянско, Музга, Столът, Шумата,Баба
Стана,Кръвеник, Войнишка, Шопите, Дебел дял, Куртово, Сърнегор, Турия,
Тъжа, Бабек, Пъдарско, Тюркмен, Партизанин, Кочево, Врата, Паничково,
Душка, Оглед, Мързян, Долен, Козарка, Кочани, Тънката, Уручевци, Цирка,
Кокорци, Градът, Кокорково, Касапско, Дядовци, Правдолюб, Сливка,
Джурково, Куцово, Избеглии, Жълт камък, Безводно, Калековец, Зетьово,
Колец,Криво поле, Охлювец, Воловарци,Завоя, Стрижба, Чичево, Кран,
Голям Девесил, Душинково, Казак. Плевун, Падало, Камилски дол, Черепово,
Диня,Едрево, Съдийско поле, Научене, Оризари, Кантари, Козя река,
Сливовица, Бъзовец, Точилари, Недоклан, Ушинци, Тръбач, Коноп,
Таймище, Плъстина, Кьосевци, Врани кон, Филаретово, Хлябово,Русокастро,

Чукарка,Дропла, Чернолик.

Няма коментари:

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...